Решение № 310 от 27.09.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Перник, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500221 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по жалба

ОТ: ЧСИ Ш. Д., рег. № ***, Булстат: **********, с адрес: ***, ЧРЕЗ процесуалния си представител адв. А.Т., САК, със съдебен адрес: ***

ПРОТИВ: Решение № 260098 от 03.02.2021 г., постановено по гр. дело № 4310/2020г. по описа на Районен съд – Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и правна страна, поради което жалбоподателят моли да бъде отменено и бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове, както и да се присъдят разноските, сторени в хода на съдебното производство пред двете инстанции, включително за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят сочи, че съдът е бил сезиран с иск по чл.422 ГПК, който бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. До това убеждение се било стигнало въз основа на погрешно възприета фактическа обстановка и това било обусловило и решението, с което бил отхвърлен искът. Счита, че били налице всички законови предпоставки за уважаването на иска. По делото били представени и приети доказателства, видно от които ответната страна не била заплатила дължимите суми по издадените Сметка по чл. 79 ЗЧСИ №***от 1 дата *** и Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *** от дата ***. и фактура № ***от дата *** за дължими такси и разноски по т. 3, т. 5, т. 8. и т. 31 от ТТРЗЧСИ. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че в сметките по чл.79 ЗЧСИ и издадената фактура, не били посочени отделните услуги като вид, брой и единична цена на всяка от тях, което от своя страна било липса на законосъобразност по отношение на издадените счетоводни документи. Процесиите сметки и фактура формално отговаряли изцяло на императивното изискване, заложено в разпоредбата на чл. 79 ЗЧСИ и мотивът на съда в тази насока бил напълно несъстоятелен. Липсата на подробна разбивка на отделните услуги като вид брой и единична цена на всяка от тях не означавало, че няма услуга. В издадените документи било посочено, че били издадени по конкретно изпълнително дело и в случая, било от значение съдържанието, а не формата. Нещо повече, дължимите суми не се дължали по преценка, а по тарифа и били определяеми. В издадените сметки били спазени изискванията на чл. 79. ал. 2 от ЗЧСИ, като били посочени разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски и последиците при неплащане. ЧСИ бил извършил дейностите, регламентирани в нормативните разпоредби на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и съответно му се дължат сторените разноски в императивно указания в Тарифата размер. Всички предприети действия, по повод на които са издадени цитираните сметки по чл.79 ЗЧСИ са в изпълнение на искания от страна на взискателя, който съгласно цитираните молби е поискал да бъдат предприети необходимите действия, съгласно правомощията на частния съдебен изпълнител за събирането на вземането чрез извършване на справка в НОИ, налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и запори върху БС и МПС. Във въззивната жалба се посочва, че дори и да се приемело, че в процесните счетоводни документи липсвала част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, то следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗКПО, според която счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице счетоводни документи, които я удостоверяват. При произнасянето си съдът е следвало да изиска от въззивника надлежно съставена сметка по чл. 79 ЗЧСИ с предписаните от закона реквизити, в случай, че е приел, че процесната не е такава, или обяснения за начина на определянето им. Счита, че съставените сметки и фактура били издадени коректно, били връчени и получени от задълженото лице, с което били изпълнени законовите изисквания на чл.79 ЗЧСИ. Въззивникът твърди, че относно възражението на въззиваемата страна, касаещо невъзможността й за осчетоводяване на издадените фактури, следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 68 ЗДДС, това било право на регистрирано лице да се ползва от данъчен кредит, който да приспадне от данъчните си задължения, като тази възможност не била преклудирана. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства, тъй като при постановяване на решението си не е взел предвид представеното от въззивника Удостоверение, в което подробно били описани извършените от него изпълнителни действия, с посочване на коя дата какво действие е извършено и съответно каква такса се дължи. В приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза също се съдържала подробна обосновка какви действия са извършени от въззивната страна, какъв е броят им и каква е таксата за всяко едно от тях.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде отхвърлена изцяло въззивната жалба, като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и законосъобразно. Излагат доводи за неоснователност на възраженията на въззивника относно изводите на съда, че процесните сметки и фактура не отговарят на изискванията на чл. 79 ЗЧСИ. Същите не отговаряли на императивните норми 2 на закона, тъй като в тях се съдържала една обща сума, за която бланкетно били посочени основанията за дължимост. Поддържа, че изводите на съда, че неспазването на чл. 79 ЗЧСИ водело до невъзможност да се осчетоводи фактурата и съответно да се ползва данъчен кредит, били правилни и логични. Относно твърденията във въззвината жалба за необсъдено от първоинстанционния съд Удостоверение за извършени изпълнителни действия от ЧСИ Ш. Д., в отговора на въззивната жалба се посочва, че същото било издадено за целите на процеса, в ЗЧСИ и в ТТРЗЧСИ не било уредено издаването на такъв документ, както и не била уредена доказателствената му стойност. В Удостоверението отново не бил посочен броят на извършените от ЧСИ Ш. Д. изпълнителни действия, нито единичната стойност на същите. Това Удостоверение формално покривало критериите за официален свидетелстващ документ, но не установявал основателност на предявените искове. Тъй като ЧСИ Ш. Д. е страна по делото, а посоченото Удостоверение е издадено от него за изгодни за него обстоятелства, ако се приемело, че същото обвързва съда, би се нарушил принципът на равенство на страните в исковото производство. Не бил съставян протокол по чл.434 ГПК за всяко предприето и извършено от ЧСИ Ш. Д. изпълнително действие. Въззиваемата страна поддържа, че е неоснователно възражението на въззивника, че поради законовото ограничение на чл. 22, ал. 3 ЗЧСИ, не можел да изнася копие от изпълнителни дела от кантората си, тъй като същият носел доказателствената тежест да докаже твърденията, на които основава претенциите си.

Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд е дал ход на делото по нередовна искова молба, която не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК - същата не съдържа ясни твърдения какви са претендираните от ищеца Ш. Ш. Д. такси и разноски за изпълнително дело въз основа на т. 3, т. 5, т. 8 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, доколкото същият претендира обща сума без да е индивидуализирал същата по основание и размер с оглед посоченото, че се претендира заплащане не множество действия по изпълнението, за които е съставена сметка по чл.79 от ЗЧСИ. Поради това, с определение № 425 от 28.05.2021 г., въззивният съд е дал указания на жалбоподателя да отстрани нередовностите в предявения иск, като уточни обстоятелствата, на които се основава искът и посочи конкретните действия, за които са начислени таксите и разноските, предмет на спора, уточни основанието за всяко едно от тях, видът на действието, датата на извършването му и размерът на начислената такса и разноски, като в съответствие с направените уточнения, въззивният жалбоподател да конкретизира и своето искане към съда. С определението въззивният жалбоподател е предупреден за последиците при неотстраняване на констатираните недостатъци в предявения иск, а именно, че съдът ще обезсили постановеното първоинстанционно решение, а производството по делото ще бъде прекратено.

Постъпила е молба с вх. № 2664 от 08.06.2021 г., с която ЧСИ Ш. Д. е отстранил нередовностите по предявения иск, в частта по отношение на сметка по чл.79 ЗЧСИ № ***от ***, издадена за сумата от 186 лева с ДДС, но не е отстранил тези, констатирани от съда недостатъци, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** от ***, за сумата от 30 лева без ДДС, като по отношение на нея се е ограничил да посочи, че същата се отнася за допълнителни разноски – заплащане на пощенски и/или куриерски услуги (неначисляване на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 10 лева за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество и 10 лева – заплащане на пощенски услуги, без да посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и документи е получил, свързани с длъжника и/или неговото имущество. По същия начин е посочил и досежно начислените от него в процесната сметка допълнителни разноски в размер на 10 лева, за които се е ограничил да посочи, че се дължат за заплащане на куриерски услуги.

3

Поради това, с определение № 560 от 28.06.2021 г., въззивният съд е дал указания на жалбоподателя за отстраняването на констатираното частично неизпълнение на указанията на съда, като му е предоставил едноседмичен срок, в който да уточни претенцията за допълнителни услуги по т.31 от ТТРЗЧСИ, като посочи конкретните действия, за които са начислени таксите и разноските, предмет на спора, посочи основанието за всяко едно от тях, видът на действието, датата на извършването му и размерът на начислената такса и разноски. С определението въззивният жалбоподател е предупреден за последиците при неотстраняване на констатираните недостатъци в предявения иск, а именно, че съдът ще обезсили постановеното първоинстанционно решение, а производството по делото ще бъде прекратено. В дадения му срок, жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 3164 от 05.07.2021г., в която е посочил, че прави уточнения на исковата си молба, съобразно указанията на съда, обективирани в определение № 560 от 28.06.2021 г.

Настоящият съдебен състав намира,че в депозираната молба с вх. № 3164 от 05.07.2021г. жалбоподателят напрактика е преповторил посоченото от него в молба с вх. № 2664 от 10.06.2021 г. и не е отстранил констатираното частично неизпълнение на указанията на съда, досежно претенцията си за допълнителни услуги по т.31 от ТТРЗЧСИ, обективирана в сметката по чл.79 ЗЧСИ № ***от ***, за сумата от 30 лева без ДДС, тъй като не е изложил факти и обстоятелства, кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат начислени същите от него в процесната сметка на стойност от 10 лева, както и не е посочил, каква информация и документи твърди, че е получил по изпълнителното дело относно длъжника, за да начисли такса от 10 лева, не е ясно и кога и каква куриерска услуга твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да начисли и такса в размер на 10 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ.

Неотстраняването на констатираните и указани на ищеца ЧСИ – Ш. Д. нередовности на исковата молба в тази й част, налага да се приеме, че са налице условията на закона за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок (чл.129, ал.3, вр. с ал.4 от ГПК) в частта, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № ***от ***, за сумата от 30 лева без ДДС. С оглед констатациите на въззивния съд, в тази част първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Този извод следва от т.7 от ТР № 2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТК, съгласно която, когато тази констатация се направи от въззивния съд, какъвто е настоящия случай, той освен прекратяване на производството, обезсилва и решението на първата инстанция като недопустимо - постановено по ненадлежно предявен иск. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд.