Решение № 5043 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5043 грС, 17.03.*****6 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № *****51110142426 по описа за *****5 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, с адрес: грС, ул. „Е Б № **** чрез адв. П., срещу Ф Г“ *****, а в условията на евентуалност срещу „К И“ *****, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Ф Г“ *****, а в условията на евентуалност ответника „К И“ *****, да премахне всички дървесни насаждения, находящи се по дължината на южната граница на поземлен имот с идентификатор ********* в частта на границата му с поземлен имот с идентификатор *********, с адрес: грС, ул. „Е Б № **** поради неспазване на законоустановените отстояния при засаждането им.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че в поземлен имот с идентификатор ********* била разположена жилищна сграда с идентификатор *********.1, в режим на Етажна собственост, с адрес: грС, ул. „Е Б № ***** Сочат, че съседен на посочения недвижим имот бил поземлен имот с идентификатор ********* с адрес: грС, ул. „Н К **** собственост на „К И“ *****. Излагат доводи, че поземленият имот с идентификатор *********** се ползвал от наемателя Ф Г“ *****, в качеството му на правоприемник на „Е -ВН“ Е*****, като на територията му бил разположен търговски комплекс „Фантастико“. През *****4 г. по дължината на южната границата на поземлен имот с идентификатор ********* част от която се явявала северна граница на поземлен имот с идентификатор *********, били предприети действия по изрязване на тротоара и пътната настилка и засаждане на улично озеленяване, което било в нарушение на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния от съседния имот. След засаждането на дърветата било налице постоянно събиране на вода около насажденията, които се намирали над подземните гаражи на сградата с идентификатор *********.1, което имало за последица натрупване на влага и създавало опасност от негативно засягане на основите на сградата.

Насажденията засягали и инфраструктурата на „Е П“ ЕАД, за което били изпратени нарочни сигнали. В тази връзка, ищците считат, че доколкото не били спазени законоустановените отстояния при засаждането на дървета в съседния имот, било засегнато правото им на собственост спрямо общите части в сградата. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Ф Г“ *****, а в условията на евентуалност ответника „К И“ *****, 1 да премахне всички дървесни насаждения, находящи се по дължината на южната граница на поземлен имот с идентификатор ********* в частта на границата му с поземлен имот с идентификатор *********, поради неспазване на изискванията на чл. 52 ЗС. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ф Г“ *****, чрез управителя на дружеството, е подал отговор на исковата молба. Потвърждава, че е държател на поземлен имот с ********* предмет на сключен с „К И“ ***** договор за наем от 11.03.*****6 г., както и че имотът е съседен на поземлен имот с идентификатор *********. Не оспорва, че през *****4 г. в поземлен имот с идентификатор *********** били засадени млади дървесни насаждения. Счита, че същите не били разположени в нарушение на чл. 52 ЗС, съответно не засягали негативно съседния имот. Въпреки посоченото, след получаването на препис от исковата молба, било извършено доброволно преместване на всички засадени дръвчета, като била възстановена напълно и съществуващата тротоарна настилка. Поддържа, че към настоящия момент всички дървесни насаждения в граничната зона между процесните имоти били изцяло премахнати/преместени. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К И“ *****, чрез адв. П., е подал отговор на исковата молба, с който поддържа, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, приема следното от фактическа и правна страна:

Негаторният иск по чл. 109 ЗС е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по предназначение.

Според т. 3 от ТР № 4 от 06.11.*****7 г. по тълк. д. № 4/*****5 г., ОСГК на ВКС, по иска по чл. 109 ЗС двете задължителни условия за уважаване на иска са: неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Приема се още, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотеза на чл. 109 ЗС.

Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са поголеми от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

В обобщение съдът намира, че искът по чл. 109 ЗС дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. Целта на иска е да се установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне последиците от него.

Предвид изложеното следва, че искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и пр.

Следва да се посочи също, че претенцията по чл. 109 ЗС не съдържа презумпция, че 2 всяко неоснователно действие на ответника неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от ищеца абсолютно вещно право. Поради това в тежест на ищците е да докажат пълно и главно, че ответникът е осъществявал посочените в исковата молба неоснователни действия, чрез които им е пречил да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Освен това се изисква да се установи, че между поведението на ответника и неоснователното действие, довело до накърняване правото на собственост на ищците, има пряка причинна връзка.

