Решение № 11381 от 30.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11381 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110112567 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. М. Ч. срещу „Вива Кредит“ ООД.

Предявени са за разглеждане: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на чл.1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, както и на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договор за заем № 5857541/29.09.2022 г., сключен между страните поради заобикаляне на закона, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави и 2/ в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 50 лева, частично от сумата от 187,44 лева, представляваща недължимо платена сума по посочените по-горе клаузи по договор за заем № 5857541/29.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

С протоколно определение от 15.06.2023 г. съдът на осн. чл. 214 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения осъдителен иск чрез неговото увеличение, като същият се счита предявен за сумата от 133,62 лева, представляваща пълната претенция на ищеца.

Ищецът А. М. Ч. твърди, че на 29.09.2022 г. сключил с ответното дружество „Вива Кредит“ ООД договор за паричен заем. По силата на договора му била начислена такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 112,47 лв. Било предвидено освен това, че ищецът следва да обезпечи заема с поръчител – физическо лице, който следва да отговаря на множество изисквания, като при неизпълнение на това задължение на заемателя в тридневен срок от сключване на договора, същият дължи неустойка в размер на 74,97 лв. Счита, че договорът за заем е нищожен поради сключването му в нарушение на закона. Счита, че са нарушени разпоредбите на ЗПК, тъй като към договора не е изготвен погасителен план; кредиторът е начислил недопустимо „такса за експресно разглеждане“, касаеща действие, свързано с усвояване и управление на кредита, като по този начин 1 годишният процент на разходите надхвърлял предвидения в закона максимален размер. Договорът включвал и клауза за неустойка при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение на кредита, като в случая предвидената неустойка нямала обезщетителна функция, като водила до неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че предвидената договорна възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, доколкото е определен прекомерен размер.

Моли да бъде проглА.а нищожността на клаузите от договора за заем, предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане на документите и заплащането на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищеца пороци. Намира, че не е налице и частично недействителност на договора по отношение на атакуваните клауза, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите за паричен заем. Счита, че е действителна и клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 14677/23.04.2023 г., като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните е отделен фактът, че между тях е сключен договор за заем № 5857541/29.09.2022 г. Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 15.06.2023 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същото се установява и от представения по делото неподписан препис от договор за паричен заем Standart 30 № 5857541/29.09.2022 г., сключен между „Вива Кредит” ООД, като заемодател, и А. М. Ч., като заемател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 3 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 215,48 лв. Посочено е в договора, че падежната дата на последната погасителна вноска е 28.12.2022 г. Уговореният ГПР бил в размер на 49,49 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 40,32.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно дадена. От заключението й се установява, че усвоената по договора сума от ищеца е в размер на 500 лева, като в изпълнение на процесния договор А. Ч. е извършил еднократно плащане на 26.10.2022 г. в размер на 648,18 лева, с която сума е погасил в пълен размер главницата от 500 лв., сумата от 112,47 лева, представляваща такса експресно разглеждане, сумата от 21,15 лева, представляваща неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора и сумата от 14,56 лева, представляваща договорна лихва. В експертното заключение е обективиран погасителният план уговорен между страните, видно от който първата падежна дата е уговорена за 29.10.2022 г., а последната падежна дата – за 28.12.2022 г. Посочено е в експертното заключение, че заемната сума била използвана от кредитополучателя за срок от 26 дни /периода от 29.09.2022 г. до 26.10.2022 г./, като съобразно уговорения в договора ГЛП от 40,32 %, то дължимият размер на възнаградителна лихва за този период възлиза на 14,56 лева. Изчислено е, че ГПР, в случай че в същия бъдат включени и уговорената такса експресно разглеждане и неустойка, е в размер на 416,04 %.

2

Приета по делото е и справка по погасителния план, издадена от ответното дружество, видно от която погА.ите суми са отразени по пера, така както е посочено и заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните доказателства, съдът приема, че уговорената такса за експресно разглеждане представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 500 лева, а само таксата за експресно разглеждане, която е в размер на 112,47 лева, представлява 22,49 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР в размер от 49,49 %. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР надхвърля 50 %.

Така уговорената такса не е включена в оскъпяването на ползваната сума, което води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащането й (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че таксата за експресно разглеждане по процесния договор за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в 3 подкрепа на този аргумент са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д.

№ 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).

Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).

По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора поради противоречието им със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно че: между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от 29.09.2022 г., както и че клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на документите за паричен заем, противоречат на закона, водят до негово заобикаляне, респективно – накърняват добрите нрави.