Определение № 1160 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1160 гр. София, 03.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 411б, ал. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба от Н. П. Н. срещу определение № 3390/29.10.2025г. по НЧД № 6410/2025 г. на Софийския градски съд Наказателно отделение, 18 състав, с което е потвърдено постановление от 06.10.2025г. на прокурора при Върховна касационна прокуратура, изпълняващ функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор (наричан за краткост по –нататък в изложението ад хок прокурор), за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка № 11/2025 г. по описа на Върховна касационна прокуратура.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при превратно тълкуване на духа, смисъла и целта на закона. На първо място жалбоподателят счита, че съставът на Градски съд неправилно е тълкувал закона и в частност разпоредбата на чл. 173, ал.15 ЗСВ, приемайки, че Б. С. продължава да може да изпълнява правомощията на главен прокурор заради липсата на изричен акт на Прокурорската колегия на ВСС, с който да е освободен от длъжност.

Според жалбоподателя подобно тълкуване на чл. 173, ал.15 ЗСВ е неправилно и е поставено под условие – освобождаване от длъжност с акт на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, тъй като според 1 коментираната норма прекратяването на функциите на и.ф. главен прокурор настъпва по силата на закона и не е необходимо реализирането на допълнителен факт от сложен фактически състав, както са приели ад хок прокурорът и съставът на Градски съд в своите актове. На следващо място се оспорват съжденията на първостепенния съд в няколко насоки - изискваната необходимост от посочване в сигнала на конкретни действия на С., тъй като това е задължение за установяване на разследващите органи, още повече, че тези действия били общоизвестни /включително и тези, по които с разпореждания се е произнесъл Върховния касационен съд, оставяйки ги без разглеждане/. Отправя се критика към становището на контролираната съдебна инстанция за липса на необходимост от тълкуването на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ и в частност коя от противоположните позиции, застъпени от ПК на ВСС или от ВКС е правилната (поради различния им предметен обхват), тъй като естеството на спорния момент по настоящия казус предполага заемане на позиция по въпроса дали настъпва или не по силата на закона прекратяване на изпълняваните от Б. С. функции. На последно място се изразява несъгласие със становището на първостепенния съд за възможността за продължаване на дейността на държавни институции след изтичане на нормативно определения им мандат, като жалбоподателят го намира за неотносимо към конкретния случай, тъй като, според него, е наличен изричен законов текст, определящ конкретен срок за временното изпълняване на функциите на главен прокурор.

Отправя се искане към Апелативен съд за отмяна както на определението на Софийски градски съд, така и на постановлението за отказ на ад хок прокурора да образува досъдебно производство, като прокурорската преписка й се върне със задължителни указания по приложението на закона.

С атакуваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил постановление от 06.10.2025г. на ад хок прокурора за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на пр.пр. № 11/2025г. по описа на ВКП, споделяйки изложените в него доводи. В прокурорския акт, от своя страна, е приета обективна несъставомерност по чл. 274, ал. 1 от НК на деятелността на и. ф. главен прокурор Б. С. при продължаване и след 21.07.2025г. изпълнението на функциите на главен прокурор. Позицията си ад хок прокурорът базира на две решения на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (по протокол № 24 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 09.07.2025г. и по протокол № 31 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 2

24.09.2025г.). С тях кадровият орган е приел, че нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ (в сила от 21.01.2025г.) няма обратна сила и не се отнася за висящи случаи, какъвто бил този с и. ф. главен прокурор Б. С.. Ад хок прокурорът е посочил също, че назначаването и освобождаването на магистрати от органите на съдебната власт винаги е резултат от осъществяването на сложен фактически състав, включително и по отношение на и.ф главен прокурор, поради което е необходимо изрично решение на Прокурорската колегия на ВСС за неговото освобождаване и съответно без да е налице влязло в сила решение за освобождаване от длъжност, Б. С. продължавал да бъде оправомощен да изпълнява длъжността, на която бил назначен - и. ф. главен прокурор.

Контролиралият това постановление съдебен състав е изложил и собствени съждения за неоснователност на жалбата на Н. Н. срещу отказа на ад хок прокурора. На първо място е констатирал, че съобщението на жалбоподателя Н. за осъществено престъпление по чл. 274, ал. 1 НК от страна на и. ф. главен прокурор С. не съдържа данни за конкретни инкриминирани действия, а съдържа принципна позиция, че с продължаване на изпълняване на функциите на главен прокурор от страна на Б. С. след 21.07.2025г., той е осъществил състава на престъплението. Съдът е посочил също, че след 21.07.2025г. липсва акт, от който да е изводимо, че Б. С. е лишен от право да осъществява временно функциите на главен прокурор, а напротив - била налична позиция на легитимен орган - Прокурорската колегия на ВСС, която с решение от 24.09.2025г. приела, че той продължава да изпълнява законосъобразно функциите си. Това е довело и до направения от съда извод, че не може да се поставя въпрос за съставомерност от субективна страна на престъпния състав на чл. 274, ал.1 от НК. По отношение разпореждания № 2035/02.10.2025г. и № 2036/02.10.2025г. на Върховния касационен съд, на които жалбоподателят се е позовал, Градски съд е приел, че са насочени към правните последици от актовете на и. ф. главен прокурор С. след 21.07.2025г., но не са в състояние да променят конституционно закрепения в чл. 129, ал. 2 от Конституцията на Република България ред за назначаване и освобождаване от длъжност на главния прокурор. Отчел е, че не е спорен фактът, че С. е легитимно избран за и. ф. главен прокурор от ВСС с Решение на ПК на ВСС от 16.06.2023г. - органът, който назначава и освобождава и.ф. главен прокурор. Съставът на първостепенния съд не е взел отношение към 3 правилността на застъпените две противоположни становища (от ВКС и от ПК на ВСС) за тълкуването на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, приемайки, че същественото е, че легитимният, конституционно закрепен кадрови орган, отговорен за назначаването и освобождаването на главния прокурор, включително и като временно изпълняващ функциите на такъв, в лицето на ВСС (неговата Прокурорска колегия) с изричен акт от 24.09.2025 г. е посочил, че Б. С. законосъобразно изпълнява функциите на главен прокурор към момента. В заключение съдът е изразил и принципната си позиция, че продължаването на дейността на държавни институции и носители на държавна власт след изтичане на нормативно определения им мандат не представлява прецедент в съвремието, позовавайки се на Решение № 12/27.09.

