Решение № 412 от 10.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330200109 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба от В. В. Ж. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 24-1030-010015 от 29.11.2024 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т.

5, предл. четвърто от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си моли да се отмени НП като неправилно. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага аргументи за наличие на пороци свързани с описанието на нарушението.

Постъпило е становище от въззиваемата страна, в което се излагат доводи за законосъобразност на издаденото постановление и се прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 08.11.2024 г. около 11:59 часа в гр. Пловдив В. В. Ж. управлявал личния си лек автомобил „Нисан Патфайндер“ с рег.№ *** и се движил по ул. „Напредък“ в посока кръстовището на ул. „Напредък“ с ул. „Дилянка“. При навлизане за десен завой на кръстовището с ул. „Дилянка“ - сигнализирана като път с предимство, не изпълнил предписанието на пътен знак "Б2" и не пропуснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ***, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети.

Впоследствие служители на с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив, сред които и свидетелят К. Г. И. снели данни и информация от участниците в конкретното ПТП, за което бил съставен и Протокол за ПТП с № 2024-1024-52925-1 от 08.01.2024г., с който било 1 прието, че виновен за настъпилото ПТП е участник 1, а именно лек автомобил „Нисан Патфайндер“ с рег.№ ***, с водач В. В. Ж.. Самият протокол бил подписан от жалбоподателя и от другия участник в произшествието, като въз основа на така установените констатации св. И. съставил срещу В. Ж. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 3346505 от 08.11.2024г., в който жалбоподателят вписал, че има възражения, които обаче не били конкретизирани нито в самия акт, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП № 24-1030-010015 от 29.11.2024 г. С последното на жалбоподателя Ж. е била наложена на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства, а именно: показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел К. Г. И., който потвърждава констатациите в акта и посочва механизма на настъпване и установяване на нарушението.

Съдът цени неговите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съдът дава вяра и на събраните писмени доказателства, а именно АУАН с бл. № 3346505 от 08.11.2024г., констативен протокол за настъпило ПТП с № 2024-1024-52925-1 от 08.01.2024г., писмо с изх. № 232/23.01.2025г. от общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ ведно с приложена схема на кръстовището на ул. „Напредък“ с ул. „Дилянка“ в гр. Пловдив, справка за нарушител/водач, снимков материал, справки за регистрация на МПС-та, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следват от така представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН той е имал възможност да направи своите възражения.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателката.

Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и той е имал пълната възможност да разбере за какво точно му ангажирана отговорността за неспазване на правилата за предимство. В тази връзка в АУАН са изчерпани фактическите твърдения на актосъставителя, респективно фактическите изводи на наказващия орган в НП относно всички съставомерни елементи от състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. Неясно е с какво липсата на конкретизация в описанието в АУАН и НП по кой път точно се е движил жалбоподателят е създало затруднение пред упражняване правото му на защита, след като той лично е подписал протоколът за ПТП веднага след произшествието.

В НП са описани датата и мястото на деянието, неговото авторство, индивидуализиран е 2 управляваният от жалбоподателя лек автомобил, както и в какво се е изразило конкретното му противоправно поведение – въведени са твърдения за конкретното кръстовище, посочени са изрично и двете улици сформиращи кръстовището, като достатъчни ясно е казано в АУАН и НП, че на процесното кръстовище именно л.а. БМВ с рег.№ *** се е движил по път с предимство, който жалбоподателят не е пропуснал, което води до единствения извод, че Ж. се е движил по такъв без предимство. Всякакви други обстоятелства биха могли да бъдат установявани и в хода на съдебното следствие, тъй като районният съд е инстанция и по фактите, но неописването на несъставомерни обстоятелства не е съществено процесуално нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на В. Ж. като нарушение на разпоредба на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. От обективна и субективна страна жалбоподателя е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че В. Ж. като водач на л.а. „Нисан Патфайндер“ с рег.№ *** на 08.11.2024 г. около 11:59 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Напредък“ с ул.

„Дилянка“, не е пропуснал движещия се по път с предимство БМВ“ с рег.№ *** и е допуснал пътно транспортно произшествие. Същият формално е изпълнил състава на нарушението по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Тези обстоятелства безспорно се установяват от разпита на актосъставителя, който макар и да не е бил пряк очевидец на поведението на жалбоподателя е възприел на място фактическата обстановка, провел е разговори с двамата участници в инцидента, огледал е повредите по двата автомобила, установил е механизма на произшествието в динамика, при което е заключил, че именно жалбоподателят с поведението си е нарушил виновно правилата за осигуряване на предимство на водач, който се е движел по път с предимство. Свидетелят И. е абсолютно незаинтересован от изхода на делото и няма никакъв личен мотив да уличава Ж., приписвайки му нарушение, което иначе той не е извършил. Освен това към административнонаказателната преписка е приложен и протокол за ПТП, към който АУАН изрично препраща и в който разположението на автомобилите е изобразено и графично. Посочени са улиците и кръстовището, на които са се намирали МПС-та, посоката на движение, механизма и мястото на съприкосновение между тях. Изрично е обозначено и наличието на знака Стоп, с който жалбоподателят не се е съобразил като протоколът е подписан от жалбоподателя. Също така съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като следва да се посочи, че от страна на санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно административно нарушение.

Следва да се отбележи и че съгласно практиката на административен съд Пловдив за съставомерността на деянието по чл. 50, ал.1 ЗДвП не е необходимо да бъде установявано, че на кръстовището има поставен знак за сигнализиране на път с предимство - Б3 "Път с предимство", а от писмо с изх.№ 232/23.01.2025г. от общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ ведно с приложена схема на кръстовището на ул. „Напредък“ с ул.

„Дилянка“ в гр. Пловдив, както и от констативен протокол за настъпило ПТП с № 202452925-1 от 08.11.2024г., се установи, че знак Б-2 е бил наличен за жалбоподателят, което се вижда и от приложения снимков материал. Именно несъобразяването с пътния знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" представлява непропускане на ППС, движещи се по пътя с предимство. В този смисъл Решение № 2239 от 24.10.2014 г. по н. д.

№ 2560 / 2014 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Според §. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, 3 възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като следва да се посочи, че за да се квалифицира едно събитие като пътнотранспортно произшествие, законът дори не залага изискване да е имало физическо съприкосновение между превозните средства. Несъмнено, в случая от събраните по делото доказателства се установява, че в резултат от нарушението на правилото на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят Ж. е причинил ПТП, в хипотезата на причинени материални щети. Последните обаче са били незначителни, поради което и деянието е административно нарушение, а не престъпление по чл. 343 от НК. Щетите са доказани с оглед показанията на св. И., подкрепени от писмените доказателства - протокол за ПТП и АУАН, както и от приложения по делото снимков материал, от който е видно и че самите участници в ПТП още към момента на произшествието са присъствали и са били наясно с причинените материални щети.