Решение № 44 от 15.03.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ М.А

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М.А Въззивно търговско дело № 20214001000370 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година на Окръжен съд Ловеч ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗКЗастраховане“ АД) е осъдено да заплати на Г. Ц. М. сумите: 15 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие от 5.11.2020 година, причинено при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № ОВ 69 **** от Х. И. Й., чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ведно със законната лихва от 1.12.2020 година до окончателното изплащане; 40.20 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди (разходи, извършени във връзка с лечение на получените увреждания от същото пътнотранспортно произшествие), ведно със законната лихва от 1.12.2020 година (датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане.

С посоченото решение е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 477 от Кодекса за застраховането за горницата над присъдената сума за неимуществени вреди – 1

15 000 лева, до пълния претендиран размер – 30 000 лева.

Със същото решение „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) е осъдено да заплати на адвокат Д.Н. сумата 981.27 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство на Г. Ц. М..

С посоченото решение Г. Ц. М. е осъден да заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) сумата 259.63 лева – сторени по делото разноски (депозити за вещи лица), съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Със същото решение „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) е осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч сумите: 601.69 лева – държавна такса върху уважения размер на иска; 140.20 лева – част от заплатените от бюджета на съда разноски; 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.Н. – процесуален представител на Г. Ц. М., против Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева до претендираните 30 000 лева. Във въззивната жалба с излага, че в атакуваната част решението е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите), не е съобразена задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК по аналогични случаи. При отсъждане на размера на обезщетението не е взет предвид факта, че Г. Ц. М. е бил активен състезател, членувал е в спортен клуб по колоездене в гр. Троян, а получената травма на практика е прекратила неговата спортна кариера; не са отчетени болките, които ще изпитва за в бъдеще в пострадалия крайник. Не е съобразено становището на експерта, че при изкълчването (за разлика от счупването) на тазобедрената става болките са с по-голяма продължителност и интензитет, тъй като всички ставни връзки са разкъсани и не могат да се възстановят. Съставът на Окръжен съд Ловеч не е отразил какво е значението на всяко едно от обстоятелствата при определяне на размера на обезщетението; към кой момент са отчетени лимитите на отговорност и общественоикономическата ситуация в страната. Проследяват се промените в минималната работна заплата за страната и лимитите на застрахователно покритие. Изтъква се, че определеният от съда размер на обезщетението е занижен спрямо действително претърпените вреди.

Направено е искане да се отмени Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година на Окръжен съд Ловеч в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД да бъде осъдено да заплати на Г. Ц. М. още 15 000 лева (разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните 30 000 лева) за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) 2 вследствие на травма, получена при пътнотранспортно произшествие, станало на 5.11.2020 година, предизвикано от Х. И. Й., управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № ОВ 69 ****, ведно със законната лихва от 1.12.2020 година до пълното изплащане на сумата; дружеството-застраховател да бъде осъдено да заплати на адвокат Д.Н. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Т. Т. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗКЗастраховане“ АД, в който са изложени аргументи за нейната неоснователност.

С Молба с вх. № 548/1.02.2022 година пълномощникът на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД поддържа отговора на въззивната жалба.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. Т. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, против Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година на Окръжен съд Ловеч в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на Г. Ц. М. обезщетения общо в размер на 15 040.20 лева.

Във въззивната жаба се сочи, че решението в атакуваните части е неправилно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Погрешно е заключението на първостепенния съд за липса на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тезата, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Неправилно е прието, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „330ХД, с ДК № ОВ 69 **** – налице е съпричиняване от водача на лек автомобил с ДК № ОВ 52 ****, за което се посочват аргументи. Не са доказани твърдените от Г. Ц. М. неимуществени вреди. В противоречие със съдебната практика и справедливостта процентът на съпричиняване е занижен. Цитира се съдебна практика.

Направено е искане да се отмени Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година на Окръжен съд Ловеч в обжалваните части и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията или да се намали значително размера на обезщетението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Д.Н. – процесуален представител на Г. Ц. М., в който са развити съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на Г.

Ц. М. оспорва въззивната жалба на дружеството-застраховател.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за установено следното:

3

Производството по търговско дело № 7/2021 година на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявени от адвокат Д.Н. – пълномощник на Г. Ц. М., против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД искове с посочено правно основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането. В исковата молба се твърди, че на 5.11.2020 година Г. Ц. М. пътувал на предната дясна седалка на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № ОВ 69 ****, управляван от Х. И. Й., с поставен обезопасителен колан. Вследствие на движение със скорост, несъобразена с интензитета на движение, водачът на посоченото моторно превозно средство предприел маневра „изпреварване“ при пътна маркировка „М1“ и блъснал в предна лява част завиващия наляво лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ 52 ****.

Произшествието настъпило в гр. Троян, ул. „Димитър Икономов-Димитрика“ 16. В резултат на инцидента Г. Ц. М. получил различни по вид телесни повреди. Транспортиран е до УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен, тъй като се оплаквал от силни болки в областта на таза. Установена е луксация на лява тазобедрена става. Крайникът бил имобилизиран.

Болничното лечение продължило три дни. При приема в лечебното заведение е констатирано, че долният ляв крайник на Г. Ц. М. е скъсен с около 5 сантиметра спрямо симетричния десен долен крайник; бил е с деформация, болка и ограничени флексионни и екстензионни движения в областта на лявата тазобедрена става. На 6.11.2020 година е извършена операция на таза и долния десен крайник, при която е осъществена мануална репозиция на левия долен крайник. Ищецът е изписан от лечебното заведение с окончателна диагноза „Луксацио косте синистра“. Домашното му лечение продължило на постелен режим с директна скелетна екстензия за тридесет дни. Възстановяването и лечението на Г.

Ц. М. продължава и към момента. За изминалия период за посрещане на своите ежедневни нужди той имал нужда от чужда помощ. Към момента се придвижва с две помощни средства – патерици. Вследствие на получените травми Г. Ц. М. не можел да се движи самостоятелно – болките били с изключително висок интензитет. Възстановяването на неговото здраве протича под грижите на неговите близки в домашна обстановка. Той загубил социални контакти и обичайния си ритъм на живот. Пострадалият изживял стрес от катастрофата. Той получил посттравматично стресово разстройство; станал тревожен и напрегнат; няма апетит, страда от безсъние, сънува кошмари, свързани с инцидента. Във връзка с осъщественото лечение Г. Ц. М. направил разходи за закупуване на антикоагулант в размер на 42.20 лева.

Към датата на пътнотранспортното произшествие за лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № ОВ 69 **** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник. Г. Ц. М. предявил претенция спрямо дружеството-застраховател, но не е съгласен с предложеното от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД обезщетение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД да заплати на Г. Ц. М. сумите: 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие получена травма – „луксацио косте синистра“, обуславяща затруднение движенията на 4 левия крак за около три-четири месеца, изживян стрес, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 5.11.2020 година с лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № ОВ 69 ****, управляван от Х. И. Й., ведно със законната лихва от 30.12.2020 година до пълното изплащане на сумата; 42.20 лева – имуществени вреди (разход по лечението за закупени антикоагуланти) в резултат на инцидента, ведно със законната лихва от 30.12.2020 година до изплащане на сумата; дружеството-ответник да заплати в полза на адвокат Д.Н. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал.

1, точка 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД, с който се прави възражение за неподсъдност на спора на Окръжен съд Ловеч; оспорват се вината на водача Х. И. Й., твърдените телесни увреждания, размера на претендираното обезщетение, искането за присъждане на законна лихва; навежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Г. Ц. М. – пътувал без правилно поставен предпазен колан;

Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Д.Н. – пълномощник на Г.