Решение № 3039 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3039 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100107767 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищцата М. С. М. твърди в исковата молба, че на 26.12.2020г., около 15,00 ч., с неин познат е вървяла по десния тротоар на бул. „Генерал Скобелев“, в посока от „Петте кьошета“ към „НДК“ , където са паркирали колата. Същият ден е трябвало да пътуват за гр. Кюстендил. Сочи, че в периода след Коледните празници и преди Новогодишните празници е имало много хора, като с едни са се разминавали, а други са вървели пред тях в тяхната посока. Ищцата сочи, че са попаднали на лош участък по тротоара и е пропаднала в нещо като дупка, залитнала е напред и е паднала с цялата си тежест върху дясната страна. Оказало се е разбит участък, дупка с размери 80 см. дължина, 40 см. широка, 20-30 см. дълбочина и две пропаднали плочки в нея.

Ищцата сочи, че при падането е изпитала остра болка в областта на предмишницата на дясната ръка. Известно време не е можела да се движи, като нейният познат и случайни хора са й помогнали да стане и да отиде до колата, която е била наблизо. Тръгнали са към гр. Кюстендил, за среща с техни близки. По време на пътуването, ръката й започнала да се подува, болките станали много силни, в дясната страна. Всяко движение в дясната ръка е било трудно и много болезнено. Ищцата сочи, че на същия ден, след като са пристигнали в Кюстендил е закарана до МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, за образно-диагностично изследване. Назначен и е рентген, като по това време болката е нараснала и ищцата не е можела дори да се съблече сама.

Сочи, че от болка е загубила съзнание за кратко време и е била напръскана с вода от нейния познат, за да се свести. От снимката е установена фрактура на горен десен 1 крайник и ограничени движения в дясната костна става, като са й казали, че няма да борави добре с дясната си ръка и ще останат проблеми с движението на ръката за цял живот. Поставен е гипс на цялата дясна ръка, от началото на пръстите до рамото, който е трябвало да носи най-малко в следващите 45 дни. Назначена е антикоагулатна терапия срещу образуване на тромбоза.

Ищцата сочи, че възстановяването е било болезнено и продължително, като не е можела да се справя сама с ежедневните си нужди, разчитала е на близки и приятели.

Били предприети множество възстановителни процедури, като болките, страхът от падане и безсънните нощи продължават и до днес. Най-тежки били първите месеци, защото ищцата не е можела да готви, да се къпе, трудно се е обличала сама, чувствала се е непълноценна.

Ето защо, М. С. М. претендира обезщетение от Столична община, в размер на сумата от 50 000 лв., за търпените неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба болки и страдания, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 26.12.2020 г. до окончателното плащане на главницата.

Ответникът Столична община оспорва изцяло исковете по основание и размер, като излага подробни съображения в депозирания отговор. Сочи, че не са налице безспорни доказателства, от които да може да се изведе еднозначен извод за твърденията на ищцата. Счита, че не е представена медицинска документация, която да обосновава увреди, съответстващи на претендираните неимуществени вреди, както и наличие на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и вредите.

Поддържа, че не е налице бездействие на Столична община или на други лица, на които общината е възложила дейностите по стопанисване на пътищата по чл. 31 от ЗП и чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. Оспорва претенцията, като завишена по размер. Релевира възражение за съпричиняване, като сочи че ищцата не е положила дължимата грижа да опази живота и здравето си, защото видно от представения снимков материал, не става въпрос за скрит недостатък на пътя.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, е за чужди действия/бездействия, с които е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.

2

Свидетелят А.А.Т. сочи, че знае за инцидента, били са заедно на 26.12.2020 г., като са се чакали в едно кафе, което е близо до съда на „Петте кьошета“, трябвало е да пътуват за Кюстендил. От обща компания са, познават се с М. М., от около три четири години. След като са пили кафе, са тръгнали съм колата, която е била паркирана на НДК. Движели са се, от „Петте кьошета“, в посока Пилоните на НДК, по десния тротоар, който е доста тесен. Имало е хора пред тях и изведнъж, както са ходели, ищцата е залитнала напред и е паднала доста лошо на дясната си ръка. Имало е потънали плочки, М. е била с маратонки. Нормално са ходели, не са видели дупката.

Дупката е било около 20 см. Широка и около две плочки дълга, отдолу е била около метър и нещо, дълбока е била, без обозначения. Хората са се опитали да помогнат, ищцата си е била изпуснала и телефона. Оттам са решили да пътуват за Кюстендил, но по средата на пътя вече е била нетърпимо от болка за ищцата и са решили да отидат в болницата. В болницата е нямало травматолог и се е наложило да чакат повече от час и нещо, два. Ищцата не е издържала от болката и е почнала да припада, свидетелят я е наплискал с вода. След снимката е станало ясно за счупването, което е било сериозно.

