Определение № 173 от 01.07.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Варна, 01.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20263000600224 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от осъденото лице У. Н. да С. срещу определение рег.№610/11.06.2026г. по чнд №780/2026г. по описа на Варненски окръжен съд, с което на жалбоподателя е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по нохд №4914/2024г. на РС-Варна в размер на четири години лишаване от свобода.

В жалбата се изразява недоволство от съдебния акт – твърди се, че са налице предпоставките за предсрочно освобождаване. В тази връзка се иска неговата отмяна и уважаване молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.

Постъпило е становище и от началника на Затвора-Варна, в което се поддържа тезата за липсата на втората предпоставка за УПО – т.е. че корекционната работа следва да продължи.

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, както и с наведените в жалбата доводи, намери следното:

Частната жалба е допустима – като подадена в законовия срок, но разгледана и по същество се явява неоснователна.

1

С присъда рег. №224/24.07.2025г. по нохд №4914/2024г. на Районен съдВарна, изменена с решение рег.№398/16.12.2025г. по внохд №1543/2025г. на Варненски окръжен съд на осъдения У. Н. да С. е наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим за престъпления по чл.131 ал.1 т.9 НК, по чл.144 ал.3 НК и по чл.296 ал.1 НК.

Към датата на постановяване на атакуваното определение – 10.06.2026г., осъденият да С. е изтърпял фактически и от арест 2 години 6 месеца и 15 дни.

Неизтърпеният остатък от наказанието му възлиза на 1 година 5 месеца и 15 дни (към днешна дата и по-малко). Т.е. изтърпял е повече от 1/2 от наложеното му наказание, следователно към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт е налице едната от материалноправните предпоставки за условно предсрочно освобождаване, визирани в нормата на чл.70 ал.1 т.2 НК.

Събраните обаче по отношение личността на У. да С. доказателства (и в частност по отношение неговото поправяне) са противоречиви. Не е наказван, награждаван веднъж с писмена похвала със Заповед №229/13.05.2026г. Не е допускал нарушения на трудовата дисциплина. Първоначалната оценка на вероятността от рецидив е на средно ниво – 44 точки, като актуалният риск от вреди се отчита на средно ниво като вероятен, но не непосредствен в зона „Общество“ – риск в обществото. Предвид краткия престой на лицето в затвора (а оттам и наблюдение и работа с него) нова оценка на риска не е извършвана – понастоящем не е налице необходимост от това. От една страна като цяло на този етап се отчита у осъденото лице желание за спазване на установените правила и съвестно изпълнение на трудовите задачи. От друга страна до момента процесът на пенитенциарно третиране не е довел до ясно изразен положителен или отрицателен превъзпитателен ефект – липсват категорични доказателства за това, и в тази насока е и мнението на затворническата администрация, а споделените от да С. нагласи за законосъобразно поведение е твърде възможно да са декларативни (не може да бъде установено категорично предвид отново краткия период на работа с лицето).

От изложеното следва да се отчете наличието на положителни промени в насока поправяне и превъзпитание към този момент, които обаче промени не са категорични, задълбочени и трайни.

2

В този смисъл следва да се приеме, че на този етап не са постигнати преследваните цели на индивидуалната и генерална превенция, поради което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК. По изложените съображения въззивната инстанция намира, че към настоящия момент осъденият на лишаване от свобода У. да С. не следва да бъде условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него да се продължи работата в условията на затвора. В този смисъл и атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата на осъденото лице – оставена без уважение.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с рег.№610/11.06.2026г.

№780/2026г. по описа на Варненски окръжен съд. по чнд

Да се извърши автоматичен превод на английски език на настоящото определение, който да се връчи на осъденото лице.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3