Решение № 174 от 08.11.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Харманли, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20245630200279 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от Д. М. Х., ЕГН:********** от гр.Харманли, ...... против Наказателно постановление №23-0271-000406 от 22.03.2023 година на ВПД Началник РУ в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли.

Жалбоподателят твърди, че НП било неправилно и незаконосъобразно, тъй като било издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Погрешно бил посочен адреса на жалбоподателя, неясен бил текста в НП, тъй като не ставало ясно дали бил правен опит да бъде тествана с полеви тест или не. Заявява, че била дала кръв и урина за изследване след издаване на съответния талон от служителите на МВР Твърдяното в АУАН и в НП не отговаряло на действителното фактическо положение, опорочена била процедурата по издаване на АУАН.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв.С. депозира молба, с която заявява, че поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВРгр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

1

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

Н а 03.03.2023г. в 16:30 часа, в гр.Харманли, по бул. „България“, до магазин „Силвана“, в посока към бул. „Лозенград“, жалбоподателят Д. Х., като водач на лек автомобил, управлявала МПС марка „Мерцедес ЦЛК 270 цди”, с рег. № ......, като била спряна за проверка от органите на МВР и отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000, ARKF-0022”. Издаден и съответно връчен й бил талон за медицинско изследване №110492 от 03.03.2023г., като тя пожелала да даде кръв и урина за химическа експертиза. При проверката жалбоподателката не представила контролен талон към СУМПС.

С оглед на така установеното е съставен АУАН №890824 от 03.03.2023г. от Ж. П.

Ж. - мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по чл.174 ал.3, пр.2 от ЗДвП, като посочените нарушения в акта се изразяват в отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълняване на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, и нарушение по чл.100 ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че не носи контролния талон към СУМПС.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.

Приложен по делото е и талон за изследване №110492/03.03.2023г., в който е удостоверен отказът на жалбоподателя да бъде тествана с техническо средство за употребата на НУВ.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от ВПД Началник РУ в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №23-0271-000406 от 22.03.2023 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираните с него нарушения. В НП по аналогичен начин са описани самите нарушения и обстоятелствата, при които са били извършени. С така извършеното АНО е приел за нарушени също чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1, т.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба от 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за 24 месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 10 лв. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

Видно от писма с рег.№271р-5944 и №271р-5943/ 03.03.2023г. до Началника на ВМА-София, изпратени са били 2 бр. шишенца/колби кръв и 1бр. шишенце урина за изготвяне на химическа експертиза за наличие на НУВ в кръв и урина на жалбоподателя Х..

2

Приложена е докладна записка с вх.№2710-16852/17.06.2024г. на инсп.Д.Тинешев до ВПД Началник РУ-Харманли, с която същият предлага НП№230271-000406 от 22.03.2023 на РУ-Харманли, издадено за нарушение на чл.174 ал.3, пр.2 от ЗДвП, да бъде анулирано, тъй като, видно от експертна справка за извършено химико-токсикологично изследване от 30.05.2024г. на НИ по криминалистика на МВР, извършеното деяние съставлява престъпление по чл.343б ал.3 от НК. На докладната записка е поставена резолюция „съгласен“ от 17.06.2024г. В тази връзка е налична по делото и справка от деловодната система на МВР, в която процесното НП е отразено със статус „анулиран“.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН №890824 от 03.03.2023г., талон за изследване №110461/28.07.2023г., докладна записка с вх.№2710-16852/17.06.2024г., писма с рег.№271р-5944 и №271р-5943/ 03.03.2023г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителя Ж.Ж. и присъствалия на проверката св.М.М. – служители на РУХарманли. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Тук следва да се отбележи, че жалбата следва да бъде разгледана по същество, тъй като не може да се приемат изложените от АНО доводи за „анулиране“ на оспореното НП чрез резолюция на Началника на РУ-Харманли, каквато възможност не е предвидена в ЗАНН. Производството по налагане на административни наказания е регламентирано в раздел четвърти, глава трета от ЗАНН, като в чл.53 ал.1 от ЗАНН са предвидени правомощията на АНО, а именно: „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Следователно наказващият орган може единствено да издаде НП, да прекрати производството в случаите на чл.54 от ЗАНН, да приложи чл.28 от ЗАНН чрез издаване на писмено предупреждение за маловажните случаи или да сключи споразумение с нарушителя по реда на чл.58г от ЗАНН. При всички положения обаче прекратяването на административнонаказателното производство, 3 сключването на споразумение или прилагането на чл.28 от ЗАНН следва да бъдат извършени без да бъде издавано НП. След като вече е било издадено НП не съществува ред за отменянето му или анулирането му от органа, който го е издал.

Никъде в закона не е предвидена възможност за наказващият орган да анулира с резолюзия вече издадено НП. Поради това съдът приема, че е налице валидно издадено и съществуващо в правния мир Наказателно постановление №23-0271000406 от 22.03.2023 година, обжалвано в законоустановения срок и от активно легитимирано лице, което пък обуславя допустимостта на така подадената жалба и правния интерес от обжалването на НП.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН, което не се и оспорва по делото.

АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При издаването на АУАН и на наказателното постановление (НП) съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство.

По нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП съдът счита същото за недоказано и неизвършено. Административното нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имала качеството на „водач” на моторно превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП - "Водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата”. Безспорно същата е управлявала процесното МПС, доколкото от събраните гласни доказателства се установи, че именно тя е осъществила действия по привеждане на МПС-то в движение и по упражняване на контрол върху автомобила. Тези факти не се и оспорват от страна на жалбоподателя.

Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието на наркотични вещества или техни аналози, като изброяването на горепосочените методи не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му 4 бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод. В случая на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни възможности, които контролиращият орган предоставя на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Следователно налага се извода за субсидиарния характер на този подход /тестване чрез техническо средство или съответно при отказ за такова тестване чрез химико-токсикологично лабораторно изследване/ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и той следва и от анализа на разпоредбите Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и от анализа на редакцията на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Всъщност, редакцията на нормата на чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба сочи на извода на така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо средство или тест е основание употребата на наркотични вещества или техни аналози да се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

В случая по делото се установи от кредитираните с доверие показания на свидетелите Ж.Ж. и М.М. – служители на РУ-Харманли, че жалбоподателят Хараккчиева е отказала да бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, но е пожелала да даде кръв и урина за химическа експертиза. Това се потвърди и от данните, съдържащи се в докладна записка с вх.№2710-16852/17.06.2024г. и писма с рег.№271р-5944 и №271р-5943/ 03.03.2023г., видно от които жалбоподателят Х. е дала кръв и урина за изследване, т.е. изпълнила е предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване. В докладната записка се потвърждава и че химикотоксилогочно изследване е било извършено на 30.05.2024г., за което на 04.06.2024г. постъпила и експертна справка в РУ-Харманли.

При тези данни по делото съдът счита за доказан фактът, че жалбоподателят Х., макар да е отказала да бъде тествана с техническо средство за употребата на НУВ, тя е изпълнила предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следователно не е осъществила състава на административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и не следва да бъде ангажирана за това нарушение административно-наказателната й отговорност. Това обуславя отмяната на НП в тази му част като неправилно и незаконосъобразно.