Определение № 32015 от 02.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32015 гр. София, 02.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110111431 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Столична община.

Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото, с изключение на представената от ответника СТЕ. Това е така, тъй като изготвена експертиза в друго съдебно производство не може да се ползва в настоящото.

Искането на ищците за допускане на гласни доказателства за установяване на упражняваната от тях фактическа власт е относимо и допустимо към предмета на спора, поради което следва да бъде уважено, но на основание чл.159, ал.2 ГПК до разпит следва да бъдат допуснати само двама свидетели.

Обективираното в исковата молба доказателствено искане за допускане на съдебнотехническа експертиза е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено. По отношение на поставения в писмения отговор въпрос към експертизата на вещото лице следва да бъде дадена задача да отговори единствено на въпроса „Какво е предназначението на процесния терен?“, доколкото първата част на въпроса е правна и е от компетентността на съда.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.

НЕ ПРИЕМА като писмено доказателства приложеното към писмения отговор заключение на СТЕ, изготвено по адм.д.№ 3868/2026 г. по описа на АССГ.

1

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане от ищците в първото по делото открито съдебно заседание - за упражняваната от тях фактическа власт върху процесния недвижим имот.

ОПРЕДЕЛЯ срок за събиране на гласни доказателства – първото по делото открито съдебно заседание, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ищците, че в случай, че свидетелите не бъдат доведени за разпит, без да се сочат уважителни причини за това, делото ще се гледа без да се събират гласни доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, а при необходимост и оглед на процесния недвижим имот, да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси, както и на поставения от ответника Столична община и Държавата въпрос „Какво е предназначението на процесния терен?“.

НЕ ДОПУСКА поставеният от ответника Столична община към СТЕ въпрос „Каква е собствеността на процесният терен?“

НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, специалност: Геодезия, фотограметрия и картография, пълна проектантска правоспособност за извършване на дейности по кадастъра.

Достъп до класифиц. информация.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на допуснатата СТЕ в общ размер на 550,00 евро, вносим от страните в 1-седмичен срок от съобщението, както следва – от ищците – сумата от общо 500,00 евро, а от ответника Столична община – сумата от 50,00 евро.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на доказателства за внесения депозит от всички страни, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да сторят това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.11.2026 г. от 10:45 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищците и препис от отговора от ответника.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба от ***, ***, ***, ***., ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** против Столична община, с която са предявени субективно и обективно съединени искове – за признаване за установено по отношение на ответника, че всеки от ищците е собственик на по 1/18 ид.ч. от недвижим имот с площ от 300 кв.м. – обособени като паркинг, част от ПИ *** по КККР на гр.София, представляващ УПИ XIV-ЖС по регулационния план от 1971 г., с административен адрес: гр. София, ***, целият с площ от 1284 кв.м., при съседи: *** и ***, въз основа на продължило повече от 10 /десет/ години давностно владение

