Решение № 1177 от 15.11.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. София, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000501670 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 4512 от 23.07.2020г., постановено по гр.дело № 5570/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 23 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от Д. С. Т. против Столична община за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва и на основание чл. 78, ал.3 ГПК Д.Т. и осъден да плати на Столична община разноски по делото в размер 1000 лева.

Въззивна жалба против решението е подадена от Д. С. Т., чрез пълномощника адв. А.Г.. Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа, че поради груби нарушения на процесуалния закон ищецът не е бил в състояние да докаже в пълен обем твърденията си, като по този начин било нарушено и правото му на защита. По съществото на спора смята, че по делото е категорично установено наличието на предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. Предвид изложеното моли да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник Столична община, чрез пълномощника юрк. Ц. С., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо 1 съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. С. Т. с искова молба, с която против Столична община са предявени искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 40 000 лева, ведно със законната лихва от 11.03.2018г. и за имуществени вреди в размер 2 506,74 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, причинени от непозволено увреждане.

В исковата молба се твърди, че на 11.03.2018г., около 03,00 часа, в гр. София, вървейки по левия тротоар на бул. „Васил Левски“ в посока от ул. „Проф.

Фритьоф Нансен“ към бул. „Г.С.Раковски“, малко преди кръстовището с бул.

„Г.С.Раковски“ пред № 7 ищецът стъпил в несигнализирана и необезопасена дупка, образувана от липсваща плочка на тротоара, загубил равновесие и паднал на лявата си страна. Твърди се, че към момента на настъпване на инцидента, на мястото имало свидетели.

Ищецът сочи, че в резултат на падането получил фрактура хумери син, закрито счупване на тялото на лявата раменната кост; оток, деформация и силна болка в лявата раменна става, както и нарушена функция на ляв горен крайник; че бил хоспитализиран в Пирогов, където престоял 5 дни, като на 13.03.2018г. му била направена операция. Твърди, че след изписването увредената ръка била имобилизирана за около 30 дни; след свалянето на имобилизацията посещавал физиотерапия, след която имал подобрение, но към момента все още не се е възстановил напълно, тъй като има ограничен обем на движенията на ляв горен крайник и изпитва болки при натоварване и при промяна на времето, както и че има голям загрозяващ белег. Твърди, че бил в болничен 271 дни или повече от 9 месеца, а на 21.03.2019г. му била направена повторна операция за отстраняване на остеосинтезните средства, поради което лежал в болницата още 4 дни и към момента все още не е възстановен. Ищецът поддържа, че е изпитвал болки, страдания и ежедневен дискомфорт за период от около 9 месеца след първата операция и повече от месец след втората; че заради затрудненото движение на лявата ръка се нуждаел от постоянна помощ за баня, обличане, хранене и всички нормално човешки ежедневни нужди; е преживял силен страх и уплаха от внезапността на това, което го сполетяло. Сочи, че и към момента изпитва страх да се движи спокойно по улиците, станал раздразнителен.

В исковата молба се твърди, че във връзка с проведеното лечение ищецът е направил разходи в размер 2506,74 лева.

Ищецът смята, че претърпените неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент, причина за който е неизпълнението на Столична община да поддържа в цялост участъците на пътя, които са нейна собственост, както и да ги стопанисва и да ги поддържа в добро състояние. Твърди, че в случая ответникът не е изпълнил това свое задължение, поради което следва да носи отговорност за причинените вреди. Предвид изложеното иска да бъде постановено решение, с което Столична община бъде осъдена да му плати претендираните обезщетения, ведно със законната лихва, както и разноските по 2 делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Столична община оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на травматичните увреждания като сочи, че във връзка с инцидент от 11.03.2018г. от органите на МВР е получена информация, че ищецът е паднал на пътното платно, а не на тротоара, както и че самият той пред полицията е заявил, че е употребил алкохол, спънал се и така се самонаранил. Оспорва настъпването на вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и поведението на служители на общината. Оспорва предявените искове и по размер. Претендира разноски за производството.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 11.03.2018г. в гр.София, около 03,00 часа на бул.

Васил Левски, ищецът е паднал и е получил травматични увреждания. Спори се дали причина за падането е спъването на ищеца в дупка на тротоара, образувана от разбита плочка или е паднал на уличното платно след като е употребил алкохол и по този начин се е самонаранил.

За изясняване на обстоятелството при които е настъпил инцидентът, както и за установяване на механизма му в първоинстанционното производства са събрани гласни и писмени доказателства.

Свидетелят Х. Г. Х., твърди, че живее на бул. „Патриарх Евтимий“ и познава ищеца повече от 10 години. Сочи, че случката с Т. станала на бул. Васил Левски.

Твърди, че в този период заедно с ищеца се състезавали в един клуб по петанк и били на международни републикански първенства, като обяснява, че петанк е френска национална игра. Спомня си, че били заедно да се почерпят в едно заведение около НДК, като сочи, че по принцип не пият алкохол, а само някаква малка бира и съвсем леки питиета и безалкохолни. Твърди, че тогава пили бира, но съвсем по малко, като не били пияни. Сочи, че случката станала около 3 часа сутринта, като двамата вървели от бул. Фритьоф Нансен към ул. Раковски и разговаряли на общи теми-обсъждали спортен календар и сватбата на ищеца.

