Решение № 259 от 19.06.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 242/2023
- Вид
- Решение № 259
- Подписан
- 19.06.2024
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
Други актове по делото
- Протокол № 350 от 27.06.2023 · Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
- Протокол № 456 от 23.10.2023 · Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
- Протокол № 12 от 15.01.2024 · Нестор Спасов Спасов, Меденка Минчева Недкова, Емилия Атанасова Брусева
- Протокол № 261 от 20.05.2024 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 196 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 227 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258, изр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл.265, ал.1 изр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 267, ал.1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 268 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 , ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 89, ал.1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17 · Закон за обществените поръчки
- чл. 43, ал.2 · Закон за обществените поръчки
- чл. 175 · Закон за устройство на територията
- чл. 15 · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
- чл.55 · Семеен кодекс
- чл. 637, ал.1, изр. 2 · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 259 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000242 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е въззивна жалба от О.С. против постановено по т. дело № 67/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, решение № 260101 от 07.09.2022 г., с което съдът е :
1. ОТХВЪРЛИЛ предявените при условията на евентуалност обективно и субективно съединени искове от О.С. против дружествата „П.” ООД, ЕИК **, гр. С.З., З.Г. и „Д.Т.” ООД, ЕИК **, гр. В., З.п.з., ул. „А.М.” №* да заплатят солидарно следното:
- сумата 417 636,51 лв. ведно със законната лихва за времето от предявяване на иска в съда на 31.01.2017 г. до нейното окончателно заплащане, представляваща неприспадната и неподлежаща на усвояване от тях част от аванс по Договор №**/** г., равняваща се на разликата между преведения по договора аванс в размер на 1 559 757,76 лв. и усвоения такъв в размер на 1 142 121,24 лв. като получена на отпаднало основание чл. 55, ал.1, изр. 3 - прекратен договор за обществена поръчка, евентуално на 1 неосъществено основание чл. 55, ал.1, изр. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 79 ЗЗД за обезщетяване на претърпяната от О.С. загуба в резултат на заплащане на исковата сума по договора и неизвършване на дължимите СМР по същия и евентуално на основание чл.265, ал.1 изр. последно ЗЗД, като сума, с която следва да се намали договорната цена поради изпълнение на възложената работа от страна на ответниците с недостатъци и в отклонение от поръчката, както и
- сумата от 72 878,50 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 417 636,51 лв. за периода от датата на писмената покана на 16.05.2015 г. до предявяване на иск 31.01.2017 г.
2. ОСЪДИЛ О.С., Булстат**, гр. С., пл. „Х.К.” № * да заплати на „П.” ООД, ЕИК **, гр. С.З., З.Г. за извършени СМР сумата от 636 175,56 лв. ведно със законната лихва за забава от 31.05. 2017 г до окончателното изплащане, която представлява част от неразплатени 775 066, 51 лв. за непредвидени разходи по изпълнението на обекта по Проформа - фактура №* от ** г. и 222 996.46 лв. с ДДС по Сметка-опис № 14 и Проформа - фактура № * от ** г., както и сумата от 152 100,92 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху сумата от 636 175,56 лв. за периода от 21.01.2015 г. до - 29.05.2017 г. и 25 447, 02 лв. разноски за ДТ, 3. ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от О.С. възражение за прихващане между вземането предмет на насрещния иск на „П.„ООД ЕИК ** със собственото вземане на О.С. в размер на 2 534 606,10 лв. за неустойка за забавено плащане по Договор №** г. за периода 14.10. 2014 г.- 31.12. 2014 г.
В жалбата се излагат подробни съображения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния и материалния закон и е отправено искане за отмяна на решението и връщане на същото на Сз ОС за разглеждане на възражението за прихващане, респ. за отмяната му и уважаване на предявените от О.С. искове, отхвърляне на насрещните искове против О.С. било то поради липсата на претендираното с него вземане в патримониума на ищеца, било поради погасяване на същото с вземането предмет на възражението за прихващане.
Двамата въззиваеми са изразили становище за неоснователност на жалбата.
2
„С.“ ЕООД, гр. София в качеството си на третото лице помагач на страната на О.С. счита същата за основателна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:
На 17.03.2017 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от О.С. искова молба против „П.” ООД, ЕИК **, гр. С.З. и „Д.Т.” ООД, ЕИК **, гр. В..