Неравност на улицата на процесният участък се установява и от представените по делото фотоснимки от ищцата.

Свидетелката А.К.В., майка на ищцата, сочи че на 26 декември дъщеря й се обадила, плачела, казала е, че е паднала някъде в центъра около НДК и че ръката я боли много. М. живее в Кюстендил, но често пътува до София, има си приятел, отсяда и при майка й. В болницата в Кюстендил са я гипсирали. След това я е прибрала в къщи при нея, изцяло е поела грижите – преобличане, къпане, освен това храненето й е било много трудно. Сочи, че ищцата не е можела да спи по цели нощи, имала е болки.

Преди инцидента е била жизнено момиче, редовно е ходела на фитнес и по планини.

След инцидента не иска да излиза по заведения, вече не спортува, животът й се е променил в негативна посока.

На общината е възложено управлението на общинската пътна мрежа – чл. 19 ал.

1 т. 2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите.

Нормата на чл. 11 от ЗОбС задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл.

3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в найкратък срок. Същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1, вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според текста на който, общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че общината 3 не е изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок, и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съгласно заключението на изслушаната и приета в настоящето производство съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, в резултат на процесната травма М. М. е получила следното травматично увреждане: счупване на диафизата на дясната лакътна кост на ниво средна трета с минимална дислокация. Това увреждане от медико-биологична гледна точка е предизвикало трайно нарушена функция на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни. Патоморфологично счупването има косо спираловиден вид с добър контакт на фрактурните повърхности и минимално разместване. Вещото лице сочи, че няма разместване на ставните повърхности на китката и лъчевата кост е здрава. Периодът на лечение и възстановяване обикновено средно протича за срок от 100 дни, което се потвърждава и при личния преглед. Фрактурата не засяга ставни повърхности и не се очаква в бъдещ период да има болки при преумора или при промяна на времето.

Механизмът за получаване на увреждането в случая е индиректен, при падане.

В острия период, болките са били силни, и са свързани с патологичната подвижност на фрактурните повърхности, разкъсването на периоста, нарастването на фрактурния хематом и посттравматичния оток. Страданията, които ищцата е изпитвала през периода на имобилизация /50 дни/ и носенето на шина, са предизвикани от невъзможност да се ползва ръката в ежедневната дейност, затруднения в личния тоалет и храненето.

При определяне на обезщетението, настоящия състав съобрази тежестта на увреждането – счупване на диафизата на дясната лакътна кост на ниво средна трета с минимална дислокация, което е довело до всекидневни трудности в битов план, свързани с невъзможността да се ползва водещата дясна ръка. Като взе предвид, търпените интензивни болки в началото на увреждането и търпените ежедневни болки след това, дългия период на възстановяване - над три месеца, изпитаните негативни емоции и страдания, съдът намира, че сумата от 12 500 евро, ведно със законна лихва от датата на деликта, а именно от 26.12.2020 г., представлява справедливо обезщетение. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, както и тежестта и последствията от увредата, които се установиха от събраните по делото доказателства.

До пълният предявен размер от 25 564,59 евро /50 000 лв./ искът следва да бъде отхвърлен.

4

Неоснователно е възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че ищцата е съпричинила увреждането, като доказателства в обратната насока няма събрани по делото.

Напротив, установява се от събраните гласни доказателства, че същата е била с удобни обувки – маратонки, а отделно от това, по време на инцидента, на улицата е имало много хора, което обективно е препятствало възможността да се види и избегне неравния участък на тротоара.

Относно разноските.

При този изход на спора, на адв. Х. Ч., следва да бъде възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 500 евро. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 500 евро, представляваща държавна такса и сума в размер на 125 евро, за депозит за съдебномедицинска експертиза, съразмерно на уважената част от иска.

В полза на ответника Столична община, следва да бъде присъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 150 евро, за разноски за юрисконсулт.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Столична община, Булстат 000696327, представлявана от кмета Васил Терзиев, гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на М. С. М., ЕГН **********, представлявана от адв. Х. Ч., гр. София, бул. ********, кантора 416, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 12 500 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат падане на 26.12.2020 г. в гр. София, на бул. „Генерал Скобелев“, в близост до НДК, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2020 г. до окончателното плащане на главницата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 25 564, 59 евро /50 000 лева/, като неоснователен.