Решение № 2708 от 16.07.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2708 гр. Варна, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20243110115517 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Йеттел България” ЕАД срещу Е. М.

К., искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

- 157.62 лева (сто петдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки), представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 18.09.2022г. – 17.11.2022г., за които са издадени фактури №№ **********/18.09.2022г. за сумата от 39.11 лева; 7342143804/18.10.2022г. за сумата от 82.52 лева;

7343449025/18.11.2022г. за сумата от 35.99 лева;

- 141.31 лева (сто четиридесет и един лева и тридесет и една стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 15.08.2022г. към договор за мобилни услуги от 08.11.2021г. за предпочетен номер ***, дължима за предсрочното му прекратяване, ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.08.2024г., до окончателното заплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 4783/28.08.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 10767/2024г., по описа на ВРС, 34-ти състав.

Твърди се в исковата молба, че между кредитора „Йеттел България” ЕАД и длъжника Е. М. К. е съществувал договор за мобилни услуги от 08.11.2021г. за мобилен номер ***, като с допълнително споразумение от 15.08.2022г. абонатът е избрал ползването на абонаментен план Тотал макс +45.99 лева, с промоционален месечен 1 абонамент в размер на 35.99 лева и срок на действие 24 месеца до 15.08.2024г.

Твърди се, че ответникът е ползвал предоставените му услуги, като е останал да дължи месечни абонаментни такси и цена на предоставени му мобилни услуги, поради което и договорът е прекратен. С едностранното прекратяване на договорите поради виновно поведение на ответника и на основание клаузите в същите, за К. е възникнало задължение да заплати и неустойка в размер на три месечни такси. Тъй като ответникът не е погасил задълженията си, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу вземането по която длъжникът е възразил. В тази връзка за дружеството се породил правният интерес да предяви настоящите искове, претендирайки установяване на вземането му към ответника за посочените по-горе суми. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е. М. К. не депозира отговор на исковата молба.

В депозираното възражение срещу заповедта същата е посочила, че е заплатила дължимите суми, като сочи и че картата не е била активна от м. февруари 2022г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2021г. страните са сключили договор за мобилни услуги за мобилен номер 359895398305, с който е уговорен абонаментен план при стандартен месечен абонамент за този план от 41.99 лева и промоционална месечна абонаментна такса от 29.99 лева за първоначалния срок на договора, който е уговорен на 24 месеца. С допълнително споразумение от 15.08.2022г. страните са предоговорили ползвания за мобилния номер план, според който дължимата от потребителя абонаментна такса за срока на договора е 35.99 лева, при стандартна за този план такса от 45.99 лева. Срокът на така предоставената услуга отново е 24 месеца.

От ищеца, със заявлението по чл. 410 ГПК, са представени и 3 броя фактури, издадени за претендираните вземания, както следва:

- фактура № **********/18.09.2022г., за отчетен период 18.08.2022г. – 17.09.2022г. на стойност 201.10 лева с ДДС, която сума е формирана от месечна абонаментна такса на стойност 29.99 лева без ДДС; услуги към номера 0700/0800/00800 на стойност 0.33 лева без ДДС, текстови съобщения – 409 на стойност 134.97 лева без ДДС; три мултимедийни съобщения на стойност 2.25 лева без ДДС и разговори към „Грижа за клиента“ 0.04 лева без ДДС;

- фактура № 7342143804/18.10.2022г. за отчетен период 18.09.2022г. – 17.10.2022г. за сумата от 82.52 лева с ДДС, която сума е формирана от месечна абонаментна такса на стойност 29.99 лева без ДДС; услуги към номера 0700/0800/00800 на стойност 0.66 лева без ДДС, текстови съобщения – 70 на стойност 23.10 лева без ДДС; 20 мултимедийни съобщения на стойност 15.00 лева без ДДС и разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лева без ДДС;

- фактура № 7343449025/18.11.2022г. за отчетен период 18.10.2022г. – 17.11.2022г. за 2 сумата от 35.99 лева с ДДС, представляваща месечна абонаментна такса.

