Решение № 6123 от 08.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6123 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100503423 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1348/27.01.2025 г. по гр.д. № 11490/2024 г. по описа на СРС, 79 състав „Уиз Еър Унгария Црт“ (Унгария) чрез Уиз Еър Унгария Црт – клон България е осъдено да заплати на „ЕърХелп Германия“ ГмбХ, на основание чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, във вр. с чл. 99 ЗЗД, сумата от 597,01 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета за закъснение на полет № 5090 от 25.07.2023 г. по направление Бургас – Краков с час на излитане 16.15 часа и час на пристигане 17.15 часа, съгласно резервация DN36ХЕ/396535975, които вземания за обезщетение са прехвърлени от пътниците Т.Л., А.Л., М.Л. и Л.К. (всеки по 400 евро), ведно със законната лихва от 29.02.2024 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 597,01 евро до пълния предявен размер от 1600 евро или за размера от 1002,99 евро, като погасен чрез плащане в хода на процеса.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба вх. № 55225/17.02.2025 г., подадена от „Уиз Еър Унгария Црт“ (Унгария) чрез Уиз Еър Унгария Црт – клон България, в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът посочва, че

1 първоинстанционният съд неправилно е приел, че в конкретния случай са налице два свързани полета. Полетите W6 5090 от Бургас до Краков и W65033 от Краков до Осло да два отделни полета, за които пътниците имат две отделни резервации, а именно DN36ХЕ за всички пътници за полет W6 5090 от Бургас до Краков и EWZHHB за всички пътници за полет W65033 от Краков до Осло. Твърди, че ответникът не е планирал полетите като свързани, тъй като „Уиз Еър Унгария Црт“ (Унгария) не предлага такава продажба съобразно общите си условия. Поддържа възражението си относно размера на обезщетението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 96518/18.03.2025 г., подаден от въззиваемия „ЕърХелп Германия“ ГмбХ, с който заявява, че оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 11490/2024 г. по описа на СРС, 79 състав е образувано по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес по исков формуляр А, подаден от „ЕърХелп Германия“ ГмбХ, с който е направено искане за заплащане на обезщетение от „Уиз Еър Унгария Црт“ (Унгария) чрез Уиз Еър Унгария Црт – клон България по чл. 7, пар. 1, б. „б“ на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Ищецът твърди, че между Т.Л., А.Л., М.Л. и Л.К., в качеството им на пътници и ответника „Уиз Еър Унгария Црт“ (Унгария) чрез Уиз Еър Унгария Црт – клон България е сключен договор за въздушен превоз чрез закупуването на всеки един от тях на самолетни билети за полет W6 5090 на 25.07.2023 г. по направление Бургас – Краков, съгласно резервация № DN36ХЕ/396535975. Твърди, че полетът бил с обща резервация с полет до Осло, но закъснял над 3 часа, и кацнал в Краков в 20,37 , пораси което пътниците изпуснали полета за Осло в 18.40 часа. Претендира по 400 евро обезщетение за закъснял полет съгласно чл. 7, пар. 1, б. „б“ на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Уиз Еър Унгария Црт“ (Унгария) чрез Уиз Еър Унгария Црт – клон България е подал отговор, с който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че е извършил плащане на дължимото обезщетение, но оспорва размера на претенцията. Поддържа, че в конкретния случай е дължимо 2 обезщетение в размер на 250 евро, тъй като не са налице свързани полети и разстоянието от Бургас до Краков е по-малко.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че е налице обща резервация за двата полета, поради което и разстоянието следва да бъде определено до крайния пункт, поради което и искът е уважен за частта, над извършеното плащане.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за въздушен превоз, в съдържанието на което е включено задължение за ответника да изпълни полет W6 5090 на 25.07.2023 г. по направление Бургас – Краков и W65033 от Краков до Осло, като ищецът е следвало да установи, с оглед направените оспорвания, че двата полета са свързани.

Въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни.

От събраните по делото доказателства се установява, че Т.Л., А.Л., М.Л. и Л.К. са резервирали (резервация с № 396535975) чрез платформата KIWI.com два полета полет W6 5090 на 25.07.2023 г. по направление Бургас – Краков и W65033 от Краков до Осло, като е издаден един електронен билет с № 326600420840.

При така установеното и при прилагане на задължителното тълкуване на разпоредбите на общностното право в цитираните от районния съд решения на СЕС с № С-402/07 и С-432/07, С-11/11, както и решения по дело С-537/17, правилно е прието в мотивите на решението, че двата полета са „свързани“ и разстоянието по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. се определя до крайния пункт – т.е. до Осло.

Неоснователни са доводите на въззивника, че в конкретния случай са приложими общите условия на превозвача. Без правно значение е, че не се предлагат за продажба свързани полети. От значение за определяне на размера на дължимото 3 възнаграждение е дали е направена покупка на един билет за два полета, поради което и предявеният иск се явява основателен.

Въззивникът не е ангажирал доказателства за направени разноски пред въззивния съд, поради което и такива не му се дължат.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената иска настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1348/27.01.2025 г. по гр.д. № 11490/2024 г. по описа на СРС, 79 състав

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4