Определение № 2739 от 23.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2739 гр. София, 22.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от К. Машев Касационно търговско дело № 20248002901170 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. – трето лице-помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощника му адв. Д. М. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 152/15.02.2024 г., постановено по в. гр. д. № 2080/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, с което при частична отмяна на решение № 29/28.02.2023 г., постановено по гр. д. № 88/2022 г. по описа на ОС-Видин, е уважен предявеният от Д. В. Ф. срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 80000 лв. за причинените неимуществени вреди - вследствие на настъпило на

14.11.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до окончателното заплащане.

Касаторът навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяването му апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на решението и до незаконосъобразно приложение на 1 материалния закон (чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД), а именно при определяне на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди не са съобразени всички факти, релевантни за приложението на уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост; при произнасяне по правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (пострадалата е притежавала субективни представи за правнорелевантното обстоятелство, че делинквентът е управлявал процесния лек автомобил след употреба на алкохол, респ. че е била пътник в този автомобил без правилно поставен предпазен колан) е достигнал до неправилни фактически изводи.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроса: 1.

„Следва ли да се намали размерът на обезщетението за претърпени вреди от настъпило ПТП при наличие на собствено неправомерно поведение на пострадалото лице?” (не се твърди този материалноправен въпрос да е разрешен в противоречие с конкретна задължителна практика на ВКС или ВС или на казуална практика на ВКС) и 2. „Следва ли решението на съда, който определя размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди, да бъде съобразено с принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД?” (твърди се, от една страна, че този материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – тълкувателните разяснения по т. 11 от ППВС № 4/1968 г., а от друга, че правният отговор ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото).

Ответникът по касационната жалба Д. В. Ф. е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Ответникът по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и главна страна, на която касаторът е трето лице-помагач – ЗК „Лев Инс“ АД, не е подал в законоустановения срок писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като 2 разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че съобразно приетите в първоинстанционното производство за безспорни обстоятелства, свързани с основанието на предявените осъдителни искове (правопораждащите спорните материални права юридически факти – твърдения деликт и обстоятелството, че ответният застраховател е обезпечавал през релевантния период деликтната отговорност на водача на процесния лек автомобил чрез действителен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), спорът по въззивното дело се съсредоточавал върху факта дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респ. каква е неговата степен, ако е налице такова. Спорен бил и фактът от кой момент се дължи претендираната законна лихва върху присъдените обезщетения.

При анализиране на събраните по делото доказателствени средства и способите за установяване на причинно-следствените връзки между явленията и фактите в обективната действителност, вкл. и приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ апелативният съд е приел за установена следната динамика (механизъм) на процесното ПТП: на 21.08.2020 г., около 5,30 ч. в гр. Видин по бул. „Панония“ лек автомобил „АудиА4“, управляван от алкохолно повлияния с 1,04 %0 Г. И. Г. с още трима пътници се е движил със скорост около 111 км/ч, при максимално разрешена от 50 км/ч. В момента, в който е излизал от ляв завой, автомобилът е загубил сцепление с пътя, като той е поднесъл вляво, напуснал платното за движение и се е ударил в разделителното метално заграждение, след което е променил траекторията си и със странично плъзгане с дължина от 32 м. се е отклонил вдясно, удряйки се в областта на задната 3 дясна врата в масивен метален стълб за улично осветление, находящ се на десния тротоар. Процесното ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието при ясно, сухо и топло време с добра видимост. Причината за транспортното произшествие представлява движението с превишена скорост и неадекватните действия на водача с органите за управление на автомобила, породени от неопитността и алкохолното му повлияване. Тялото на пострадалата, която е седяла на задната дясна седалка, е последвало промяната на движението на ударения автомобил и в него се е породила значителна по размер преносна инерционна сила, насочена към пътника на задната дясна седалка.

Траекторията на тялото е била в посока наляво - към задната лява врата, а от последвалата ротация на автомобила след удара в стълба тялото е придобило стремеж да се завърти на седалката надясно, по посока на часовата стрелка, а вследствие на породилото се кориолисово ускорение и центробежни сили е възможно дясната част на главата да се наклони и удари в задна дясна врата или облицовката над нея.

Въз основа на изложените в САТЕ фактически изводи въззивният съд е обосновал своето фактическо съждение, че при това движение поставеният предпазен колан не би помогнал и пострадалата би получила удар в дясната част на главата - при завъртане на автомобила коланът няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и главата се удря във вътрешните части на купето.

