Определение № 18911 от 27.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18911 гр. София, 27.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20221110110435 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от М. ХР. АС. и В. Р. Ч. срещу АЛБ. Г. Н..

Ответникът е подал отговор на исковата молба.

Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искове, намира следното:

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за притежаване в съсобственост от страните по делото на описания поземлен имот, с идентификатор ***, ведно с изградената в него сграда с идентификатор ***, гараж и изградените в него второстепенни постройки, а в петитума е формулирано искане за допускане до делба само на изградените в имота сгради. Предвид констатираното несъответствие на ищците следва да бъде указано да уточнят дали предявяват иск за делба и на описания в исковата молба поземления имот.

На ищците следва да бъдат дадени указания да посочат период с начална и крайна дата, за който претендират обезщетение за ползване на процесния имот от ответника – за изясняване на въпроса дали е предявен иск по чл. 31 ЗС или и искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.

По доказателствените искания:

Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Следва да се допуснат до разпит в открито съдебно заседание двама свидетели при режим на довеждане на ответницата за установяване на твърдяното владение от нейна страна върху процесния поземлен имот ведно с построените в него сгради, както и двама свидетели в режим на довеждане на ищците за провеждане на насрещно доказване, като 1 исканията за допускане на трети свидетел на всяка от страните следва да бъдат оставени без уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

Следва на ищците да бъдат дадени указания да пояснят доказателственото си искане за изискване от СДВР на преписка по жалба срещу АЛБ. Г. Н. и Кирил Петров Найденов, като посочат дата, входящ номер, подател и съдържание на жалбата, както и дали жалбата е подадена устно или писмено, включително пред представители на кое районно управление на СДВР.

Във връзка с искането на ищците за служебно изискване на преписка от СДВР, следва да им бъде указано, че ще им бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабдят с исканите документи по преписката, след представяне на проект за същото в едноседмичен срок от съобщението.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците в двуседмичен срок от връчване на настоящото определение, в писмена молба с препис за ответника, да посочат изрично дали искат да бъде допусната делба и на поземления имот, в който са изградени сградите.

УКАЗВА на ищците в срок до откритото съдебно заседание, в писмена молба с препис за ответника, да посочат период с начална и крайна дата, за който претендират обезщетение за ползване на процесния имот от ответника – за изясняване на въпроса дали е предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС или и искане за постановяване на привременни мерки по чл.

344, ал. 2 ГПК, като при неизпълнение в указания срок, претенцията няма да бъде приета за съвместно разглеждане.

УКАЗВА на ищците, че в случай, че предявяват искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, следва в същия срок да представят и доказателство за заплащане на депозит в размер на 300 лв. за допускане на съдебнотехническа и оценителна експертиза в първата фаза на производството по делба за установяване размера на обезщетението, като в противен случай искането ще бъде оставено без уважение, а ако предявяват само иск по чл. 31 ЗС – същият подлежи на разглеждане във втората фаза на делбеното производство, при което доказателства във връзка с размера, респективно заплащане на депозит за експертиза, ще се събират във втората фаза на производството.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит в открито съдебно заседание двама свидетели в режим на довеждане на страната на ответницата за установяване на твърдяното владение от нейна страна върху процесния поземлен имот ведно с построените в него сгради, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на трети свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

ДОПУСКА до разпит в открито съдебно заседание двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищците за провеждане на насрещно доказване по довода за придобиване на имота от ответницата по давност, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ 2 искането за допускане на трети свидетел на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.

О ТЛ А ГА до откритото съдебно заседание произнасянето си по останалите доказателствени искания на ищците, като им ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ в срок до заседанието да пояснят доказателственото си искане за изискване от СДВР на преписка по жалба срещу АЛБ. Г. Н. и Кирил Петров Найденов, като посочат дата, входящ номер, подател и съдържание на жалбата, както и дали жалбата е подадена устно или писмено, включително пред представители на кое районно управление на СДВР.

УКАЗВА на ищците, че ще им бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с исканата преписка от СДВР след представяне на проект за същото в едноседмичен срок от съобщението.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 69 ЗН вр. 34 ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищците М. ХР. АС. и В.Р. Чешемджиева и ответницата АЛБ. Г. Н. са законни наследници на Г. С. Ч., починал на 27.04.2015 г., и С. Г. Ч., починала на 19.04.2007 г. М. ХР. АС. била съпруга на починалия син на наследодателите Р. Г. Ч., а В. Р. Ч. – негова дъщеря. Ответницата АЛБ. Г. Н. била дъщеря на наследодателите. Общите наследодатели били придобили следния недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. „Филиповци“, район Люлин, ул.

„Български воин“ /11-та/, № 6, съгласно нотариален акт № 19, том VI, дело № 943 от 13.03.1967 г., издаден от Софийски народен съд, и съгласно нотариален акт № 146, том VII, дело № 1277 от 17.03.1966 г., издаден от Софийски народен съд, а именно – ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО МЯСТО , представляващо парцел IX-347, в кв. 35, с планоснимачен № 347 по плана на град София, с пространство от 525 кв.м, при съседи – улица, Владо Найденов, Никола Гергинов, Радомир Александров, и МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА , построена в него, с площ от 84 кв.м, с идентификатор *** както и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ от 22 кв.м и ГАРАЖ с площ от 16 кв.м, който недвижим имот съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, е с идентификатор *** с площ от 527 кв.м, с номер по предходен план – квартал № 2, парцел VII, при съседи – ***, ***, ***,

***, ведно с изградената в поземления имот еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв.м. След смъртта на общите наследодатели, както и на Р. Г. Ч. имотът бил съсобствени между страните при следните квоти:

1) за М. ХР. АС. – 1/4 идеална част; 2) за В.Р. Чешемджиева – 1/4 идеална част; 3) за АЛБ. Г.

Н. – 1/2 идеална част. При тези твърдения ищците молят съда да допусне делба на процесния имот, а именно самостоятелен обект с идентификатор ***, на два етажа със застроена площ от 84 кв.м., намиращ се в поземлен имот 0 идентификатор *** на два етажа със застроена площ от 527 кв.м., находящ се в гр. София, кв.

„Филиповци“, район „Люлин“, ***, ведно с двете второстепенни постройки и гаража, при посочените квоти.

Ответницата оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в 3 законоустановения срок. Заявява, че е придобила поземления имот ведно с построените в него сгради чрез давностно владение, продължило повече от 10 години.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищците е да докажат, че заедно с ответницата са съсобственици на процесния поземлен имот ведно с построените в него сгради.

В тежест на ответницата е да докаже, че е упражнявала за себе си владение върху имота и построените в него сгради за период от 10 години, а именно – че в рамките на посочения период е упражнявала фактическа власт спокойно (не установено с насилие), явно, несъмнено, постоянно и непрекъснато с намерение за своене.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за установяване на наследствено правоприемство на С. Г. Ч. и Г. С.

Ч., като УКАЗВА на ищците в срок до насроченото съдебно заседание да представят удостоверения за наследници на сочените като праводатели лица Спаска Г. Ч. и Г. С. Ч.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2022 г. от 15.00 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят 4 независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца - и преписи от отговорите на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5