Решение № 228 от 25.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Капка Павлова

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20251001000145 по описа за 2025 година

С решение № 1308 от 02.10.2024г., постановено по т.д.№ 466/2024г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният от Министерство на туризма против „ТЕО КОС 81“ ЕООД иск с правно основание чл.79,ал.1, от ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД, както и акцесорен иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 55 200 лв. главница, представляваща неустойка за съществено неизпълнение по Договор № Т-РД-3516/13.07.2023г., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Министерство на туризма. Правят оплаквания за необоснованост на атакуваното решение като се изтъква, че в подкрепа на твърденията за осъществяване на фактическия състав на чл.92 от ЗЗД са представени множество писмени доказателства. Изтъква се, че писмото, с което Министърът на туризма е наложил процесната неустойка е изпратено на електронната поща на ответника, като е налице потвърждение за получаването му. Изпращането било направено на адреса за приемане на имейл съобщения, свързани с процесния договор и поради това наемателят следвало да се счита уведомен за наложената санкция .

Това писмено доказателство не било обсъдено от първоинстанционния съд.

Жалбоподателят счита, че с този документ се доказва изпълнението на фактическия състав на чл.92 от ЗЗД и заедно с останалите писмени доказателства се установявала облигационната връзка между страните по делото, неизпълнението на конкретни договорни 1 задължения от страна на ответното дружество, както и наличието на забава.-.

Неправилно в обжалваното решение било прието, че съставените констативни протоколи е следвало да бъдат подписани от представляващия ответното дружество или негов упълномощен представител. Тези констативни протоколи имали характер на официални документи,тъй като били издадени от длъжностни лица в рамките на техните правомощия и по установения ред, поради което съставлявали доказателства за извършените от длъжностните лица действия и установените с протоколите факти. Освен това тези констатации небили оспорени.

С оглед на тези съображения, жалбоподателят счита, че исковата претенция е доказано.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивната инстанция да постанови ново, с което да уважи предявените искове.

Въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата. В съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на същото съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.92 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Министерство на туризма излага твърдение, че на 13.07.2023г. между Държавата, представлявана от Министъра на туризма и ответното дружество е сключен договор за отдаване по наем на обект- изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща морски плаж „Василико“, находящ се в Община Царево, област Бургас. Обектът бил предаден на наемателя на 20.07.2023г. като бил подписан приемо -предавателен-протокол. Във връзка с осъществяване на цялостен контрол на по изпълнение на задълженията на по сключения договор били извършени три проверки на място като при тях били съставени констативни протоколи с № 23- 0134/24.07.2003г.;

№23-015/15.08.2023г. и № 23 -0015 от 01.09.2023г. Установени били три неизпълнения на едни същи договорни задължения за брой спасители и спасителни постове, медицински лица, медицински пункт и оборудване на медицинското звено.

В сключения между страните договор съществувала уговорка- текстът на т.8.11, 2 съгласно която при съществено при неизпълнение на задълженията по договора наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за съответната година независимо от факта дали наемодателят се е възползвал от възможността да прекрати договора.

В т.8.14 било предвидено, че наемодателят прилага неустойката по т.8.11, вр. с т.9.1. б.“б“ при констатирано по реда, предвиден в договора неизпълнение на едно и също задължение два или повече пъти, без значение от продължителността между отделните неизпълнения.

Поддържа се, че с писмо изх.№Т-26-00-99 /27.02.2024г., получено от ответното дружество по електронна поща на същото е отправена покана за доброволно изпълнение и така било изпълнено предвиденото в т.8.12. задължение неустойката да бъде наложена само ако наемателят не отстрани констатираното неизпълнение в тридневен срок, след като бъде поканен за това.

Предвид на тези обстоятелства предявява претенция за заплащане на сумата от 55 200 лв. главница, представляваща неустойка за съществено неизпълнение по Договор № ТРД$35-35-16/13.07.2023г., ведно със законната лихва за забава, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ответното дружество, на което исковата молба е връчена при условията на чл.50,ал.2 от ГПК не е подало отговор в срока по чл. 131,ал.1 от ГПК. Същото не е изпратило представител и в насроченото съдебно заседание, нито е изразило становище по иска по друг начин.

Като доказателство по делото е представен Договор Т- РД- -35-16/13.07.2023г. за отдаване под наем на обект- изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица, представляваща морски плаж „Василико“, находящ се в Община Царево, Област Бургас, сключен между Държавата, представлявана от министъра на туризма З. Г. Д. като „наемодател“ и „ТЕО КОС 81“ ЕООД, с ЕИК 207019674 като „наемател“. Предмет на наемния договор е предоставянето за временно и възмездно ползване на обект – изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж „Василико“, находящ се в община Царево, област Бургас, с обща площ 5 143 кв. м., съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на гр. Царево, община Царево, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-56/24.08.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изменени със Заповед № 18-12241/14.12.2020 г. на началника на Служба по геодезия картография и кадастър – гр. Бургас.