Съобразявайки констатациите на приетата от първоинстанционния съд СМЕ, апелативният съд е приел за установено, че , пострадалата е постъпила в болничното заведение в 06,30 ч. с диагноза „Мозъчно сътресение“; анамнеза: няма ясен спомен за случилото се. След извършените медицински изследвания било констатирано, че на Д. Ф. са причинени следните увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, контузия с разкъсно-контузна рана на дясна лицева половина и хематом на дясна орбита, изпадане в безсъзнателно състояние с ретроградна амнезия, малки кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка в лява челна област и дясна тилна област (хронични субдурални хематоми), без да са повишили вътречерепното налягане, единични глиозни фокуси, което е дала основание да се приеме, че е налице посттравматична дифузна аксонална увреда (11.09.2020 г.).

В конкретния случай е настъпила увреда на ниво клетка с 4 микроскопичен характер, без да е проявен мозъчен оток или дислокация, като за тримесечен период мозъчните кръвоизливи са се резорбирали напълно.

Налице са единични глиозни фокуси в мозъчния паренхим, които няма да се възстановят, но към момента липсват органични увреждания или заплашващи здравето и живота усложнения. Доминиращи били нарушенията в емоционално отношение. Въпреки че за 3-месечен период е настъпила пълна резорбция на мозъчните кръвоизливи, травматичните увреждания на проводните пътища не се възстановяват, а настъпва разрастване на неспецифична глиозна тъкан в бялото мозъчно вещество. Това се осъществява в хода на оздравителния период. Пострадалата е частично възстановена, но не е препоръчително да упражнява тежки спортове. Необходимо е регулярно следене на състоянието и осигуряване на ненатоварване във физическо и психично естество. Апелативният съд е приел, че и СМЕ също е достигнала до фактическия извод, че в конкретния случай (при силен удар, със скорост на движение 80-100 км/час) дори при използване на предпазен колан главата на пострадалата може да се отметне встрани, тъй като тази част от тялото не е била фиксирана.

Счел е, че съгласно заключението на СПЕ, приета в първоинстанционното производство, в резултат от преживяното ПТП у ищцата като последици са налични когнитивни дефицити, посттравматичен синдром и социално поведенчески симптоми от тревожно депресивно естество – пострадалата страда от протрахирана реакция на стрес и разстройство в адаптацията, тревожно депресивно разстройство (Ф 41.2 по МКБ-Х), посттравматична церебрастения, като отчетената реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията са в пряка връзка с преживяното ПТП.

Анализирайки свидетелските показания, въззивният съд е приел за установено, че след катастрофата ищцата се оплаквала, че не вижда с едното око и че трудно фокусира с другото - едното око било почти извадено от орбитата. Появили се проблеми с паметта, била забравила близките моменти преди катастрофата, не помнела какво се е случило. В болницата не могла да се досети за имената на своите приятели, дошли на посещение и ги питала за имената им. При възстановителния процес за нея се грижили баща и неговата майка (нейната майка била починала четири месеца преди катастрофата). Ищцата спяла почти по цял ден, не можела да пази равновесие, наложило се да я учат да ходи. Не можела да яде нищо освен супи и сокове.

5

Била с поставен катетър и памперси. Имала силни болки в главата, което налагало да взима болкоуспокояващи. След изписването от болничното заведение се налагало два месеца нейните близки да се грижат за нея вкъщи.

Преди инцидента пострадалата тренирала самбо и джудо в продължение на около 5 години – за нейните спортни успехи била награждавана със златни, сребърни и бронзови медали от състезания. Именно преди инцидента била на тренировки в националния отбор, защото била републикански шампион на България. След инцидента се опитала за кратко да тренира, но било преценено, че тези спортни дейности не са подходящи. След извършване на първия ядреномагнитен резонанс нейният личен лекар констатирал, че минимум 6 месеца не трябва да практикува какъвто и да е спорт - поради риск от травми тя престанала да спортува.

Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти при определяне на справедливия размер на дължимото от застрахователя заместващо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди въззивният съд е съобразил начина на извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалата негативни емоционални и физиологични изживявания, периода за възстановяване, нейната възраст, причинените неудобства и дискомфорт при социални контакти, социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие - втората половина на 2020 г., както и високия нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).