Решение № 260052 от 23.04.2021, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …….. 23.04.2021 г. гр. Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………..........……….…......................…………….... състав на двадесет и девети март ..………………………. две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав :

Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА секретар ………..… Димитрийка Христова ……………………………………………… прокурор ………………………… .…..........……....................................………………....... като разгледа докладваното от ............................председателя ……...…..................…… т. дело

№ 107 ............ по описа за 2020 год., …...…....................…………………..........

Т.д. № 107/2020 г. по описа на

Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх. № 3609 от 17.06.2020 г., подадена от Т.Г.Д. ***, с която е предявила обективно съединени искове против Гаранционен фонд гр. София, както следва: с правно основание чл.

557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ и правно основание чл.409 от КЗ - за заплащане на сумата от 200 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на майка й С. И. Т., която смърт била следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ и чл.409 от КЗ - за заплащане на сумата от 200 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на баща й Т.Д.Т., която смърт била следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А. ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

С Определение № 260015/19.08.2020 г. на основание чл.219 ал.1 от ГПК е конституиран като трето лице помагач А.Ю.А.

***.

В исковата си молба ищцата Т.Д. твърди,че на 09.08.2017 г. около 17.05 часа на второкласен път II- 48 гр. Омуртаг – гр. Котел, в непосредствена близост до бензиностанция „ Вяра-1“ на прав участък от пътя, при управление на л.а. ****водачът А. Х. А. нарушил правилата за движение – чл.37 ал.3 от ЗДвП и виновно причинил ПТП с правомерно движещия се лек автомобил ****, управляван от Т.Д.Т. и причинил по непредпазливост смъртта на Т.Д.Т. и на С. И. Т.. За извършеното деяние А.А. бил признат за виновен с Присъда № 14 от 12.07.2019 г., постановена по НОХД № 230 по описа на ОС Търговище за 2018 г. В следствие на този инцидент ищцата загубила едновременно и двамата си родители, които били нейна опора и подкрепа в живота й. Твърди,че тази загуба и е причинила неизмерими болки и страдания, които не могла да преодолее и към този момент.

Към момента на произшествието водачът А. Х. А. нямал сключена валидна застраховка „ ГО“, което ангажирало отговорността на ответника.

Ищцата отправила искане до ответното дружество на 28.09.2018 г. да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, по което искане ответникът постановил отказ , съгласно писмо изх. № 24-01-741/20.12.2018 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 200 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на майка й С. И. Т., която смърт била следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А. ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 200 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на баща й Т.Д.Т., която смърт била следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А.Ю.А. ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл.36 от ЗА вр. чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че искът е допустим и принципно основателен, но счита,че претендираният размер на обезщетението е неоснователно завишен.

Не оспорва механизма на настъпване на ПТП, получените от пострадалите увреждания и наличието на причинно следствена връзка между получените увреждания в резултат на ПТП и последвалата смърт на пострадалите при произшествието лица, наследодатели на ищцата.

Оспорва ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба вреди.

Няма постъпили допълнителна искова молба и допълнителен отговор.

Третото лице помагач А.Ю.А. не взема становище по исковете.

В съдебно заседание ищцата,чрез пълномощника си адв. К. поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове в пълния предявен размер, ведно със следващата се законна лихва, считано от 02.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите и направените по делото разноски. Адв. К. поддържа искането за присъждане на възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Петкова оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани или ако съдът приеме,че същите са основателни – да намали размерите на претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2017 г. около 17.05 часа на второкласен път II- 48 гр. Омуртаг – гр. Котел, в непосредствена близост до бензиностанция „ Вяра-1“ на прав участък от пътя, при управление на л.а. ****водачът А. Х. А. нарушил правилата за движение – чл.37 ал.3 от ЗДвП и виновно причинил ПТП с правомерно движещия се лек автомобил ****, управляван от Т.Д.Т. и причинил по непредпазливост смъртта на Т.Д.Т. и на С. И. Т..

За извършеното деяние А.А. е признат за виновен с Присъда № 14 от 12.07.2019 г., постановена по НОХД № 230 по описа на ОС Търговище за 2018 г. Присъдата е влязла в сила на 20.02.2020 г.

Представени и приети като доказателство по делото, неоспорени от страните са констативен протокол № 67/09.08.2017 г. и СМЕ на труп № 74/2017 г. и № 75/2017 г., препис от протокол за оглед на ПТП.

Представени и приети като доказателство по делото са актове за смърт и удостоверения за наследници на Т.Д.Т. и С. И. Т.. Видно от представените удостоверения за наследници е, че ищцата Т.Г.Д. е дъщеря на пострадалите Г.Т. и С. Т.. Т.Д. има регистриран постоянен адрес *** – удостоверение № 1400-51680/28.10.2020 г. и настоящ адрес *** от 27.02.2009 г.

