Решение № 21 от 04.05.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Гълъбово, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. С.а при участието на секретаря Белослава П. К.а като разгледа докладваното от Радка Г. С.а Гражданско дело №

20255550100079 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, от Н. Т. К. срещу Д. С. Б. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 0 0 0 л е в а /2 556,46 евро/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесена обида в социалните мрежи, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/.

Ищецът твърди, че в публикация във Фейсбук, ответникът прави следното изявление „Отмъщението на кмета деребей. Сагата от с. Главан се прехвърли в Гълъбово. Така се наказват противниците на кмета в Община Гълъбово, още малко и ще ги вкарат вътре в хотела“. Ищецът заявява, че горните изявления на ответника представляват директна обида към него, като същевременно съдържат и неверни обстоятелства, които уронват авторитета, достойнството и доброто име на кмета на Община Гълъбово, като счита, че спрямо него са изнесени обидни квалификации и клеветнически твърдения, който позорят неговата личност.

Излага съображения за обидата и клеветата, като сочи съдебна практика във връзка със свободата на словото. Ищецът твърди, че границата между правото на изразяване и подвеждането на общественото мнение чрез директни обиди била премината, като ответникът използвал съзнателно обидни квалификации с цел да засегне личното достойнство и обществената оценка за ищеца. Твърди, че описвайки го като деребей – човек, който живее на гърба на другите и рекетьор, ответникът накърнява и собствената му представа за каква личност го възприемат хората. Твърди, че му били причинени неимуществени вреди. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв. /2 556,46 евро/, представляваща обезщетение за неимуществените вреди от нанесена обида в социалните мрежи, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Д. С. Б., чрез особения му представител адв. Т..

В съдебно заседание взема становище, че не може да се направи връзка между публикацията „кмета дерибей“ и ищеца Н. Т. К.. Претендира по-малък размер на 1 обезщетението.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

От събраните по делото доказателства /необорени от другата страна/, се установява, че в публикация в социалната мрежа Facebook, в профил на Д. Б. е използван израза „деребей“.

Свидетелят Д.К.М. сочи, че не познава лично ответника Д. Б., но знае че същият идва и всява паника в гр. Гълъбово. Свидетелят заявява, че ответника постоянно публикува в социалните мрежи, като след местните избори през 2024 г. започнал „едно голямо плюене по кмета на града и общинското ръководство, но най-вече по кмета на града“. Свидетелят сочи, че обиди като „мафиот‘ и „дерибей“ към кмета е срещал в социалните мрежи. Заявява, че лятото- есента на 2024 г. ищецът му показал снимка на скриншот, в която ответникът го наричал „дерибей“. Заявява, че ответникът постоянно публикува неверни твърдения.

Свидетелят С.Д.М. също заявява, че ответникът публично е обиждал ищеца. Сочи, че е бил заедно с ищеца, когато е получил съобщението /снимка на фейсбук публикацията с процесния пост „кмета деребей“ в социалните мрежи/.

И двамата свидетели заявяват, че ищецът се е разстроил, ядосал и изнервил, бил е покрусен.

Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл. 39, ал.

2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други. От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово - писмено или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№ 7046/2014г., IV Г.О. на ВКС).

По делото се установява, че посочените в обстоятелствената част на исковата молба изказвания, са осъществени от ответника в насока, създаваща внушения свързани с личността на ищеца, които са обидни и унизителни за него, като е използван израза „деребей“ . Използването на израза „деребей“ само по себе си не може да се определи като обидно твърдение, но в контекста, в който многократно е използван, създава асоциация за участие в дейност, която не е почтена или морална, както и за неправомерно натрупване на средства и липса на възпитание и култура. По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните 2 норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително отношение към определено лице. Визираният по-горе използван от ответника израз „деребей“ безспорно е позорящ доброто име и личното достойнство на ищеца, тъй като се внушава на неограничен кръг от хора, и то многократно, че ищецът няма морални и личностни качества, че е един невъзпитан човек и престъпна личност.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като неизпълнение на общото задължение на всички към всеки, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, обуславя гражданската отговорност за деликт. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с процесните обиди, ищецът е претърпял негативи и неудобства. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди. При определяне размера на справедливото обезщетение, съдът взе предвид събраните гласни доказателства, както и обстоятелството, че изявленията на ответника са имали отзвук в обществото, по отношение на неограничен кръг лица, което е рефлектирало върху самооценката и емоционалното равновесие на ищеца.

Съобразявайки принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от извършения деликт, сериозното засягане на личността и чувството на достойнство на ищеца, съдът намира, че предявеният иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от от 5000 лева /2 556,46 евро/. Следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от 03.02.2025 г.

Относно претенцията за разноски

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сторените разноски за държавна такса в размер на 200 лв. /102,26 евро/, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. /511,29 евро/ и възнаграждение за особен представител в размер на 800 лв. 409,03 евро/, или общо 1022,58 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес ********** да заплати на Н. Т. К., ЕГН **********, с адрес ******* на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД сумата от 2 556,46 евро /левовва равностойност 5000 лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нанесена обида в социалните мрежи, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес **********, да заплати на Н. Т. К., ЕГН **********, с адрес *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1022,58 евро, представляваща разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за особен представител.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

3