Твърди, че наблизо до пряката изведнъж левият крак на Т. пропаднал в участък с липсваща плочка, той паднал и ударил лявата си ръка. Свидетелят твърди, че помогнал на ищеца и повървели още малко, но след 10-20 метра той вече не можел да върви от болката в ръката и седнал. Поддържа, че тогава викнали бърза помощ. Сочи, че около тях имало хора, които им съчувствали- имало тримачетирима души, непознати за него и именно те ги насочили да се обадят на бърза помощ. Твърди, че линейката дошла след около 10 минути и качили ищеца в нея, но не си спомня да е видял полицаи на мястото. Твърди също, че край тях минали хора, които видели, че Т. е много зле и те се обадили за линейката.

Свидетелят С. С. В. твърди, че получили сигнал от дежурната част от 01 РУП за човек, който лежи на платното между колите и вика за помощ. Спомня си, че когато отишли на мястото, установили мъж, който лежал между автомобилите.

Обяснява, че там от едната страна е обособено като паркинг, автомобилите паркират напряко на движението и между автомобилите има място. Твърди, че човекът лежал между два автомобила; че полицаите го попитали дали е пострадал 3 от нападение, дали някъде има нараняване, а той отговорил, че изпитва болка в крайник. Спомня си, че на мястото имало още две или три лица до човека -момиче и момче, които според свидетеля били случайни минувачи, които видели, че лежи човек там и смята, че именно те са се обадили за помощ. Твърди, че полицаите са попитали пострадалия от къде е получил травмата, а той отговорил, че се е наранил сам, че е паднал, а на въпроса им дали на това място е паднал, той казал, че малко по-надолу. Свидетелят сочи, че със сигурност лицето лъхало на алкохол, че било употребило алкохол, но това не било установено с техническо средство. Спомня си, че падналият бил контактен, можело да се разговаря с него, но отговарял, след като няколко пъти му се повтори въпроса. Свидетелят не може да каже, дали нуждата да се задават по няколко пъти въпросите е заради болката, която ищецът изпитвал, защото лежейки долу, нямало силно стенание за нетърпима болка. Твърди, че мястото, на което е паднал не било уточнено, а човекът твърдял, че паднал малко по-надолу в посока „Попа“, което според свидетеля са около стотина метра. Сочи, че той казвал че е вървял от кръстовището на бул. Патриарх Евтимий и бул. Васил Левски по посока НДК, че се е спънал и паднал, като пострадалият не уточнил точно мястото. Свидетелят няма спомен да е заявено, че има друг фактор, който да е спомогнал за падането.

Твърди, че не си спомня някой от присъстващите да е заявил, че е близък, приятел или роднина на пострадалия.

Свидетелката Е. В. Х. твърди, че ищецът бил на асфалта, а главата му била облегната на тротоара на бул. „Васил Левски“. Твърди, че няма спомен дали при ищеца на място е имало негови приятели или близки. Спомня си, че той лъхал на алкохол и според нея не бил толкова адекватен, че да може да отговаря въпроси. Твърди, че колегите й разговаряли с него, че Бърза помощ била насочена и те изчаквали да пристигне. Спомня си, че след като дошла Бърза помощ го качили в линейката и написали докладна записка. Обяснява, че след като в докладната е написано, че са намерили лицето на бул. „Васил Левски” № 37, значи е така, като поддържа написаното в докладната. Твърди, че не е забелязала пред № 37 да е имало ремонт или пътят да е разбит. Поддържа, че там, където лежал ищецът, пътят не бил разбит.

Свидетелят Г. Ц. Г. твърди, че си спомня за случая, в който били извикани като служители на МВР по сигнал от дежурната част, че е паднало лице в безпомощно състояние. Спомня си също, че като отишли на мястото установили лице от мъжки пол, лежащо до пътното платно до тротоара, като с него имало едно момиче, което го придържало и свидетелят смята, че това момиче било случаен минувач. Сочи, че ищецът бил в съзнание, адекватен, но лъхал на алкохол; че те го попитали от какво се е наранил и от какво се оплаква, а той заявил, че бил паднал някъде по тротоара. Твърди, че там, където ищецът лежал, не са установили тротоарът да е разбит, а по-надолу не са ходили.

В първоинстанционното производство е представена по искане на съда докладна записка № 225р - 9015 от 11.03.2018г. по описа на 01 РУ - СДВР - МВР за 2018г. на ст. полицай Г. Ц. Г., според която полицаи Г. Ц. Г., С. В. и Е. Х. били изпратени на *** след сигнал за лице викащо за помощ. посочено е, че на място служителите на реда са установили лице от мъжки пол, което лежало на пътното платно до тротоара, пред бул. ,Васил Левски” № 37; че до лицето са били двама души с посочени имена и ЕГН, които обяснили на полицаите, че минавайки покрай адреса забелязали лице, което викало за помощ.