Решение № 509 от 08.12.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. гр.Несебър, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20222150101305 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „У.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „С.Н.“ № *, против А. Л. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.В., ул. „С.П.“ № **, в качеството му на наследник на Б. А. Р..

В исковата молба се сочи, че „У.Б.“ АД е сключило с Б. Р. като кредитополучател, договор за кредитна карта за физически лица №ССIR-41700036-2018/29.10.2018 и Анекс №1/27.03.2018 г., съгласно който „У.Б.“ АД като кредитор е предоставила на Б. А. Р. кредитен лимит в размер на 500 лв.

Усвоеният кредитен лимит, за да не бъде блокирана кредитната карта, е следвало да бъде погасяван поне с минимална месечна погасителна вноска в размер на 15 лв. от 1-во до 15-то число на месеца, следващ периода на клиентските плащания, след която дата се начислявали лихви за забава върху усвоената и непогасена сума по кредитния лимит. Посочва се, че страните са сключили Анекс №1/21.10.2019 г., с който са увеличили размера на кредитния лимит до 1000 лв. Усвоеният кредитен лимит, за да не бъде блокирана кредитната карта, е следвало да бъде погасяван с минимална месечна погасителна вноски в размер на 30 лв. от 1-во по 15-то число на месеца, следващ периода на клиентски плащания, след която дата се начислявали лихви за забава върху усвоената и непогасена част от главницата.

Сочи се, че предвид спецификата и динамиката на кредитното отношение, многократно усвояване и погасяване на кредитния лимит в 1 рамките на календарен месец, по кредита не се договарял погасителен план с установени месечни погасителни вноски, а погасяването на дължимите суми се извършвало чрез внасяне на средства или осигуряване на достатъчно салдо по картовата сметка, посочена в т.3 от договора, съгласно чл.8 от договора, с право на директен дебит в полза на банката. Ако не бъде осигурени достатъчно средства по картовата сметка, за да бъде погасена минималната вноски към 15-то число на месеца, се начислявали лихви върху усвоената и непогасена част от кредитния лимит или надвишения кредитен лимит, съгласно чл.7.2 от договора.

Твърди се, че кредитополучателят не е изпълнил основното си задължение по договора за осигуряване или внасяне на достатъчни средства по картовата сметка за погасяване на усвоените суми. Към 20.01.2022 г. поради липса на достатъчно салдо по картовата сметка на Р. за погасяване на минималните месечни погасителни вноски по усвоените суми по кредитния лимит за м.10, 11 и 12 на 2021 г. включително, на основание чл.10.1.1 от договора, усвоеният кредитен лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от 20.01.2022 г. От тази дата върху целия размер на усвоения и непогасен кредитен лимит са начислявани лихви за просрочия по чл.7.2 от Договора. Поканата е била връчвана чрез ЧСИ Делян Николов, което е установило, че към 01.03.2022 г., лицето е починало.

Моли, ответникът, в качеството му на наследник на Б. А. Р., да бъде осъден да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ****, сумата в размер на 461, 66 лв., от която 402, 90 лв. главница и 58, 76 лв. – лихва за забава.

С допълнителна молба се уточнява, че се претендира лихва за редовна главница в размер на 18, 74 лв. за периода от 18.10.2021 г. до 20.01.2022 г., както и лихва за просрочена главница в размер на 40, 02 лв. за периода 20.01.2022 г. до 13.11.2022 г.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който прави възражение за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Сочи, че видно от представените към исковата молба писмени доказателства, се касае за лице, което е починало през м.05.2021 г.

Извлеченията по кредитната сметка след тази дата счита, че представляват автоматични такива и касаят погашения, извършени от системата, тоест служебни, респективно погашения от самата картова наличност без да е налице реално движение или поне не такова, извършено от лицето, което е починало. В случай, че отразените след 29.04.2021 г. депозити и погашения са извършени, то се касаело за извършване от друго лице, което под никаква форма не било първоначално посочения ответник. Не счита, че наследникът следва да търпи вреди, ако е налице неправомерно използване на процесната карта. Счита, че следва да бъде отразено как и под каква форма са извършвани отразените депозити по картата, както и дали същите са извършвани в клон или по друг начин, както и кой ги е извършвал.

Наведени са доводи, че банката е извършвала автоматични погашения.

2

Оспорва наличието на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл.10.1.1, която разпоредба визира, че се касае до нарушаване на условия по договора, като към датата на обявяването й лицето е било починало и не е налице субективна причина за неизпълнение.

Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор №CCIR-417-00036-2018 от 27.03.2018 г., сключен между „У.Б.“ АД и Б. А. Р. за кредитна карта за физически лица с разрешен кредитен лимит от 500 лв., месечен лихвен процент в размер на 1%, минимална изискуема погасителна вноски в размер на 15 лв., период на погасяване от първо до петнадесето число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания, срок на използване на разрешения кредитен лимит до 31.03.2020 г., който срок е и такъв на действие на договора и краен срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита суми. Съгласно чл.6.1 от договора, банката едностранно и многократно може, по нейна преценка, да продължи правото на ползване и възобновяване на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца, при запазване на останалите условия на договора в случай, че кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане на срока на действие на договора и е изправна страна по договора за кредитна карта, както и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора. В чл.7 от договора са уредени дължимите от кредитополучателя лихви за усвоените въз основа на кредитната карта суми. В чл.10 от договора са уредени хипотези на принудително изпълнение. Така в чл.10.1 са посочени случаите, когато усвоените суми, включително и дължимите лихви, стават изцяло или частично предсрочно изискуеми. В чл.10.2 е уговорено, че при смърт на кредитополучателя наследниците остават солидарно задължени до окончателно събиране на всички изискуеми вземания на кредитора по сключения договор.