В исковата молба, уточнена с последващи уточняващи молби, ищците твърдят, че са собственици на по 1/18 ид.ч. от имот с площ от 300 кв.м., част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, представляващ УПИ XIV- ЖС, с административен адрес: гр.София, ***, с обща площ от 1284 кв.м., част от която е отредена за построената в имота жилищна сграда, 2 а останалата част е прилежащи към поземления имот и включва входна пътека към сградата, озеленена площ с декоративна растителност, широколистни дървета, и паркинг, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Сочат, че не разполагат с документ за собственост на гореописания имот. Поддържат, че процесните кв.м. площ и ПИ с идентификатор ***, представляващ един общ парцел, който е бил собственост на ДСП „Енергоснабдяване- Столично“, в което наследодателите и праводателите на ищците са били служители/работници, и през периода 1971 г. – 1986 г. са закупили ведомствените жилища, в които са били настанени. Твърдят, че процесните 300 кв.м. били отредени като прилежаща част на сградата, в която живеят ищците и като такава се владее и ползва от тях и до ден днешен. Още през 70-ти години на миналия век теренът е ограден от праводателите на ищците, които организират ползването му като паркинг, поставена е бариера, препятстваща достъпа на външни лица до прилежащите части в близост на блока. Бариерата и оградата стоят и се ползват за ограждане на паркинга и към датата на подаване на исковата молба в съда. Поддържат още, че процесната площ е поддържана през годините, като са правени ремонти, изградено е осветление, обособени са паркоместа, изграден е детски кът, пясъчник за игра, поставена е дворна маса с три пейки, закрепени трайно към земята, поставена е клетка за пойни птици, засадени са трайни дървесни видове. Излагат още, че праводателите им, а след това и самите ищци лично или чрез трети лица, разгласявали фактическото си ползване на място и сред лицата, които не живеят в същата сграда, като винаги са ги приканвали да напуснат територията на паркинга, като частна такава, ползвана само от живущите в сградата с адм. адрес гр. София ***. Ищците твърдят още, че ответната община никога не е ползвала процесното място, не е осигуряван свободен обществен достъп, нито е почиствано или ремонтирано. Многократно през годините от страна на различни общински служители е установявано съществуването на бариера и ограждане, но от тяхна страна не са предприемани никакви действия, не са давани никакви предписания или заповеди или по никакъв друг начин общинските служби не са реагирали или искали да променят фактическото положение, като попречат или се противопоставят на описаното по-горе владение. Едва през м.02.2026г. по сигнал на новодошло трето лице, паркирало в паркинга, без да се съобразява с ограждението му и възникнал спор, от ответната страна бил съставен констативен акт, в който теренът бил посочен като собственост на Столична община. Въз основа на изложеното в исковата молба, ищците обосновават правния си интерес от предявените искове и молят за тяхното уважаване. Претендират и присъждане на сторените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Столична община, в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Сочи се, че парцелът, в който са включени имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, е бил предназначен за държавни нужди. С план от 1949 г., одобрен със заповед №1629/17.05.1949 г., бил оформен парцел за жилища на строителните работници в самостоятелен квартал 1054. Впоследствие, след като на тази територия са се появили няколко сгради, включително четириетажния жилищен блок, в който ищците притежават отделни обекти, имотът придобива по-различна форма и е отреден за обществено жилищно 3 строителство. Поддържа се още, че с действащият ПУП, одобрен през 2001 г., за пръв път се появява УПИ XIV, квартал 53 в настоящата му форма, а улица "Безименна" е разширена, като в нейните граници е включена площта северно от блока, която е предназначена за паркинг с 14 бр. места за паркиране. Сочи се, че от одобряването на подробния устройствен план през 2001 г. до настоящият момент не са извършвани изменения на плана, засягащи границите на улицата. С него улицата е опредЕ. с широчина 12,25 м. в основната си част и включва две пътни платна с обща широчина 5,5 м. и тротоари от двете страни. Уширението е организирано като публичен паркинг с 14 бр. места за паркиране, чието местоположение и брой са определени с плана за застрояване. Изразява се становище, че имайки предвид границите на улицата не може да се заключи, че паркингът е предназначен за нуждите на живущите от конкретна жилищна сграда, тъй като не се намира в състава на УПИ с идентификатор ***. Сочи се още, че след извършена проверка на архивите се установи, че не са налице данни парцела предоставен за жилища на строителните работници, преди 1949 г. да е бил собственост на окръжията, на общините, на обществените учреждения и други юридически лица, или на частните лица. След издаването на актовете за държавна собственост, обектите в сградата чрез покупко-продажба са станали частна собственост, вкл. и на ищците, но от приложените актове за собственост към исковата молба е видно, че всички собственици притежават само върху правото на строеж върху мястото, но не притежават собственост върху терена/земята/. С оглед изложеното се изразява становище, че този терен винаги е бил държавна собственост, независимо как са се променяли регулационните граници. Относно поставената метална бариера, препятстваща достъпа на външни лица до този терен, служителите на отдел „Контрол по строителството“, район „Красно село“ - Столична община, при проверка на място, са съставили констативен протокол, с който е констатирано, че върху терена с предназначение за второстепенна улица публична общинска собственост с идентификатор ***, е поставена метална бариера захваната за метална стойка от едната страна, а в другия край с въже, вързано към стойка, към прозирна ограда, като бариерата прегражда свободния достъп до терена. Въз основа на протокола е съставен констативен акт и заповед от 16.03.2026 г. за премахване на металната бариера. По изложените в отговора доводи се счита, че по делото е безспорно установено, че процесният терен, обособен като паркинг с 14 места, е част от имот с идентификатор по КККР ***, който е публична общинска собственост, а съгласно чл. 86 от Закона за собствеността не може да се придобие по давност вещ/имот/ собственост, който е публична държавна или общинска собственост. С оглед предходното се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗС.

УКАЗВА на ищците, че по така предявените искове, тяхна е тежестта да докажат елементите от фактическия състав на твърдяния придобивен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност, в т.ч. упражнявано явно, трайно и несмущавано владение върху процесния недвижим имот с намерение за своене в продължение на повече от 10 години.

В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно 4 доказване наличието на противопоставимо на ищците право на собственост върху процесния недвижим имот на годно правно основание.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.