– удостоверение № 1400-51680/28.10.2020 г. пострадалите имат регистриран настоящ адрес ***, а пострадалият Г.Т. и постоянен адрес в с. Брод – удостоверения № 1400-51680 /1/28.10.2020 г. № 1400-51680/3/28.10.2020 г. Местоработата на ищцата след 2007 г. е в гр.

Димитровград / справка л.287/

С молба от 28.09.2018 г. ищцата е направила искане пред ГФ София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. ГФ е отказал изплащане на обезщетение, за което е уведомил ищцата с писмо изх.№ 24-01-74/20.12.2018 г.

В хода на съдебното производство бе назначена съдебно психологическа експертиза и комплексна съдебно психологическа-психиатрическа експертиза. И двете експертизи са категорични,че процесното ПТП се е отразило върху психичния статус на ищцата Т.Д. и че е налице пряка зависимост между психичното състояние на ищцата и настъпилото ПТП. Според заключението на комплексната експертиза настъпилата тежка психотравма в резултат на ПТП, при което са починали родителите на Т.Д., е довела до остра стресова реакция, която в последствие преминава в разстройство в адаптацията. Разстройството в адаптацията, според заключението, се дължи на преживяно остро стресогенно събитие. Представлява състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, възникнали в периода на адаптация към последиците от стресогенното събитие. Затруднява пълноценното личностово и социално функциониране. Характеризира се с невротични и емоционални изживявания. За този период е поддържала оплаквания от напрежение, безпокойство, понижено настроение. Била разстроена, тревожна, с нарушен сън, чувствала се отчаяна, несигурна, с мрачни мисли. Острата стресова реакция, според експертизата, е преходна, може да трае часове или дни и ако симптомите продължават преминава в разстройство в адаптацията с продължителност до шест месеца. Към настоящия момент Д. продължавала да изпитва негативни емоционални преживявания, които са нормалпихологична защитна реакция, а не болестни симптоми. Отразяват се върху цялостното й поведение и нарушават пълноценното й социално функциониране и качеството на живот. Тези негативни емоционални преживявания остават в съзнанието на освидетелстваната като при стимул и провокация възобновяват спомените за преживяното. Тази тежка психотравма не може да бъде заличена от психичната сфера на личността, а само осмислена и прието. Т.Д. не е страдала от посттравматично стресово разстройство. Налице е депресивен синдром, който се включва в клиничната картина на разстройство в адаптацията.

По искане на ищцата в производството бяха събрани и гласни доказателства. Видно от показанията на св.Димитър Д.е,че ищцата Д. и нейните родители са живеели съвместно, предимно в с. Брод, а също и в гр. Димитровград. Били добро семейство, с много добри отношения между тях. Т. не създала свое семейство. Загубата на родителите й се отразила много зле, не могла да ги прежали, било й много трудно без тях. Според показанията на св. Н.М., Т. и родителите й живеели заедно, предимно на село.

Родителите й се занимавали със земеделие, били сплотено семейство. Т. преживяла голям удар от внезапната загуба на двамата си родители. Били здрави, заминали на почивка и изведнъж, и двамата вечи ги нямало. Т. била по принцип борбен човек, но след смъртта на родителите си се сринала емоционално. Те били единствената опора в живота й.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Предявените обективно съединени искове са допустими и по същество принципно основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Ответникът в писмения си отговор не оспорва механизма на настъпване на произшествието, противоправността на деянието и вината на дееца, не оспорва причинените травми на пострадалите Г.Т. и С. Т., както и че настъпилата смърт е в причинно следствена връзка с ПТП и получените в резултат на него травми. С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК следва да се приеме за безспорно установено извършеното деяние, механизмът на настъпване на произшествието, противоправността на деянието и вината на дееца. Получените от пострадалите травматични увреждания и последвалата им смърт е в пряка причинно следствена връзка с произшествието. Този извод на съда намира опора и в представени и приети като доказателство по делото, неоспорени от страните, констативен протокол № 67/09.08.2017 г. и СМЕ на труп № 74/2017 г. и № 75/2017 г., препис от протокол за оглед на ПТП.

Страните не спорят,че към момента на произшествието водачът на лекия автомобил ****А. Х. А. не е имал сключена задължителна застраховка „ГО“, което е основание за ангажиране отговорността на ответника. Съгласно чл.557 ал.1 т.2,б.а“ от КЗ ГФ изплаща на увредените лица от фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.