Решение № 824 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20265300500525 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 8629/05.03.2026г. на адв. В. Г., като пълномощник на Р. Н. против решение № 5734/29.12.2025г., постановено по гр. д. № 1905 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XV гр. с., с което се приема за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, че Р. И. Н., ЕГН **********, дължи сумата от 2514, 72 лева – 111, 68 лв. по договор от 15.01.2018г. за таблет Huawei; 1874, 50 лв. по договор то 02.01.2018г. за Apple iPhone8; 528, 54 лв. по договор от 03.01.2018г. за Huawei Маte 10 lite), за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20541/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, 20-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /27.11.2024г./ до окончателното изплащане на вземането.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно.Прави се оплакване, че съдът изобщо не е взел предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска, поради погасяване на претенциите по давност. Претендират се разноски за двете инстанции и за заповедното производство.

С писмения отговор на въззиваемото дружество се изразява становище, че 1 въззивната жалба е допустима, но неоснователна, по подробно изложени съображения.Счита се, че приложим в случая е 5-годишния срок за погасяване на вземанията по давност и същият не е изтекъл към датата на подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК.Моли се въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноски.Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 срещу Р. И. Н., ЕГН **********, за сумата в общ размер 2514, 72 лева, включваща 111, 68 лв. по договор № 504939732 от 15.01.2018г. за продажба на изплащане на устройство таблет Huawei; 1874, 50 лв. по договор № 504939732 от 02.01.2018г. за продажба на изплащане на устройство Handset Apple iPhone8 за периода 23.12.2017г. – 22.07.2018г.; 528, 54 лв. по договор № 504939732 от 03.01.2018г. за продажба на изплащане за устройство Huawei Маte 10 lite) за периода 09.12.2017г. – 08.07.2018г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20541/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, 20-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /27.11.2024г./ до окончателното изплащане на вземането.

Към първоинстанционното производство е приложено ч. гр. д. № 20541/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, образувано по подадено заявление от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 против Р. И. Н., ЕГН **********, въз основа на което е издадена заповед № 10112 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.11.2024г., за сумата от 2514, 72 лева, представляваща главница, от която по договор № 504939732 от 15.01.2018г. за продажба на изплащане на устройство таблет Huawei – 111, 68 лева; по договор № 504939732 от 02.01.2018г. за продажба на изплащане на устройство Handset Apple iPhone8 – 1874, 50 лв.; по договор № 504939732 от 03.01.2018г. за продажба на изплащане - 528, 54 лева, ведно със законната лихва за периода 27.11.2024г. до изплащане на вземането, както и ДТ в размер на 50, 29 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедта е връчена на длъжника лично на 04.12.2024г., като в рамките на законовия срок същият е подал възражение чрез пълномощник, съотв. е 2 поискал присъждане на разноски за предоставена безплатна правна помощ в заповедното производство.С разпореждане № 36108/30.12.2024г. заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Съобщението за това е връчено на 07.01.2025г., а исковата молба е подадена на 31.01.2024г. в рамките на едномесечния срок, с оглед на което искът е допустим.

С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.

С първоинстанционното решение е прието за установено от фактическа страна, че страните са били в трайни търговски отношения, материализирани в три отделни договора за продажба на устройства на изплащане - договор № 504939732 от 15.01.2018г. за продажба на изплащане на устройство таблет Huawei; договор № 504939732 от 02.01.2018г. за продажба на изплащане на устройство Handset Apple iPhone8 и договор № 504939732 от 03.01.2018г. за продажба на устройство на изплащане Huawei Маte 10 lite), като и по трите договора лизинговата вещ е била предадена и е договорен погасителен план за първоначална вноска и 23 последващи месечни плащания. Районният съд е приел, че ответникът е преустановил изпълнението на договорните си задължения в началото на 2018г., като по първите два договора не са заплатени по шест вноски за периода м. декември 2017г. до м. юни 2018г., а по третия – за съответния аналогичен период.Намерил е, че в случая е приложима т. 12.3 от общите условия към договорите, предвиждаща автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на две последователни вноски. Съдът е намерил още, че тази клауза е валидно уговорена и приложима, като с настъпването на падежа на втората неплатена вноска, целият остатък от цената на устройствата е станал изискуем, което е отразено в издадените от ищеца фактури през м. юли 2018г. И тъй като ответникът не ангажирал доказателства за извършени плащания претенциите са счетени за основателни и уважени. Възражението за погасителна давност не е разгледано.

Настоящият състав на съда намира, че фактическата обстановка е установена правилно от районния съд въз основа на ангажираните в производството доказателства.Правилни са изводите за наличие на валидно възникнали облигационни отношения между страните със сключването на процесните договори за лизинг, съотв. за предаване на вещите и възникване на задължение за заплащане на лизингови вноски от лизингополучателя по приложените погасителни планове към всеки договор.

Относно изискуемостта на вземането за заплащане на лизингови вноски, настоящият състав на съда взе предвид, че се касае за периодични плащания.Денят за изпълнение на месечните задължения е определен и е бил известен на длъжника, поради което покана за настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на отделните месечни вноски, не е била необходима.Лизинговите вноски са станали изискуеми, тъй като срокът и по трите договора е изтекъл в началото на 2020г., когато са настъпили падежите 3 на последните вноски. Предвидените в т. 12.3 от договорите правомощия на лизингодателя предполагат писмени изявления, каквито не са ангажирани по делото, респ. не се установява тези права да са били упражнени, поради което въззивният съд приема, че договорите не са били прекратени едностранно от лизингодателя, нито е била обявена надлежно предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. При това положение и съгласно задължителните разяснения в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК, за месечните плащания е приложима тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която към датата на подаване на заявлението - 27.11.2024г. е изтекла за периодичните задължения и по трите договора.Същевременно дори да бъдат споделени изводите на районния съд за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията и по трите договора през м. юли 2018г., то към датата на подаване на заявлението – 27.11.2024г., се явява изтекла и 5-годишната погасителна давност при предсрочно изискуеми вземания.

Предвид гореизложеното въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове за признаване съществуването на вземания по процесните договори за лизинг, да бъдат отхвърлени, поради погасяване на вземанията по давност.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски за ДТ в размер на 25, 72 евро, а на адв. В. Г. следва да се присъди възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на длъжника/ответник/въззивник – по 200 евро за първата и за въззивната инстанция и 50 евро за заповедното производство.

Определение № 1479/04.02.2026г., с което първоинстанционния съд е изменил решението си в частта за разноските подлежи на самостоятелно обжалване и доколкото не е постъпила жалба против него, въззивният съд не дължи произнасяне по разноските в тази част.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5734 от 29.12.2025г., постановено по гр. д. № 1905 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, X V гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че Р. И. Н., ЕГН ********** от гр. ***, дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Кукуш“ № 1, сумата от 2514, 72 лева – 111, 68 лв. по договор от 15.01.2018г. за таблет Huawei; сумата 1874, 50 лв. по договор то 02.01.2018г. за Apple iPhone8; сумата 528, 54 лв. по договор от 03.01.2018г. за Huawei Маte 10 lite), за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 4 от ГПК по ч. гр. д. № 20541/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, 20-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /27.11.2024г./ до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на Р. И. Н., ЕГН ********** от гр. ***, сумата от 25, 72 евро – разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на адв. В. А. Г. от АК Пловдив, със служебен адрес: гр. ***, възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника/въззивник, в размер по 200 евро за първоинстанционното и за въззивното производство и 50 евро за заповедното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5