Срокът на договора е 5 години, а годишната наемна цена за първата година е определена на 55 200 лв. с включен ДДС.

Съгласно чл.5.3. при осъществяване на контролните си по договора наемодателят чрез служители на Министерство на туризма или чрез друго оправомощено лице може 3 безпрепятствено да извършва проверки на дейността и документацията на наемателя и негови подизпълнители, свързани с изпълнението на договора.

В т.5.4. е предвидено, че при осъществяване на проверките оправомощените лица съставят констативни протоколи за направените констатации, свързани с неизпълнението на договора като присъствието на наемателя не е задължително.

Правата и задълженията на наемателя са уредени в Раздел 6 от договора.

В Раздел 8 са регламентирани неустойките и обезщетенията, които наемателят дължи за неизпълнение на своите задължения.

Съгласно т. 8.11. от Договора при съществено неизпълнение на задълженията по смисъла на т. 9.1, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за съответната година, независимо дали наемодателят се е възползвал от възможността да прекрати договора по т. 7.2.1. Съществено неизпълнение съгласно т. 9. 1. "б" от договора е налице когато наемателят не изпълни точно или в срок едно и също задължение повече от два пъти.

Т.8.13. предвижда, че неустойките по т.11, вр. т.9.1, б. „а“ и „в“ се налагат след като наемателят е уведомен за констатираното неизпълнение като е бил поканен по реда на т.9.6 в тридневен срок да отстрани неизпълнението и наемодателя установи, че то не е отстранено.

В т. 8.14. е предвидено, че неустойката по т. 8.11. във връзка с т. 9.1., б. „б“ се налага при констатирано неизпълнение на едно и също задължение два или повече от два пъти, без значение от продължителността между отделните неизпълнения.

Като доказателства по делото са представени три боря констативни протколи, изготвени от служители на Министерство на туризма.

В Констативен протокол № 23-0134 от 24.07.2023 г. е отразено, че на посочената дата в 17.10 ч. е извършена проверка на място за изпълнение на договорни и законови задължения съгласно сключения между страните договор като е установено следното: относно задълженията за водно спасяване – няма спасителни постове, спасители, флагова сигнализация, оборудване на постове, указателни табели за етапното обособяване на участъци с максимално обезопасяване, обозначено работно време на постовете; относно обезопасяване на прилежащата акватория няма близки плаващи знаци (зона за къпане), както и забранителни, предупредителни или информационни знаци; относно задължението за предоставяне на здравно и медицинско обслужване няма медицински лица, медицински пункт, подвижен реанимационен екип и оборудване на медицинското звено; относно санитарно-хигиенното поддържане няма документ за ДДД (обезпаразитяване), установено е лошо ниво на хигиена, няма ръчно/машинно почистване, както и съдове за отпадъци, тоалетни и душове с течаща вода. няма указателни табели по чл. 10, ал. 6 от ЗУЧК за зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, няма осигурен достъп за лица с увреждания в границите на морския плаж и улесняване придвижването и ползването на плажните услуги от хората с увреждания, няма зони с 4 поставени плажни принадлежности – платени, както и табели за цени.

Протоколът е съставен без присъствието на представител на наемателя, като се е подписал свидетел.

Констативен протокол № 23-0115 е съставен при извършена проверка на място от наемодателя на 15.08.2023 г., в 13:30 ч. Установено е следното: относно задълженията за водно спасяване – има 2 бр. спасителни постове с обозначено работно време от 08:00 ч. до 18:00 ч., като е оборудван само единият от постовете, един спасител, но продължава да няма флагова сигнализация и указателни табели за етапното обособяване на участъци с максимално обезопасяване. относно обезопасяване на прилежащата акватория – поставени са близки и далечни плаващи знаци, но все още няма забранителни, предупредителни или информационни 3 знаци; относно задължението за здравно и медицинско обслужване е установено, че няма медицински лица, медицински пункт, подвижен реанимационен екип и оборудване на медицинското звено; относно санитарно-хигиенното поддържане е установено лошо ниво на хигиена, няма ръчно/машинно почистване, тоалетни и душове с течаща вода. не е изпълнено и задължението за поставяне на указателни табели по чл. 10, ал.

6 от ЗУЧК за зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите.

Този протокол е съставен в присъствието на управителя на „ТЕО КОС 81“ ЕООД – И.

В. и е подписан лично от него.

В Констативен протокол № 23-0015 съставен на 01.09.2023 г. в 11:30 ч. е установено, че: относно задълженията за водно спасяване – съгласно Правилника за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи на плажа трябва да има два броя спасителни постове и четирима спасители, а в конкретния случай има само един спасителен пост с един спасител; относно задължението за здравно и медицинско обслужване все още няма медицински лица, медицинският пункт е заключен и няма оборудване на медицинското звено.