Решение № 857 от 17.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Перник, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720102546 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. И. А. срещу ************.

Твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение, прекратено със Заповед № ************ г., считано от ************ г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – придобил е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Твърди, че е член на ************* които е страна по КТД от **** г. Твърди, че с Анекс № ************* г. към тук посочения КТД (Анекса) минималната основна работни заплати за системата на ************* за длъжността **** е определено възнаграждение в размер на 1763,00 лева, считано от *************., към която дата ищецът е бил трудово ангажиран.

Твърди, че приложимата правна рамка е регламентирана в Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75, от 01.09.2023 г), която съгласно § 3 влиза в сила от деня на обнародването , с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. и който параграф определя минимална основна работна заплата за длъжността **** сума от 1763,00 лева. Твърди, че със ЗДБ (обн. ДВ., бр. 66/01.08.2023 г.) предвиденото увеличение е също със задна дата (предадено е обратно действие) – считано от *************. Същото било прието и в Анекс № ************* г.

На база на тези разпоредби, достига до извод, че всички лица, които са били в трудово правоотношение към *************. следва да се ползват от увеличението на работната заплата, въведено със задна дата, независимо, че към фактическото обнародване на ЗДБ, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда и подписването на Анекс № ************* г. не са притежавали това качество. В тази връзка се позовава на съдебна практика, постановена от районни съдилища.

Конкретно сочи, че е получавала заплата в размер на 1752,00 лева (по – висока 1 от минималната), поради което след индексацията по чл. 27, ал.3, т. 2 от Анекса сумата се равнява на 2014,80 лева, която се увеличава с 42% - професионален опит като заплатата следва да се равнява на 2861,02 лева.

С допълнителна молба пояснява, че дължимите се заплати в периода от

*************. до **** обезщетенията за придобито право на пенсия и неизползван платен годишен отпуск съгласно Заповед № ************ г. са изплатени, но не в размер, определен от *************.

С оглед на изложеното моли съд ада постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 2426,00 лева, представляваща разликата между изплатеното брутно трудово възнаграждение и дължимото се такова в периода от *************. до **** (373,16 лева месечно), ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба, 4104,76 лева – разликата между изплатеното обезщетение за придобито право на пенсия и дължимото се такова, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба и 150,00 лева – разликата между изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и дължимото се такова, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Признава, наличието на трудово правоотношение между страните до ************ г., прекратяване на същото на посоченото в исковата молба основание, като ищцата е работила на длъжност ****.

Твърди, че в периода от *************. до **** дължимото се по трудово правоотношение възнаграждение е изплатено изцяло, както и че след прекратяване на същото са изплатени и съответните обезщетения – 28246,00 лева – 11 брутни работни заплати на основание чл. 222, ал. 3 КТ и 6886,44 лева на основание чл. 224, ал. 1 КТ, което съобразено с размерите преди индексацията на заплатите от *************., приета с Анекс от **** – обстоятелство, което ищецът също твърди и не оспорва.

Намира обаче претенцията за неоснователна, тъй като към **** (датата на подписване на Анекса към КТД) ищецът не е имал качеството работник или служител.

Позовава се на становище на **********, приело Наредба за изменение и допълнение на Наредба *********. за нормиране и заплащане на труда, което тълкувало същата, че увеличението касае единствено заетите по трудово правоотношение към **** – „заето лице“ по чл. 27, ал. 2 от Анекса.

Позовава се на разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 7, чл. 118, ал. 3 и чл. 119 КТ, аргументирайки се, че след като лицето не е в трудово правоотношение, то не следва да му се заплаща увеличението.