С възражението по чл. 414 ГПК, Е. К. е представила издадени в период, предхождащ процесния фактури, както разписки и фискални бонове за извършени плащания на задължение по фактура, издадани в периода 2021г. – м. 08.2022г. (л. 74-76 и л. 77 от заповедното производство). Представен е и фискален бон за извършено плащане на 26.02.2023г. по фактура № **********/18.09.2022г. на сумата от 150 лева.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че за мобилен номер по процесното допълнително споразумение са издадени ***, са издадени фактури в периода м.11.2021г. – м.01.2023г., като по фактурите до 18.08.2022г. задълженията са погасени чрез плащане. По процесните три броя фактури е налице плащане за сумата от 150 лева, с което е погасено задължението по фактура № **********/18.09.2022г. на стойност 201.10 лева с ДДС. С оглед това и вещото лице сочи, че задължението ответника към ищцовото дружество възлиза в размер на 298.93 лева, формирано от непогасен остатък по фактура № **********/18.09.2022г. в размер на 39.11 лева и изцяло задълженията по фактура № 7342143804/18.10.2022г. в размер на 82.52 лева и фактура № 7343449025/18.11.2022г. в размер на 35.99 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.

79 и чл. 92 ЗЗД. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице. В настоящия случай по делото се установи, че за вземанията, предмет на настоящото производство е издадена заповед № 4783/28.08.2024г. по ч.гр.д. № 10767/2024г., по описа на ВРС, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.

Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена тя. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането – предоставени и ползвани мобилни услуги, в тежест на ищцата е да установи, в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение е предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер.

От коментираните по-горе доказателства, автентичността на които не е оспорена, се установи наличието на валидна облигационна връзка, произтичаща от договори за мобилни услуги за мобилен номера, като условията по последния са изменени с допълнителни споразумения от 15.08.2022г., по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги по см. на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях с основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретен тарифен план. От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на договорите месечна абонамента такса, както и активираните и ползвани допълнителни услуги. Отчитайки естеството на предоставяната 3 услуга, която е за осигуряване на достъпи на потребителя до поддържаната от мобилния оператор телекомуникационни системи, осъществявано посредством предоставените при сключване на договорите СИМ карти – получаването на които е удостоверено с подписа на потребителя върху процесните договори, поради което и настоящият състав на съда намира, че ищецът установи изправността си по договора. От коментираните и неоспорени фактури и приложената към тях справка за потреблението, се установи и извършената доставка на договорените услуги, съответно потребените такива от абоната. В тази връзка възраженията на ответника, обективирани в депозираното възражение по чл. 414 ГПК, че картата не е активна от м. февруари 2022г. останаха недоказани. Нещо повече, твърденията на страната се опровергават от факта на предприетите от самата страна действия – предоговаряне на тарифния план за процесния мобилен номер през м. август 2022г. При това положение и за последния е възникнало задължение да заплати уговорените месечна абонамента такса и стойността на услугите, извън тази включени в пакета ползван от потребителя. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на този факт, не е представил доказателства, които да установят факта на погасяване на задължението по процесните три фактури, доколкото представените разписки и фискални бонове касаят заплащане на дължими на мобилния оператор суми за отчетни период, предхождащи процесния и за част от задължението по фактурата от м. 09.2022г., която обаче не е предмет на настоящата претенция.

С оглед изложеното и съобразно записванията в фактурите, следва да се приеме, че ищецът има вземане към ответника за сумите от 298.93 лева, формирано от непогасен остатък по фактура № **********/18.09.2022г. в размер на 39.11 лева и изцяло задълженията по фактура № 7342143804/18.10.2022г. в размер на 82.52 лева и фактура № 7343449025/18.11.2022г. в размер на 35.99 лева.

С оглед горното и тези претенции като основателни следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното заплащане на задължението.

По отношение исковете за неустойка:

В допълнителното споразумение от 15.08.2022г. към договора за мобилни услуги за мобилен номер ***, е предвидена клауза касаеща дължимост на неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, като последният дължи неустойка а) в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора. В конкретния случай ищецът сочи, че поради неплащане на дължимите суми за предоставени услуги, договорите са прекратени и така уговорената неустойка е дължима. Настоящият състав намира, че договорите са прекратени при приложение на чл.19б на ОУ, в които е предвидено, че дружеството има право да прекрати договора включително в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане 4 на сроковете по индивидуалния договор. В ОУ не е налично изискване оператора да изпрати уведомление, че ще прекрати договора. Условие за предсрочното прекратяване е неплащане на дължимите суми, което е налице, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил задълженията по договорите по издадените фактури. В случая се касае за потребителски договор, като ответникът-физическо лице, което е поискало ползването на мобилни услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП. Следователно същият се ползва от предвидената в ЗЗП защита, като съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори.

Съгласно общото правило на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В т. 5 на чл. 143 е конкретизирано, че неравноправна клауза е такава, която въвежда задължаване за потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.