Решение № 58 от 21.05.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Трявна, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Диляна П. Иванова като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100315 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К.

О. У. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД.

В срока за отговор на исковата молба е депозирана насрещна искова молба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД.

В исковата молба се твърди, че на 06.08.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцата получила заемни средства в размер на 2500,00 лв. С договора било уговорено, че следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването му, с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, одобрени от кредитора, като в противен случай дължи неустойка в размер на 3656,64 лв.

Твърди се в исковата молба, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и със закона.

Претендира се в исковата молба да се прогласи нищожността на посочения по-горе договор за потребителски кредит.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил предявеният иск като неоснователен. Твърди се от него, че договорът за потребителски кредит е действителен.

1

В насрещната искова молба се твърди, че на 06.08.2024 г. между страните и сключен анекс №698952 към договор за потребителски кредит №652160, по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по кредита. В резултат на сключения договор кредитополучателят получил паричен заем в размер на 2500 лева срещу задължението да погаси кредита с 24 вноски през периода от 07.08.2024 г. до 06.08.2026 г. Към датата на депозиране на насрещната искова молба кредитополучателят бил в забава на вноски от 3-та до 16-та включително.

Претендира се в насрещната искова молба следното: Да се осъди ответника по нея да заплати сумата от 1704,25 лв. – главница по анекс №698952 от 06.08.2024 г. към договор за потребителски кредит №652160, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното плащане. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока за отговор на насрещната искова молба е депозиран писмен отговор от ответника по нея, в която искът се оспорва, като неоснователен и недоказан. В писмения отговор е направено възражение за прихващане между сумата за главница с изплатените суми за възнаградителна лихва, неустойка и такса преференциално обслужване, общо в размер на 2137,54 лв.

В открито съдебно заседание страната К. У., чрез писмено становище на упълномощения от нея адв. Е. И., поддържа предявения иск и направените оспорвания на насрещния иск.

В открито съдебно заседание страната „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, чрез писмено становище на адв. В. Б.-К. като процесуален представител, поддържа направеното оспорване на исковата молба, както и предявеният насрещен иск.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД (като КРЕДИТОДАТЕЛ) и К. О. У. (като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ) е сключен договор за потребителски кредит №698952/06.08.2024 г., при следните уговорени параметри: сума на кредита (главница по кредита) – 2500,00 лева; срок на погасяване на кредита – 06.08.2026 г.; размер на погасителната вноска 2 с одобрено обезпечение – 168,39 лева; размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение – 321,00 лв.; брой на погасителните вноски – 24; начин на усвояване на кредита – чрез системата „Изипей“АД; годишна лихва за ползване на кредита – 46,69%; общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 4041,36 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) по кредита – 65,00%. Според договора, взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са следните: Кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиран, лихви ли неустойки за неизпълнение.

В чл.1 и ч.2 на Приложение №4 към договора за потребителски кредит страните са се съгласили, че преди сключването му кредитополучателят е разгледал и оценил заявката за отпускане на кредит, включително е извършил детайлна проверка на кредитоспособността на клиента, за което клиентът следа да заплати на кредитодателя такса в размер на 150,00 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита.

В чл. 1 на Приложение №5 към договора за потребителски кредит е уговорено, че в срок до края на следващия работен ден, считано от деня на сключване на договора за кредит (тоест денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин) кредотополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: 1.

Поръчителство на две физически лица или 2. Банкова гаранция в размер на 4041,36 лв., представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок на погасяване на всички задължения по договора. Според чл.2 от Приложение №5 към договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама 3 поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, като по своя преценка и с оглед кредитоспособността на кредитополучателя кредитодателят може да изиска кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит, а поръчителите трябва да са задължително физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“. В чл.4 на договора е посочено, че ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, като размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 5,02 лв. средно на ден, а неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.

Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, размерът на таксата от 150,00 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита е платима разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 6,25 лв., като сумата за таксата е включена в общия размер на погасителните вноски по договора и дължима ведно с тях, на датите на падежа им.

Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, размерът на неустойката за ищцата като кредитополучател по договора е общо 3656,64 лв., платима разрочено на вноски, всяка от които в размер на 152,36 лв., като сумата за неустойката е включена в общия размер на погасителните 4 вноски по договора и дължима ведно с тях, на датите на падежа им.

От заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице К. Н. Д., прието като доказателство по делото, се установява следното: 1. В годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит е включен само ГЛП в размер на 46,69%. При включване на такса за разглеждане и оценка на кредит в размер на 150,00 лв. и на неустойка в размер на 3656,64 лв., кредитът би се оскъпил със 197,67%, а ГПР би нараснал на 288,82%; 3. По договора за кредит длъжникът е погасил сума в размер на общо 795,75 лв. или 406,86 €, от която: главница – 132,26 лв. или 67,62 €; възнаградителна лихва – 192,02 лв. или 98,18 €; неустойка – 372,72 лв. или 190,57 €; гтакса – 18,75 лв. или 9,59 €;

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

При условията на евентуалност спрямо него е предявен насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД.

По предявения иск за нищожност с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД Между страните е сключен договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 5 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая, в договор за потребителски кредит №698952/06.08.2024 г. е посочен ГПР от 65,00%, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не включва таксата от 150,00 лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка на вероятността за погасяване на кредита, както и не включва неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на сумата от 3656,64 лв., като съдът счита, че следва да бъдат включени в него, тъй като представляват „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са следните: С уговорените в договора за потребителски кредит такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване и неустойка за непредоставяне на обезпечение възникват разходи за кредитополучателя, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит и които са предварително известни на кредитодателя, тъй като дължимостта на сумите за тях е уговорена със самия договор за потребителски кредит, а погасяването им е обвързано с погасителните вноски по кредита и дължимо наред с тях. Конкретно неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 3656,64 лв. надхвърля и то значително размера на предоставената като кредит сума, която е в размер на 2500,00 лв. На тези основания съдът счита, че таксата за разглеждане и оценка на заявката за 6 кандидатстване и неустойката за непредоставяне на обезпечение увеличават значително цената на кредита и представляват разход за кредитополучателя, който следва да бъде включен в ГПР по кредита, а е безспорно между страните, че не е включен при формиране на ГПР по договора. Невключването му в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Това е видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което при включване на таксата от 150,00 лв. и неустойката в размер на 3656,64 лв. в ГПР по кредита, последният би нараснал от посочения в договора размер – 65,00% на 288,82%. Следователно, действителният ГПР на процесния договор за кредит не съответства на посочения в него ГПР, като освен това значително надвишава максимално допустимият размер по чл.19 ал.4 от ЗПК.