Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 925 от 10.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 858/2026
Вид
Решение № 925
Подписан
10.07.2026
В сила
18.07.2026
Състав
Венета Цветкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в заседание при закрити врати на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20261100900858 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба „МАРГИ 92“ ЕООД, ЕИК: 205967292, с искане за откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ, на основание неплатежоспособност на дружеството.

На установяване в производството подлежат следните факти и обстоятелства: неплатежоспособността на дружеството и началната дата, вкл. финансово-икономическото състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на наличното имущество и паричните задължения. Следва да се изясни и дали евентуално наличните затрудненията са временни и има ли имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност. Същият е извършвал стопанска дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, като е вписано с предмет на дейност: фризьорски, козметични и разкрасителни услуги, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; хотелиерски, туристически или други услуги, както и всякакви други дейности, като дейности за които съгласно българското законодателство се изисква предварително разрешение, лицензия или друг разрешителен акт, ще се осъществяват след получаването му.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на 1 трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер. Изводът за съществуване на състоянието на неплатежоспособност се прави въз основа на анализ на цялостното икономическо състояние на дружество в определен период от време, като основни фактори при определяне на наличието или липсата му са коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова автономност, след установяване на обстоятелството дали длъжникът притежава достатъчно краткотрайни активи (такива, които участват еднократно в производствения процес и могат в кратък период от време да се превърнат в парични средства), с които да погасява своите текущи или краткосрочни задължения или коефициентите за обща ликвидност.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.

Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. В настоящия случай, еднозначно е установено, че длъжникът е спрял плащанията по падежирали публичноправни вземания още 2021 година.

Вещото лице не е констатирало извършено плащане по публичните (които са и единствените) задължения. От посоченото следва извод, че търговецът е спрял плащанията и предположението по чл. 608, ал. 3 ТЗ е приложимо в конкретната хипотеза.

В конкретната хипотеза се установява, че за 2024 г. и 2025 г. дружеството е подало Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, тоест в отчетните периоди 2024 г. и 2025 г. т о не е осъществявало търговска дейност. Дружеството не е регистрирано по ЗДДС. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обективно и съответно на доказателствата п оделото, в края на отчетната 2023 година дружеството е реализирало приходи от 35 227, 12 лева и разходи 34562, 96 лева или е завършило годината с положителен финансов резултат. В следващите отчетни периоди, съответно, не са формирани активи, вкл. и съгласно счетоводния баланс към 09.06.2026 година. Следователно, в изследвания период 2023 година – 2026 година дружеството не разполага с дълготрайни и краткотрайни активи и сумата на актива е 0 хил. лева за целия изследван период.

От друга страна, относно структура на пасивите/ задълженията на дружеството вещото лице е констатирало, че през 2024 г. и 2025 г., поради неосъществяване на дейност и липса на счетоводни движения, не са формирани нови задължения, задължения се установяват по данните за 2023 г. и към 09.06.2026 г., както следва: към 31.12.2023 г. стойността на задълженията е 16 хил. лева, от които: 1 хил. лева – задължения към персонала и 15 хил. лева – осигурителни задължения; а към 31.12.2024 г. стойността на задълженията е 26 хил. лева – данъчни и осигурителни задължения; към 31.12.2025 г. стойността на задълженията е 2 6 хил. Лева – данъчни и осигурителни задължения и към 09.06.2026 г. стойността на задълженията е 42 хил. лева– данъчни и осигурителни задължения.

Съответно, при тези данни и при съобразяване сферата на стопанска дейност на 2 дружеството, вещото лице е определило и показателите за ликвидност, които са равни на 0.0000 и са под референтните стойности за сектора за целия анализиран период (поради липсата на краткотрайни активи). Същевременно, показателите за финансова автономност са отрицателни величини за целия период.

В обощение, за целия период стойностите на коефициентите за обща ликвидност са значително под препоръчителните норми за сектора, тъй като са налице краткотрайните задължения, но липсват краткосрочни активи, като съответно - под препоръчителните стойности са и останалите коефициенти за ликвидност. Анализът на финансовото състояние на дружеството разкрива траен и необратим процес на неговото влошаване, произтичаща от съпоставката на наличието на краткосрочни задължения в определен от вещото лице размер спрямо пълна липса на краткосрочни активи. Така за целия изследван период коефициентите за ликвидност сочат за необратимо изпадане в зависимост от кредиторите и липса на финансова автономност и невъзможност за дружеството да покрива своите краткосрочни задължения.

Следователно, дружеството е неплатежоспособно и изпитва затруднения да посреща задълженията си, има отрицателни стойности и на собствения капитал, а липсата на активи е характерна за целия период.

Следователно, съвкупната преценка на данните и финансовият анализ към датата на която е прието заключението на вещото лице и е даден ход на устните състезания, сочат на извод за трайно влошено финансово - икономическо състояние, съответно - състояние на неплатежоспособност, което е и обективният фактор търговецът да спре своите плащания по търговските си задължения – липса на бързоликвидни активи. Същевременно дружеството не разполага с дълготрайни материални активи, недвижими имоти, МПС. По делото няма доказателства за това до края на устните състезания дружеството да е придобило други бързо ликвидни активи или да е намалило своите краткосрочни задължения, които да са и от естество да окажат влияние върху стойностите на коефициентите и икономическото състояние на търговеца. Търговецът няма заети по трудов договор лица, считано от 30.06.2024 година и няма доказателства да извършва стопанска дейност. Затова, при тези мотиви, съдът намира, че дружеството вече не е финансово автономно и е изпаднало в състояние на зависимост от своите източници на финансиране, което състояние не е временно и обратимо.

Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ е израз на обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към кредиторите, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не стори това в настоящото производство. Същият не ангажира в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).

Напротив, няма никакви данни към датата на устните състезания дружеството да участва в стопанския оборот и да извършва, каквато и да е икономическа дейност или данни за възможност за подновяване извършването на такава, което сочи именно на трайност и необратимост на състоянието на неплатежоспособност на дружеството.

В обобщение може да се заключи, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност спрямо молителя.

Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността.

В установената практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че началната 3 дата съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения по причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му икономическо състояние. Тоест, началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.

Допълнително, практиката е възприела и подхода, при определяне на най-ранната дата да се държи сметка за момента, когато е спряно плащането на изискуемите парични задължения не към един конкретен кредитор, а към всички кредитори /Решение № 220/07.02.2018 година по т. д. № 758/2017 година, ВКС, ТО и др./. С тези уточнения, тя се определя според найранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника и невъзможността да поеме своите текущи задължения. От заключението на вещото лице еднозначно е установено, че още от 2021 година длъжникът вече е имал изискуеми парични задължения в определен размер, които не е погасил в срок. От друга от заключението може да се направи извод и за това, че през 2023 година търговецът е изпаднал в невъзможност да покрива своите краткосрочни задължения поради липса на достатъчно краткотрайни активи. Именно поради това съдът приема за доказано в процеса, че началната дата на неплатежоспособността е настъпила през 2023 година, но тъй като липсват данни точно в кой точно момент се е случило това, съдът приема, че предпоставките са установени към 31.12.2023 година, когато вече са налице изискуеми и непогасени задължения и едновременно с това - обективна невъзможност за погасяването им.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговецакраткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти също се установяват от заключението на вещото лице. Не се установява, какво да е имущество на длъжника, което да бъде реализирано посредством възможността за предварително осребряване и предпроставките на чл. 639б ТЗ. Налични суми по банковите сметки на длъжника не се констатират, тоест, няма средства за осигуряване издръжката на производството по несъстоятелност дори и за период от месец. Отделно, предвид нормите на чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.