В разглеждания случай съдът е сезиран с претенция за осъждане на Ф Г“ *****, а в условията на евентуалност „К И“ *****, да премахне всички дървесни насаждения, находящи се по дължината на южната граница на поземлен имот с идентификатор ***********, в частта на границата му с поземлен имот с идентификатор *********, с адрес: грС, ул. „Е Б № **** поради неспазване на законоустановените отстояния при засаждането им.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 12.01.*****6г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 05.03.*****6 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че:

- ответникът Ф Г“ *****, в качеството си на наемател на поземлен имот с идентификатор ***********, с адрес: грС, ул. „Н К **** през *****4 г. е предприел действия по засаждане на млади дървесни насаждения, които се намирали по дължината на южната границата на поземлен имот с идентификатор ***********, част от която се явява граница на поземлен имот с идентификатор *********, в който е изградена жилищна сграда в режим на Етажна собственост, с адрес: грС, ул. „Е Б № ***** - след подаване на исковата молба по настоящото дело от ответната страна Ф Г“ ***** са премахнати всички дървесни насаждения, находящи се по дължината на южната границата на поземлен имот с идентификатор ***********, част от която се явява граница на поземлен имот с идентификатор *********, в който е изградена жилищна сграда в режим на Етажна собственост, с адрес: грС, ул. „Е Б № *****

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Ето защо съдът приема, че твърдяното неоснователно действие не е налично към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд, която настоящият състав споделя, за да бъде уважен искът по бл. 109 ЗС (actio negatoria) собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението, като граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното дирене действията, препятстващи упражняване на правото на собственост на ищеца или резултата от тези действия, не съществуват (в този смисъл са Решение № 62/1.07.*****5 г. по гр. д. № 339/*****5 г. на ВКС, II г. о., Решение № 48/16.08.*****7 г. на ВКС по гр. д. № 3809/2016 г. на ВКС, II г. о. и др.).

Ето защо, след като твърдяното неоснователно действие е преустановено, посоченият факт следва да бъде отчетен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което както главният 3 иск срещу Ф Г“ *****, така и предявеният в условията на евентуалност иск срещу „К И“ ***** с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен.

По отношение на разноските:

Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо неоснователно правен спор.

Настоящият състав споделя застъпеното в Определение № 152 от 28.03.2016 г. по ч. т. д. № 2363/2015 г., I т. о. на ВКС, че отпадането на интереса от воденето на иск, свързано с извънпроцесуално поведение на ответниците, не е достатъчно, за да се приеме, че те носят отговорността за разноските.

В настоящия случай исковете на ищците по чл. 109 ЗС се отхвърлят изцяло, като крайният извод на съда е обусловен от обстоятелството, че в хода на производството ответникът Ф Г“ *****, след като е получил препис от исковата молба и се е запознал с изложените твърдения, по своя воля е премахнал всички дървесни насаждения, което е отчетено от съда по арг. от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Същевременно, обаче, това, че ответникът доброволно е извършил посоченото действие след подаване на исковата молба, не означава автоматично, че исковете биха били основателни, т.е. не може да се презюмира, че изначално е имало основание за завеждането им (така и Определение № 152 от 28.03.2016 г. по ч. т. д.

№ 2363/2015 г., I т. о. на ВКС). В този смисъл следва изрично да се подчертае, че с отговора на исковата молба ответникът Ф Г“ ***** е оспорил твърденията на ищците, че засадените млади дървесни насаждения са били разположени в нарушение на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния от имота на съседа, респ., че са довели или са могли да доведат до негативно засягане на изградената сграда. В настоящия случай в откритото съдебно заседание ищците по делото са се отказали от доказателственото си искане за допускане на съдебнотехническа експертиза, съответно не е доказано по делото пълно и главно, че ответниците са осъществили неоснователни действия – такива, с които се е нарушила възможността или попречило на ищците да ползват и владеят имота по предназначение. Съгласно мотивната част на т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС неоснователните действия от страна на ответника следва да са от такъв характер, че да създават пречки за упражняване правото на собственост от ищеца по-големи от обикновените. В настоящия случай такова състояние не е доказано, поради което отговорността за разноските следва да се определи съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, според което ответната страна има право на направените разноски при отхвърляне на иска. Допълнителен аргумент, че разноските следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна е обстоятелството, че не са представени доказателства ищците да са поканили извънсъдебно ответната страна да премахне дървесните насаждения, поради което може да се приеме, че поведението на ищците – да подадат искова молба до съда, без да потърсят предварително доброволно уреждане на спора, е причина за образуване на делото.