Поддържа, че освен наличието на трудово правоотношение, друго кумулативно условие за увеличаване на трудовото възнаграждение и лицето да е член на **********, подписала анекса. В тази връзка оспорва ищецът да е членувал в такава организация, както и представеното към исковата молба удостоверение и членска карта.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези. Ищецът е изменил по размер предявените искове, което изменение е допуснато с протоколно определение от ****

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора 2 доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, включително обявено за обстоятелство, което се признава и не следва да се доказва, че между страните е било налице трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед № ************ г., считано от ************ г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. На ищеца са изплатени трудово възнаграждение е периода от *************. до **** обезщетенията за придобито право на пенсия и неизползван платен годишен отпуск в размер преди актуализацията на работната заплата за *******

По делото са приети като писмени доказателства Анекс към колективен трудов договор ****/****, за системата на ************* , с който са увеличени минималните основни работни заплати, считано от *************., както и са приети индивидуалните основни работни заплати на ************* сключен между **********, от една страна, ********** в ********** и *************, от друга страна - работодатели, ********** към ***************. Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на ************* които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

На ищеца е отказано изплащане на обезщетения и трудови възнаграждения по размерите за ********* съгласно приложеното по делото писмо от ответника.

Приети са писма от **** и ********** относно прилагането на Анекса като становищата са диаметрално различни.

Приети са и е констатирана идентичност с оригиналите - членска карта на ищеца, съгласно която членува в *************** и към настоящия момент и в************************.

Съгласно приетия по делото Устава на **** (чл. 17, ал. 1) „…в общината се формира ОКС към СБЪ със собствена сметка и печат“. Прието е и Удостоверение, издадено от *************** към ****, съгласно което *********е легитимна.

По делото е депозирана ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че на ищецът са изплатени полагаемите се обезщетения по размерите за работната заплата **** (също безспорно по делото обстоятелство). Изчислена е разликата в обезщетенията между работната заплата ******** като е посочено, че тя е в размер на 2416,76 лева за неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от ********** 4104,98 лева - обезщетение за придобито право на пенсия, поради възраст и осигурителен стаж и 1000,79 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2, съгласно който работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, чл. 222, ал. 3, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение, което в настоящия случай е за срок от 11 месеца съгласно КТД и чл. 224, ал. 2 КТ, съгласно който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата 3 календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.

По делото е спорен единствено правния въпрос на коя база следва да се изчислят и заплатят на ищеца посочените обезщетения и съответната работна заплата.

Настоящият състав приема, че в конкретната хипотеза правопораждащите актове, относими към спорния въпрос са ЗДБ от 2023 г. и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (Наредбата).

И двата акта са публикувани в държавен вестник и влезли в сила след като трудовото правоотношение на ищеца с ответника е било прекратено. Обичайно ЗДБ за съответна година се приема в предходната, разчетите се извършват също на по – ранен етап като по този начин се създава прозрачност и яснота. Поради обективни обстоятелства – политическа криза в страната през последните няколко години, тук посочените финансови нормативни актове са приети на доста по - късен етап. Да се приеме, че това инцидентно забавяне следва да рефлектира върху правната сфера на ищеца би било равнозначно на различно третиране на лицата прекратили трудовото си правоотношение **** от тези, прекратили своето през друга година, когато ЗДБ е бил своевременно приет.

Същевременно в Наредбата (съгласно пар. 3 от нея) се предвижда изключение от общото правило за влизане в сила на нормативните актове, като е предвидено ретроактивно действие за параграф 2, определящ минимални размери на основните месечни работни заплати на ********** – считано от *************. Ето защо съдът приема, че по силата на тук цитираната норма и придаденото изрично обратно действие, за ищеца е приложима като основа за изчисляване на дължимите се обезщетения размера на съответната заплата ****

В Анекс № ************* г. към КТД не се прави нищо, освен технически да се разпределят средствата, отпуснати за възнаграждения на заетите в сферата на образованието със ЗДБ.

Дори да се приеме, че горните правни изводи са неприложими, то съгласно чл.

57 от КТ - КТД произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите, които са членове на ********** - страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя. Работниците и служителите, които не членуват в ********** - страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на **********, която е сключила договор. В случая с приетото изменение на КТД с Анекс № ************** се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага, считано от *************. за работните заплати на заетите в системата на образованието. Самият факт, че новият размер на трудовите възнаграждения е определен както със Закона за държавния бюджет **** (обнародван в ДВ на 01.08.2023 г.), Наредбата, така и с Анекса към КТД (сключен на ****), считано от *************., означава, че както на закона, така и подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието относно размера на работните заплати е придадено ретроактивно действие.