По делото е представен Анекс №1 към Договор № CCIR-417-00036-2018 от 27.03.2018 г. от 27.03.2018 г., както и Анекс №1 към Договор № CCIR-41700036-2018 от 27.03.2018 г. за кредитна карта на физически лица от 21.10.2019 г., с който разрешеният кредитен лимит се увеличава на 1000 лв., като минималната изискуема погасителна вноска става 30 лв., периода на погасяване е от първо до петнадесето число на всеки месец, следващ периода на клиентски плащания. Всички останали клаузи в договора се запазват, така както са били приети първоначално от страните.

По делото е представено извлечение от счетоводните книги на „У.Б.“ АД за така предоставения кредит на Б. А. Р., както е представена и справка за извършваните операции чрез предоставената й кредитна карта.

Представена е покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, адресирано до Б. А. Р., в което е посочено, че поради 3 неизпълнение на задълженията й за връщане на усвоените чрез картата суми и следващите се върху тях лихви, което се явявало нарушение на сключения договор и основание за предсрочна изискуемост, предоставеният кредит е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на дата 20.01.2022 г. Посочено е, че общият дълг е в размер на 424, 19 лв., от които 402, 90 лв. главница и 21, 29 лв. лихва. В тази връзка е представена и разписка за връчени книжа по реда на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, като е констатирано, че видно от справка от ГРАО се установило, че лицето е починало на 01.05.2021 г. В тази насока е и съставеният въз основа на разписката констативен протокол от 01.03.2022 г. от ЧСИ Делян Николов.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по изготвена съдебно – счетоводна експертиза, която установява, че съгласно Договор №CCIR-417-00036-2018 от 27.03.2018 г. за кредитна карта на физически лица, сключен между „У.Б.“ АД и Б. А. Р., е разрешен кредитен лимит от 500 лв. с минимална изискуема вноска от 15, 00 лв., които впоследствие са променени на 1000 лв. и съответно минимална изискуема вноска от 30, 00 лв. Вещото лице сочи, че видно от банково извлечение на погасителна сметка с IBAN BG45UNCR70001523223337, първото усвояване на средства от кредитната карта е извършено на 07.02.2019 г., като са изтеглени в брой 50, 00 лв. от банкомат в гр. С.В.. Усвоената сума за периода 07.02.2019 г. – 29.04.2021 г. е общо в размер на 1362, 72 лв., като погасени са били 1038, 32 лв., тоест непогасена оставала главница в размер на 324, 40 лв.

След датата на смъртта на кредитополучателката няма усвоявани средства от кредитната карта. Имало е извършени погасителни вноски от трето лице. Вещото лице посочва размера на дълга, според записванията на банката, като същият е в размер на 402, 90 лв., лихвата върху неиздължените по договора минимални плащания от датата на падеж – 15то число на месеца следващ месеца на изразходване на средствата от кредитната карта до датата на предсрочната изискуемост – 20.01.2022 г. са в размер на 12, 02 лв., а лихвата върху неиздължените вноски за главница от датата на предсрочната изискуемост до 14.11.2022 г. е в размер на 40, 02 лв.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с наследодателя на ответника - договор за кредитна карта, изпълнение на задълженията му по този договор, включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си, а по исковете за мораторна лихва наличието на изискуеми вземания по отношение на ответника, техния размер и периода на забава.

В настоящия случай така сключения между страните договор е освен такъв за предоставяне на кредитна карта и такъв за предоставяне на банков кредит. Договорът за банков кредит е формален, реален договор, с който кредитна институция предоставя в заем парична сума, като договорът за револвиращ кредит притежава допълнителен белег – опредЕ.та сума, 4 посочена като кредитен лимит, се предоставя на кредитополучателя с възможност за неколкократно усвояване, и възстановяване на лимита, при връщане на дадената в заем сума или част от нея. Настоящият случай е именно такъв.

От представените по делото доказателства, както писмените, така и от приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обоснована, пълна и компетентно дадена, съдът намира, че се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно отношение между ищеца и Б. А. Р..

По делото е представено удостоверение за наследници, от които е видно, че наследник на Р. е нейният брат Л. А. Р.. Същият е починал на 02.10.2021г., поради което искът е насочен срещу неговия наследник, който е А. Л. Р.. Тук е моментът да се посочи, че в настоящия случай съдът не е следвало да спира делото и да конституира на основание чл.229, ал.1, т.2 и чл.227 от ГПК производството по делото. В настоящия случай не се касае до хипотеза на т.нар. приемство в процеса, а до отстраняване на нередовности на искова молба. Видно е, че искът е бил насочен срещу наследниците на Б. А.