Решение № 11873 от 16.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11873

Варна, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР МИХОВ

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА АНДОНОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА канд № 20267050702044 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. М., [ЕГН], с адрес гр. Долни Чифлик, [улица], чрез пълномощник срещу Решение № 644 от 02.06.2026 г., постановено по АНД № 20253110205140 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 25 – 0819 – 004405 от 20.10.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на М. Т. М., с [ЕГН], с адрес: гр. Долни чифлик, обл. Варна, [улица], на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева /511, 29 евро/ и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за това, че на 13.08.2025 г. в 00:20 часа в гр. Долни чифлик, обл. Варна, по [улица]в посока към [улица]до № 6, управлява собствения си лек автомобил „Сузуки“ с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер № ARNA – 0165, проба 2952, който отчита 1, 48 промила алкохол в издишания от водача въздух, като видно от назначената съдебно – химическа експертиза № 272/ 18.08.2025 г. и Протокол за химическа експертиза № 811/ 18.08.2025 г. на МБАЛ „Св. А. гр. Варна“ АД, концентрацията на алкохол в кръвта на М. Т. М. е била в размер на 1, 16 промила – нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, с оглед фомираните изводи за съставомерност на нарушението. Позовава на нарушение правото на защита на нарушителя. Твърди, че положителният резултат се дължи на прием на медикаменти. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Началник група към ОД на МВР гр. Варна, РУ Девня, депозира писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба на М. Т. М. срещу НП № 25 – 0819 – 004405 от 20.10.2025 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя М., на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева /511, 29 евро и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка:

На 13.08.2025 г. в 00:20 часа в гр. Долни чифлик, обл. Варна, по [улица]в посока към [улица]до № 6, М. управлява собствения си лек автомобил „Сузуки“ с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер № ARNA – 0165, проба 2952, който отчита 1, 48 промила алкохол в издишания от водача въздух, като видно от назначената съдебно – химическа експертиза № 272/ 18.08.2025 г. и Протокол за химическа експертиза № 811/ 18.08.2025 г. на МБАЛ „Св. А. гр. Варна“ АД, концентрацията на алкохол в кръвта на М. Т. М. е в размер на 1, 16 промила – нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата Свидетелят М. М. П. – мл. автоконтрольор, спира за извършване на проверка управлявания от жалбоподателя М. лек автомобил. Свидетелят П. тества водача за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер № ARNA – 0165, като изготвената проба 2952 отчита 1, 48 промила алкохол в издишания от водача въздух.

Свидетелят П. приема, че с поведението си М. нарушава разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на 13.08.2025 г., и му съставя АУАН за нарушение на посочената разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпва писмено възражение срещу съставения АУАН.

В същото време, по описа на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна е образувано бързо производство № 3130. С Постановление от 17.09.2025 г. същото е прекратено, доколкото в хода му бил изготвен Протокол за химическа експертиза № 811/ 18.08.2025 г. на МБАЛ „Св. А. гр. Варна“ АД, който установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на М. Т. М. е в размер на 1, 16 промила, като материалите били изпратени на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна за евентуално ангажиране на административно – наказателна отговорност на лицето М. Т. М..

От АНО са възприети констатациите на актосъставителя, и е ангажирана отговорността на водача.

Така изложената фактическа обстановка е възприета от въззивния съд въз основа на приобщените писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания, кредитирани като обективни, безпристрастни и логични и непротиворечиви.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП е не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушение правото на защита на жалбоподателя, същото е и обосновано, правилно и законосъобразно.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник сектор в ОДМВР– Варна, видно от Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени е нарушения материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано.

Законосъобразен е формираният от въззивния съдебен състав извод, че правилно наказващият орган е приел, че М. е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата е управлявал МПС под въздействието на алкохол, като концентрацията на алкохол е 1, 16 ‰ и е е установена по надлежния ред с техническо средство, което съгласно приобщените по делото писмени доказателства е изправно и е от одобрен тип.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ясно е разписано, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

На следващо място, правилно отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, предложение второ от ЗДвП, предвиждаща конкретното нарушение в диспозицията си. Предвидените в тази норма санкции са определена в абсолютен размер, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката за маловажност се основава на по-ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обичайните случаи от същия вид. Управлението на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта, създава значителен риск за живота и здравето останалите участници в движението и не може да се квалифицира като деяние с по-ниска обществена опасност.

Изложените от касатора доводи за влошено здравословно състояние, прием на медикаменти, инвалидност на съпругата му, и липса на парични средства не са в състояние да дерогират осъществения състав на нарушението и не са основание за освобождаване на лицето от административнонаказателна отговорност.

По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66.47 евро, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Воден от горното, Х- ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 644 от 02.06.2026 г., постановено по АНД № 20253110205140 по описа на Районен съд – Варна за 2025 г.

ОСЪЖДА М. Т. М., [ЕГН], с адрес гр. Долни Чифлик, [улица]да заплати на ОД МВР Варна на сумата от 66.47 евро, представляващи извършени в производството разноски

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