Определение № 16123 от 07.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16123 гр. София, 07.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110164753 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 347152/31.10.2024 г., подадена по пощата на 28.10.2024 г., от „АГ* 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1527, ул. „Па*, представлявано от Изпълнителния директор Яни* чрез процесуален представител: юрк. Е. И..

Съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София , ул. „Па*, тел. 0* тел.

**********, [email protected] срещу Т. Т. С., ЕГН: ********** с адрес:

ПК:1000, гр. София, кв. Л*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2876.13 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за заем Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г. ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (17.11.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането; за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 11283/15.04.2024 г. по ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.03.2021 г. между „Микро Кредит" АД, като Заемодател и Т. Т. С. като Заемополучател е сключен Договор за заем Microcredit № 9012-00053295. Твърди се, че с подписването на договора за заем, като заемът включвал и договорна лихва.

Сочи, че ответникът е извършвал плащания в размер на 390.00 лева. Посочва 1 размера на дължимата главница, лихва и мораторна лихва за забавено плащане.

Твърди, че „Микро Кредит" АД е цедирал вземането по договора на 12.03.2021 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *, с Приложение № 1/20.08.2021 г. Сочи, че ищецът Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780 е правоприемник на Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *, считано от 25.11.2022 г.

Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на доверителя ми, е сключен Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 12.03.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро Кредит" АД, ЕИК 202073629 и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *, с Приложение № 1/20.08.2021 г., както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, по силата на което вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че като цесионер е упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.

Твърди, че цесията не е връчена на ответника. Моли исковото молба да се счита за връчване на цесия.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, като 50 лева по чл.13, т.2 НЗПП и 300.00 лева по чл.25 НЗПП. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Договор за кредит „Бяла Карта“ № 834961_bc от 31.03.2022 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за паричен заем – ред 416, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД; 2. Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. 3. Пълномощно на юрк. Елиана Цолова; 4. Уведомление за цесия; 5. Документ за внесена държавна такса;

Моли да се приложи ч. гр. д. № 63301/2023 г. по описа на СРС.

Моли да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза със следните задачи: 2.Договор за заем Microcredit № 9012-00053295 от 09.03.2021 г., ведно с Погасителен план; Искане за заем Microcredit и Общи условия към Договора -заверено копие; 3. Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 12.03.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро Кредит" АД, ЕИК 202073629 и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК * Потвърждение за извършени прехвърляне, извлечение от Приложение № 1/ 20.08.2021 г. с фигуриращи данни на ответника, с което доказваме, че процесният договор е предмет на цесията - заверено копие; 4. Уведомление за цесията; 5. Пълномощно за процесуално представителство; 6. Пълномощно за уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор.

2

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 63301/2023 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 11283/15.04.2024 г.

Съгласно определение № 5057/04.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1987/2024 г. по описа на СГС, заповедта за изпълнение е издадена само за главницата 2876,13 лева - главница, по договор за потребителски кредит № 9012 00053295 от 09.03.2021 г., сключен с „Микро Кредит“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 17.11.2023 г.

В останалата част заповед на е издавана. Срокът за предявяване на осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК е изтекъл и ищецът не може да ползва внесената вече държавна такса. За договорната лихва и за мораторната лихва следва да се предяви осъдителен иск по общия ред – Глава XIII ГПК. Съдът е дал указания за предявяване на установителен иск по отношение на главницата. Видно от исковата молба ищецът иска да бъде признато за установено, че съществува всичкото вземане по първоначалното подадено заявление по чл.410 ГПК. Следователно за сумите за договорна лихва и мораторна лихва същият не предявява искова молба – осъдителен иск. Ето защо съдът приема, че в тази част производството е недопустимо, тъй като няма правен интерес, защото няма право на установителен иск. Сумите по договорна и мораторна лихва не са в заповедта за изпълнение и е недопустимо да се установява вземане по суми, които не са предмет на заповедта. Липсва и изрично искане ответникът да бъде осъден за тези суми. С определение № 46853/18.11.2024 г. съдът е прекратил производството за сумите по договорна лихва и мораторна лихва (л.35-38 от делото).

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 02.10.2024 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 04.11.2024 г. Исковата молба е подадена по пощата на 28.10.2024 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се 3 събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на иска е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим.

По иска за главница, таксата е 115.04 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 57.53 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л.16 от заповедното дело).

Следователно дължимата такса по това дело е 57.53 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 363599/12.11.2024 г. (л.32 от делото).

По редовността на ИМ, ОИМ и доклада.

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът приема, че следва да се приложи заповедното производство към настоящото дело, което да се върне след влизане на краен съдебен акт.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

4

Каква е главницата по кредита.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема. Налице ли са доказателства.

3.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор.

4.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи допълнителните изисквания по т.3, освен договорната лихва и такса усвояване на заема

5.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, опредЕ. с ПМС към 09.03.2021 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

6.

Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва допълнителните изисквания по т.3 и такса усвояване на заема

7.