В обстоятелствената част на същата се говори, че след процедура по ЗОП на ** г. между О.С. и Дружество по ЗЗД „С. СЗВ 2012“ е бил сключен договор за изпълнение на обществена поръчка №** с предмет „Строителство на К.п.с./ КПСт/, напорни тръбопроводи и К.и в рамките на проект „Интегриран проект за в.ц. на С.- І етап“ със следните подобекти: подобект 1 - Строителство на „К.п.с. /КПСт/ „П.” и напорни тръбопроводи до изливна шахта и обект „КПСт „Х.” и напорни тръбопроводи до изливна шахта” , подобект 2 - Строителство на „К. „К.” (от СРШ (ОК8) на ул. „М. с.”до КПСт „П. и К. „П.” (от съществуващ канал (ОК205) на ул. „Х.К.” до КПСт „П.“), подобект 3 - Строителство на „ Довеждащ К. “С.” (от изливна шахта на напорни тръбопроводи от КПСт „П.” и КПСт „Х.” до ПСОВ „С.”).
Срокът на договора бил определяем, а начинът на определянето му бил посочен в чл. 2, ал.1 от същия - 220 календарни дни от подписването на Протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка и даване строителна линия. По отношение на тези 220 дни е споменато, че следвало да се вземат предвид и уговорените в сделката модалитети.
В тази връзка се казва, че в чл. 23, ал. 1 било уговорено, че при спиране на строителството поради непредвидени обстоятелства срокът се увеличавал с времето на спирането. Споменава се и че в утвърдената от възложителя документация за обществената поръчка било предвидено, че срокът за изпълнение на строителството следва да е до 31.12.2014 г. при спазване на изискванията на чл. 15 от ЗУЧК, т.е. срокът за изпълнение не следвало да тече и в периода 15. 05.- 01. 10. на всяка календарна година.
На тази база ищецът твърди, че срокът на договора е започнал да тече 3 на 22.03.2013 г. и е спирал в периодите:
ЗУЧК,
15.05.2013 г. - 17.10.2013 г. (156 календарни дни) - на осн. чл. 15 от 19.10.2013 г. - 01.11.2013 г. (14 календарни дни) - поради откриване на археологически структури на нивото на елементите на техническите структури и за извършване па аварийни археологични проучвания,
- 16.12.2013 г. - 06.02.2014 г. (53 календарни дни) - поради откриване на археологически структури на нивото на елементите на техническите структури и за извършване на аварийни археологични проучвания, ЗУЧК .
27.05.2014 г. - 01.10.2014 г. (128 календарни дни) - на осн. чл. 15 от Общият срок, през който работата е била спряна е определен на 351 календарни дни, с които според ищеца се удължили предвидените в чл.2, ал.1 - 220 дни. Така според ищеца срокът за изпълнение, респ. този на действие на договора бил удължен до 13.10.2014 г. Подчертано е също, че независимо от спиранията същият не следвало да превишава определения от възложителя в документацията за обществената поръчка краен срок от 31.12.2014 г.
Сочи се и че при изпълнение на задълженията си в рамките на същия изпълнителят е следвало да получи и плащане на уговореното с договора по ЗОП възнаграждение.
Общата стойност на възложените СМР била в размер на 6 498 990,63 лв. без ДДС /7 798 788,82 лв. с ДДС /.
В изпълнение на постигната в чл.2, ал.5, буква „а“ на договора уговорка, възложителят превел на изпълнителя на 12.02.2013 г. сума в размер на 1 299 798, 13 лв. без ДДС / 1 559 757,76 лв. с ДДС/ представляваща аванс в размер на 20 % от общата стойност на строителство, с преводно нареждане от 12.02.2013 г. по фактура № ** г. издадена от изпълнителя.
Били извършани и дължимите от него междинни плащания по издадени от изпълнителя 13 на брой фактури за изпълнени СМР на база подписани от страните актове обр. 19. Същите и актовете са подробно описани в ИМ като е посочено, че от стойността без ДДС на описаните в тях СМР се приспадала пропорционална част /20 %/ с оглед платения аванс и реално се заплащал 4 остатъка от актуваните и респ. фактурирани СМР.
Така общата сума на приспадната част от аванса, срещу която имало извършени СМР е определена от ищеца на 951 767, 70 лв. без ДДС, респ.
1 142 121, 24 лв. с ДДС.
