Определение № 89 от 02.03.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Търговище, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500047 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Жалбата е подадена от адв. В. Д. от гр. Търговище, пълномощник на Г. Г. от с.гр., против определение на РС – Търговище, по гр.д. № 1728/2025 г. Не е обозначено кое точно определение се обжалва, но от съдържанието на жалбата може да се стигне до извод, че се обжалва определение № 1713 от 23.12.2025 г. Изрично е посочено, че жалбата касае частта, в която е частично обезсилена заповед за изпълнение и е постановено издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното производство. Съдът правилно е приел, че предявеният иск е недопустим, защото е недопустимо да се предявява иск по чл. 415, вр. с чл. 422 от ГПК само за разноските, в случаите, когато длъжникът е заплатил останалите задължения. Съдът е следвало да се произнесе само по тази част и разноските в исковото производство. Всички останали последици са свързани с произнасяне от заповедния съд, а не от исковия. Затова жалбоподателят моли съдът да обезсили определението в обжалваната част.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. М. Т. от гр. В., пълномощник на ищеца. Определението било правилно, защото на ответника не следвало да се дава възможност да черпи права от недобросъвестно поведение. На практика с плащането на основното задължение длъжникът признавал същото и следва да понесе и отговорността за разноски. Относно неоспорената част от определението се иска същото да бъде отменено и разноските за прекратеното исково производство да останат в тежест на страните, защото ищецът бил изпълнил указанията на заповедния съд, а ищецът е реализирал разноските, заради поведението на длъжника.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

1

Спрямо ответника Г. Г. е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1303/2025 г. на РС – Габрово от 21.07.2025 г., с която е разпоредено ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Етажната собственост на сграда, с административен адрес гр. В., ул. „*****“ № **, сумата 367,14 лева – незаплатени вноски за Фонд „Ремонт и обновление” за периода от 01.07.2023 г. до 31.05.2025 г., сумата 195,50 лева – дължими такси за домоуправител за периода от 01.07.2023 г. до 31.05.2025 г., сумата 294,40 лева – дължими такси за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.07.2023 г. до 31.05.2025 г., както и разноски за производството в размер на 25 лв. – държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение. На 28.08.2025 г., в срока за възражение е постъпило такова от длъжника Г., в която заявява, че сумата е заплатена и оспорва дължимостта на разноските, защото не била давала повод за завеждане на делото. До кредитора е изпратено съобщение, в което му е указано, че има подадено възражение и следва да да предяви иск в едномесечен срок. Съдът е приел, че възражението е по чл. 414 от ГПК.

С молба от 03.10.2025 г. заявителят е признал заплащането на сумата от 858 лв.

– един ден след връчване на заповедта и моли съда да приеме, че възражението е по реда на чл. 414а от ГПК. РС – Габрово и към настоящия момент не се е произнесъл по това искане, а е приложил молбата за сведение.

С обжалваното определение РС – Търговище е прекратил производството по делото, тъй като е приел, според задължителната съдебна практика, че предмет на исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК може да бъде само основното задължение, но не и разноските.

В обжалваната част е обезсилил заповедта за изпълнение по отношение на присъдените за главното вземане суми и е постановил да се издаде изпълнителен лист за разноските – 25 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар.

Присъдени са в полза на адв. Д. 200 лв. разноски, на основание чл. 38 от ЗА.

При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи: жалбата е основателна.

В производството по установителните искове по чл. 422 от ГПК съдът се произнася по допустимостта на иска, като преценява дали той касае същото вземане, за което вече има издадена заповед за изпълнение. След като още в исковата молба ищецът заявява, че искът касае само разноските по делото, то производството следва да се прекрати. В тази част определението е влязло в сила и правилността му не се оспорва.

В това производство, когато съдът решава спора по същество, той действително се произнася и по въпроса за разноските в заповедното производство, в зависимост от това дали уважава или отхвърля иска – изцяло или частично. Когато по начало обаче 2 искът е недопустим, въпросът за разноските в заповедното производство се решава не от исковия съд, а от заповедния. Не може да се приеме становището на РС – Търговище, че следва да се произнася по този въпрос, защото в този случай изходът на спора е такъв (не се установява вземането да се дължи), че би следвало заповедта за изпълнение да се обезсили и в частта за разноските, защото не е установено самото вземане. Това е логиката на закона, ако се приеме становището на РС – Търговище. А това няма как да се допусне.

В случая заповедният съд неправилно е приел, че възражението на длъжника е по чл. 414 от ГПК, а не по чл. 414а и е дал неправилни указания, които заявителят не е бил длъжен да изпълнява. Ако е счел, че следва да ги изпълни, то е трябвало да заведе иска за основното вземане, а не за разноските. Отделно от това съдът необосновано е забавил и произнасянето по молбата на заявителя да отмени разпореждането си за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК и да се произнесе по въпроса по реда на чл. 414а от ГПК, включително и за разноските. В това отношение няма каквато и да било пречка да бъде подадена молба по чл. 255 от ГПК – определяне на срок поради бавност, но заявителят не го е направил. Към момента обаче няма никаква пречка РС – Габрово да се произнесе по този въпрос. Защото по заповедното производство няма разпореждане за издаване на изпълнителен лист и по реда на чл. 414а, ал. 5 заповедният съд следва да се произнесе по възражението и постъпилото становище, като съобрази и възражението на длъжника, че не е станал повод за завеждане на заповедното производство.

При недопустимост на иска по чл. 422 от ГПК, поради причина, че се касае само за разноските, исковият съд не е компетентен да се произнася нито относно обезсилването на заповедта, нито по въпроса за разноските. С оглед на това определението следва да се обезсили в обжалваната част.

По отношение на молбата на заявителя, в отговора на частната жалба относно разноските, за които е осъден.

Тази молба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Практически това е молба за изменение на определението в частта за разноските. Тя се подава на първо място до районния съд, който се произнася със свое определение, което подлежи на обжалване.

С оглед на това компетентен да се произнесе по такава молба е РС – Търговище, като прецени дали същата е подадена в срок.

По разноските. С оглед изхода на делото такива се полагат на въззивника, но няма искане за присъждане на такива и не следва съдът да се произнася с изричен диспозитив.

По изложените съображения, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1713/23.11.2025 Г. НА РС –

Търговище по гр.д. № 1728/2025 г., в ЧАСТТА, в която е постановено обезсилване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, № 652 от 21.07.2025 г., постановена по ч.гр.д. № 1303 по описа за 2025 г. на Районен съд – Габрово, в частта за следните задължения на длъжницата: за сумата от 367.14 лева – незаплатени вноски за Фонд „Ремонт и обновление” за периода от 01.07.2023 г. до 31.05.2025 г., за сумата от 195.50 лева – дължими такси за домоуправител за периода от 01.07.2023 г. до 31.05.2025 г., за сумата от 294.40 лева – дължими такси за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.07.2023 г. до 31.05.2025 г. и в частта за това ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на КРЕДИТОРА Етажната собственост на сграда, с административен адрес: гр.. В., ул. ****№ **, против длъжницата Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. **** *, за следните суми по ч.гр.д. № 1303/2025г. по описа на РС Габрово: сумата от 25 лв. внесена държавна такса и сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение, като НЕДОПУСТИМО.

Връща делото на РС – Търговище за произнасяне по искането на ищеца, инкорпорирано в отговора по частната жалба и свързано с присъдените разноски в полза на адв. Д., по реда на чл. 248 от ГПК.

Определението Е ОКОНЧАТЕЛНО

ОБЖАЛВАНЕ – чл. 274, ал. 4 ГПК.

И

НЕ

ПОДЛЕЖИ

НА

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4