Решение № 138 от 14.07.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Свиленград, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200408 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG22062025/1000/Р81993 от 01.12.2025 година на Началник Отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на М. А. М. с ЕГН ************************************ от село ******************************************, със съдебен адрес: село Казичене, ул.„Цар Борис III” № 29, област София, чрез адвокат Й. Л., за нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв., равняващи се на 9 20.33 евро по официалния обменен валутен курс съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 257 лв., равняващи се на 131.40 евро по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ – такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 11, а л . 2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и 1 функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства (ППС) на база време и на база изминато разстояние, вр.чл. 29, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.

Жалбоподателят М. А. М. чрез процесуалния си представител – адвокат Й. Л., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и издаден в противоречие с целта на закона – при съставяне на Акта не било ясно кой е извършил процесното деяние – не била установена самоличността на нарушителя, това не било установено и при издаване на обжалваното НП, водачът не бил задължен субект, не била посочена нарушената материалноправна норма, мястото на нарушението било неясно, нарушението не било доказано, следвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН, техническото средство, извършило заснемането било технически негодно и неизправно, Административнонаказващият орган (АНО) е следвало да даде възможност за предеклариране, не бил спазен принципа на пропорционалност и т.н.

Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза жалбоподателят М. А. М., не се явява. С Писмена молба процесуалният му представител - адвокат Й. Л., иска от Съда да отмени обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, като преповтаря част от доводите, включени в Жалбата, но с други думи. Цитира се съдебна практика на други съдилища, включително и на настоящия Съд.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

АНО и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Началник Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ, редовно призован на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, стая № 33, не се явява. Процесуалният му представител – Старши юрисконсулт П.

Г., представя Писмена молба, в която подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП, тъй като било издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му, алтернативно се иска от Съда да бъде изменен размера на наложената Глоба с такъв, който се явява пропорционален, ефективен и възпиращ. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро, равняващи се на 190 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Не е представен Списък на разноските. Наведено е 2 мотивирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 22.06.2025 година в 20.59 часа С. М. Д. изпълнява служебните си задължения на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, когато за излизане от територията на Република България, пристига пътно превозно средство (ППС) – товарна композиция, състояща се от влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос”, брой оси 2, екологична категория – евро 5в, обща техническа маса допустима максимална маса над 12 t – 18 000 кг и допустима максимална маса на пътния състав – 44 000 кг и с държавен регистрационен номер ************** - собственост на „Петко Ангелов БГ” ЕООД с ЕИК 160074586 и със седА.ще и адрес на управление: село Малево, ул. 3-та № 13 (видно от Свидетелството за регистрация, част I и II, Справката за собственост, представена от АНО и Справката от Търговския регистър), ведно с ремарке марка „Кроне”, модел 1227ХВВО с немски регистрационен номер HROM2048 – собственост на немска фирма (видно от Свидетелството за регистрация, част I, ведно с превод), управлявана от жалбоподателя М. М..

След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), контролният орган - С. М. Д. констатира от контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20152, че на дата 26.05.2025 година в 19.12.26 часа в извъннаселено място, а именно: на автомагистрала А 4, отсечка 98+481, сегмент 1444910945, на територията на община Свиленград, област Хасково, включено в обхвата на платената пътна мрежа, посоченото моторно превозно средство (МПС) е управлявано в посока намаляващ километър, без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние и заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т.е. посочения път попада в Приложението 3 към т. 1 на Решение № 238 на Министерски съвет от 22.04.2025 година за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса. За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като са нА.чни две снимки, на едната от които е виден регистрационният номер на автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил – влекач с държавен регистрационен номер РВ 75 08 КН, датата и часа на движение, идентични с датата и часа на нарушението.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата 22.06.2025 година, С. М. Д. – „Инспектор” на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево” при Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници”, във връзка с възложените й функции, съставя против жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС към датата на установяване на нарушението, съгласно възприетата практика) и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG22062025/1000/Р8-1993. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си – свидетеля С. С. М.. В изготвения АУАН актосъставителят Д. сочи, че автомобилът е управляван (засечен) без да има предварително закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП. А досежно квА.фикацията, нарушението правно квА.фицира с разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 22.06.2025 година, който не сочи възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началникът на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ издава процесното НП № BG22062025/1000/Р8-1993 на 01.12.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като посочва, че правната квА.фикация на нарушението е чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, а санкционната норма е чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв. (920.33 евро), както и е посочено, че дължи 257 лв. (131.40 евро) - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.

4

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 27.03.2026 година (в същия смисъл са и данните, нА.чни в Историята на обработка на процесното нарушение) по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с поименно отбелязване от кого е получено, а именно: от съпругата на жалбоподателя М. М.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на Началника на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ да издава НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-1326 от 17.10.2025 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ , видно от която Началникът на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ е оправомощен да издава НП по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл.

189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Красимир Атанасов Чакъров е служебно известно на Съда, но се установява и от представената Заповед № ЧР-СП-НТУ-333 от 17.06.2025 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ . Материалната компетентност на актосъставителя д а съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, също се доказа, тъй като С. М. Д. е длъжностно лице от Агенция „Митници” и съгласно Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 година на Директора на Агенция „Митници”. Материалната компетентност на актосъставителя и на АНО не се оспорва от страните.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО чрез ССЕВ, срещу подлежащ на 5 съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното Н П , т. е . наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото м у да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при нА.чие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 4381 от 21.05.2026 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.

Не е заплатена и компенсаторната такса съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП, поради което жалбоподателят не се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този смисъл е и информацията, съдържаща се в самото НП, както и в Писмо с вх.рег.№ 4381 от 21.05.2026 година, което обстоятелство не е оспорено от страна на жалбоподателя.