По-надолу в исковата молба се сочи, че след изтичане на срока по чл. 15 от ЗУЧК за 2014 г. насрещната страна е следвало да се яви на обекта, за да възобнови работата като преди това предприеме и действия по съставяне на нужните документи за това /акт. обр. 11/. По тази причина възложителят й изпратил на 26.09.2014 г. изрична покана да се яви на 01.10.2014 г. в сградата на Общината за съставяне на акт обр. 11, след което да възобнови строителните работи. На посочената дата, а и след това не дошъл никой. Не се предприели и действия по възобновяване на работата, а се сочели пречки за възобновяването, което в действителност не съществували. Така според ищеца на 13.10.2014 г. срокът на договора изтекъл. Независимо от това той воден от разбирането, че водещ в отношенията им е принципът за реално изпълнение на договора отправил до изпълнителя нотариална покана за подписване на акт. обр. 11, който предпоставял продължаването на работата.
Тя била връчена на 19.11.2014 г., но в дадения в същата срок отново не се явили представители на изпълнителя за съставяне на акт, нито пък били възобновена работата на обекта. Това състояние продължило до 31.12.2014 г., когато според ищеца изтекъл и крайния срок за извършване на дължимите СМР. От този момент според него сключеният между страните договор бил прекратен, но наред с това на 05.01.2015 г. до изпълнителя било изпратено и изрично изявление за прекратяване на договора поради системно неизпълнение и забавено изпълнение.
Така изложеното е дало основание на ищеца да сключи на ** г. нов договор с друг изпълнител, който завършил и предал обекта, а О.С. получила Разрешение за ползване *** /*** г.
На база изложеното е посочено, че неизвършените от изпълнителя по процесния договор СМР съставлявали 26, 78 % от стойността му, което пък водело до извод, че той няма право да задържи и частта от изплатения му аванс която не била приспадната. Размерът на същата е определен на 417 636,51 лв. с ДДС , защото се явявала получена на отпаднало с оглед прекратяването на договора основание.
5
В тази връзка се казва, че до изпълнителя били изпратени две покани за връщане на тази сума. Първата била от 21.04.2015 г. и в нея се искало връщането й до до 17 ч. на 29.04.2015 г., а втората от 13.05.2015 г. като се искало връщане до 17 ч. на 15.05.2015 г. Връщане не последвало и по тази причина е направен извод, че изпълнителя е в забава от 16.05.2015 г.
Изтеклите законни лихви от тази дата до 31.01.2017 г. са определени на 72 870, 50 лв.
По- надолу в исковата молба е изложено, че изпълнителят по процесния договор не бил ЮЛ, а дружество по ЗЗД, т.е. неперсонифицирано образование. По тази причина то не можело да бъде страна в съдебното производство, а такива били съдружниците в същото-двете ответни дружества.Сочи се, че с договора за дружество двамата ответници се съгласили да отговарят солидарно за изпълнението на договора по ЗОП.
На база изложеното е отправено искане за солидарното осъждане на двамата ответници да заплата на О.С. сумата от 417 636,51 лв. с ДДС като получена на отпаднало основание, както и на сумата от 72 870, 50 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 16.05.2015 г. до 31. 01. 2017 г.
Посочено е и че ако искът за връщане на сумата на отпаднало основание се отхвърли, то тя се претендира от ищеца като получена от ответниците на неосъществено основание -дължими но неизпълнени по договора СМР.
Отговор на този иск са подали и двамата ответници.
В този на „Д.Т.” ООД не се оспорва сключването на процесния договор между О.С. и ДЗЗД „С. СЗВ 2012”, в което дружество двамата ответници са съдружници. Не се оспорва превеждането на сочения в ИМ аванс и факта, че от страна на изпълнителя са извършени и актувани СМР, които са заплащани от възложителя след пропорционално приспадане от стойността им на част от аванса. Твърди се обаче, че от определен момент възложителят отказал да одобрява и заплаща извършени от изпълнителя СМР. Това поведение на ищеца според „Д.Т.” ООД го е направило неизправна страна по договора и е дало основание на изпълнителя да спре последващото извършване на СМР и да задържи остатъка от аванса като дължима сума за изпълнени, но неплатени СМР .
Посочено е също, че според договора, възложителят имал право да 6 усвои учредена в негова полза банкова гаранция до размера на преведената авансово на изпълнителя сума, като обезпечение за изпълнението. Той не се е възползвал от това си право въпреки твърдяното в ИМ неизпълнение и прекратяване на договора, което водело до извод за липсата на виновно поведение от страна на изпълнителя, както и за липсата на претенции на възложителя за връщане на суми от преведения аванс.
Разпечатката съдържа 47 от 338 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c89a4ac-537b-4d47-b85f-bbd5800e9663