Решение № 4089 от 10.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4089 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330114983 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. Г., ЕГН ********** против „Профи кредит Българя“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № .... от 23.03.2023 г., по който клаузите за възнаграждения за закупени доп. услуги фаст и флекси били нищожни, поради нарушение на добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаващи съдържанието на чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори. Моли за връщане на сумите, платени по тях, като получени без основание – 197,83 лева за услуга фаст и 346,22 лева за услуга флекси /вж. изм. по чл. 214 ГПК в осз/, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 13.10.2025 г. до погасяването. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който признава плащането на общо 50 лева. Ищецът сам заявил, че иска да се възползва от услугата за предоставяне на пакет от доп. услуги, за което се дължало и уговореното възнаграждение. Към СЕФ била предоставена и доп. преддоговорна информация, съдържаща услугите, включени в пакета.

Възнаграждението не следвало да бъде включено в ГПР, т.к. получаването на 1 такива доп. услуги не било задължително условие за сключване на договора, т.е. възнаграждението се дължало отделно и независимо от цената на кредита, при което не представлявало разход по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Нищожност поради заобикаляне на закона не била налице, поради липса на субективния елемент на основанието.

Страните имали за цел реализиране на процесната сделка, която не била забранена от ЗПК и я осъществили по уредения в него начин. Възнаграждението не било свързано с действия по усвояване и управление на кредита, поради което нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК липсвало, както и на ал. 4 на същата разп., т.к. в договора и споразумението ясно били посочени видът, размерът и действието, за което е начислено възнаграждението за услугите. Договорът бил действителен.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и релевира възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните са подписани - договор за потребителски кредит № .......... от 23.03.2023 г., по който предоставената сума е усвоена, а за доп. услуги са платени поне исковите суми от 20 и 30 лева по всяка съответно /вж. Определение по чл. 140 ГПК/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Според договора, уговорената доп. услуга „фаст“ касае – предоставено право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, с предвидено възнаграждение от 1200 лева, а доп. услуга „флекси“ – предоставя право на промяна на погасителния план, срещу дължимо възнаграждение от 2100 лева.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

Съдът приема, че посочените възнаграждения за доп. услуги „фаст“ и „флекси“ представляват установени задължения на кредитополучателя, свързани именно с усвояване и управление на кредита, поради което клаузите за дължимост на сумите за възн. са уговорени изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, 2 свързани с усвояване и управление на кредита.

Ето защо, клаузите за дължимост на тези суми са нищожни, поради противоречие със закона, а в т.ч. и на добрите нрави, предвид уговорените им размери – при кредит от 3000 лева – 3300 лева - сума над предоставения финансов ресурс /110 % над него/.

Такива уговорки изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост. Основната им цел е да дoведат до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на оспорените клаузи. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт. Същевременно и реално извършване на конкретни услуги не се установява, за да се дължат предвидените суми за възнаграждения /които принципно са недължими, съгл. посочената норма на ЗПК/.

Тъй като противоречието между клаузите, закона и добрите нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част същият не е пораждал правно действие.

Клаузите са нищожни, при което е налице пречка за възникване на задължения по тях. Няма спор, а от представената справка от самия ответник, се установява плащане именно на исковите суми, при което същите подлежат на връщане, т.к. са получени при начална липса на основание, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, без списък и доказателства за плащане на 43,46 евро – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Този размер възлиза на минимума от 204 евро, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да плати на Т. М. Г., ЕГН **********, с адрес:................, следните суми: 101,15 евро /сто и едно евро и петнадесет цента/ - представляваща получена без основание сума за възнаграждение за закупена допълнителна услуга „фаст“ и 177,02 евро /сто седемдесет и седем евро и два цента/ - представляваща получена без основание сума за възнаграждение за закупена допълнителна услуга „флекси“ по сключен между страните договор за потребителски кредит №.... от 23.03.2023 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 13.10.2025 г. до погасяването, както и 43,46 евро /четиридесет и три евро и четиридесет и шест цента/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а. К. Й. К., с личен номер ............., с адрес: ........, сумата от 204 евро /двеста и четири евро/ - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Т. М. Г. в производството по настоящото дело.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:

.........................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4