2022 г. по к.д. №7/2022г. на Конституционния съд, в което е отдаден приоритет на защитата на стабилитета на държавната власт и управление пред автоматичното прекратяване на правомощия поради изтекъл мандат.

Настоящият състав, след като обсъди доводите, релевирани с частната жалба, както и тези, изложени в атакуваното определение и в постановлението о т 06.10.2025г. на ад хок прокурора за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка № 11/2025 г. по описа на ВКП и съобрази материалите по посочената преписка, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустима, но по съществото си е неоснователна.

Прокурорска преписка № 11/2025г. по описа на ВКП, е образувана след като с разпореждане № 1870/05.09.2025г. на заместник - председателя на ВКС и ръководител на Наказателна колегия по преписка ГП-12/2025г., постъпилият сигнал от Н. Н., е бил преценен като законен повод по смисъла на чл. 209 вр. чл. 208, т. 1 НПК за започване на разследване по реда на Особените правила по Глава тридесет и първа "а" от НПК, но с оглед съдържанието му следва да бъде предаден по компетентност за разглеждане на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор с оглед преценка на наличието на втората процесуална предпоставка за образуването на наказателно производство по чл. 207, ал. 1 НПК достатъчно данни по смисъла на чл. 211, ал. 1 НПК за извършено 4 престъпление.

В сигнала, послужил за образуване на пр. пр. № 11/2025г., се твърди, че и.ф. главен прокурор Б. С., считано от 25.07.2025г. незаконно изпълнява функциите и правомощията на главен прокурор, тъй като по силата на закона те са прекратени; посочени са линкове от официалния сайт на ПРБ, за да се обоснове извод за фактическа узурпация на длъжността от Б. С. и се излага становище за извършено от последния престъпление по чл. 274, ал.1 от НК.

При това съдържание на сезиращия сигнал, ад хок прокурорът е пристъпил към личното извършване на извънпроцесуална предварителна проверка по чл. 145, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ и на 23 и 24.09.2025г. е изискал от представляващия ПК на ВСС заверени преписи от заседания на ПК на ВСС от 09.07.2025г. и от 24.09.2025г., които са приложени по преписката. Според протокола на Прокурорската колегия на ВСС от 09.07.2025г., кадровият орган, по инициатива на члена О. Д. е обсъдил предстоящото влизане в сила на чл.173, ал.1 от ЗСВ (приета със ЗИДЗСВ ДВ бр.6/21.02.2025г.) и единодушно е счел, че законовата разпоредба има действие занапред и не преурежда висящи случаи. В протокола на ПК на ВСС от 24.09.2025г., кадровият орган решил по т.26.1., че Б.Б. С. е определен за и.ф. „главен прокурор на РБ“ по силата на влязъл в сила административен акт – решение на ПК на ВСС по протокол №21/16.06.2023г., т.1.1; по т.26.2. е приел за неприложима разпоредбата на чл. 173, ал.15 от ЗСВ спрямо възникналото правоотношение по силата на влязлото в сила решение на ПК на ВСС по протокол №21/16.06.2023г., т.1.1; по т.26.3. е потвърдил решението на ПК на ВСС по протокол № 21/16.06.2023г., т.1.1., с което, считано от 16.06.2023г., Б.Б. С. е определен, на осн. чл. 175, ал.4, изр.2 от ЗСВ, за и.ф. „главен прокурор на РБ“ до встъпването в длъжност на нов главен прокурор на РБ; по т.26.4. не е открил административно производство за определяне на нов и.ф.

„главен прокурор на РБ“.

При така събраните писмени доказателства ад хок прокурорът е постановил обжалваното пред Софийски градски съд постановление от 06.10.2025г. за отказ от образуване на досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка № 11/2025 г. по описа на ВКП.

При изложената хронология на процесуално релевантните факти, данни и постановени актове по делото, настоящият съдебен състав единодушно 5 счете, че крайният извод на Софийски градски съд за потвърждаването на отказа на ад хок прокурора е правилен, като между членовете на въззивния съдебен състав възникна разногласие относно мотивите за приетата правилност на акта на проверявания съд.

С единомислие въззивният съдебен състав прие аргумента на контролирания съд за потвърждаване на отказа на ад хок прокурора, свързан с пороци в съобщението на жалбоподателя Н. за осъществено престъпление по чл. 274, ал. 1 НК от страна на и. ф. главен прокурор С. (че то не съдържало данни за конкретно посочени негови действия) за фактически и юридически несъстоятелен. Фактически – защото не държи сметка за действителното съдържание на сигнала от Н. до ад хок прокурора, в който изрично са посочени три електронни връзки (линкове) към официалния сайт на Прокуратура на Република България, огласяващи именно конкретна деятелност по изпълнение на функции на главен прокурор от страна на Б. Б.