Решение № 239 от 23.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000234 по описа за 2025 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 379 от 14.10.2024г., постановено по т.д.№ 524 по описа за 2023г. на ОС Пловдив, с коeто e признато за установено по отношение на В. Г. П. ЕГН **********, действащ лично и като ЕТ „В. - В. П.“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,, и В. Х. П. ЕГН **********, и двамата от ***, със съдебен адрес гр. П., пл. „С.“ № ***, че съществува вземането на „ЛЕНО“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.Щ., дължимо при условията на солидарност по Договор за заем Бизнес кредит - Клиентски № * от * за сумите от 50 000 евро, представляваща предсрочно изискуема главница и 7 533.33 евро падежирала договорна лихва за периода 08.06.2019г. 20.01.2020г., за които в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 5326 от 29.09.2020г. по ч.гр.д. № 11291/2020 на РС - Пловдив.

Решението е обжалвано от В. Г. П. ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „В. – В. П.“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление 1

*** и В. Х. П. ЕГН ********** и двамата с адрес *** с твърдения за неправилност на оспорения съдебен акт и конкретно приетото, че ответниците не са потребители, а искането отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено и постановено друго, с което иска бъде отхвърлен за сума над 27 293.41 евро, представляваща главница по договора за заем. Претендират разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от „ЛЕНО“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С. В. М., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на „Лено“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ** против ЕТ „В. – В. П.“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, В. Г. П. ЕГН ********** и В. Х.

П. ЕГН ********** и двамата с адрес *** с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 124 ГПК. Твърденията са, че на 07.06.2018г. между ищеца, в качеството му на заемодател и ЕТ „В. – В. П.“ ЕИК *** като заемополучател, В. Г. П. и В. Х. П. като солидарни и ипотекарни длъжници е сключен договор за заем бизнес кредит с клиентски номер № * от * с нотариална заверка на подписите рег. № * от *. по описа на нотариус М.Ц., рег.

№ *** с район на действие РС Пловдив, вземането, по който е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот. Сочи, че съгласно чл.2.1, б.б от договора страните са предвидили предоставяне на уговорената сума в размер на 50 000 евро да бъде сторено на етапи, като първия етап е при подписване на договора за заем и с цел подпомагане заемополучателя при учредяване на необходимите обезпечение в размер на 152.68 евро, представляващи 298.61 лв., които служат за заплащане на разноските по нотариално удостоверяване подписите на страните по договора за заем. Страните се постигнали съгласие част от заетата сума в размер на 2783.79 лв., представляваща 1423.33 евро да бъда отпусната за такси, разходи и разноски, свързани с договора и учредяване на обезпеченията по него – договор за ипотека и такса за проучване и изготвяне на документи по кредита, а остатъка от 48 417.85 евро да бъде предоставена за оборотни средства. Твърди, че съгласно чл.2.2, б. d страните са предвидили за усвояване на средствата да е достатъчно сумата да 2 е наредена в срока по чл.2.2.а от заемодателя, дори и сметката по чл.2.2.с да не е заверена. Като твърди, че уговорената сума е наредена по сметка на заемателя, както и че последния не е погасявал уговорените месечни вноски в размер на 500 евро на падежа – 7-мо число от месеца и е изпаднал в забава от 153 дни към 06.12.2019г., ищеца се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомил заемополучателя с нотариална покана с рег. № ****, том *, акт **, връчена на 20.01.2020г., както и солидарните и ипотекарни длъжници с нотариални покани връчени им на 20.01.2020г.. След като не последвало доброволно изпълнение ищеца сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 11291/2020г. по описа на РС Пловдив и по което искането е удовлетворено.

Като сочи, че на 22.06.2023г. е уведомен, че срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжниците и му е указан едномесечен срок за предявяване на настоящия иск, настоява съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му, дължимо при условията на солидарност от ЕТ „В. – В. П.“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, В. Г. П. ЕГН ********** и В. Х. П. ЕГН ********** по Договор за заем Бизнес кредит - Клиентски № * от * на сумите от 50 000 евро, представляваща предсрочно изискуема главница и 7 533.33 евро, падежирала договорна лихва за периода 08.06.2019г. - 20.01.2020г., за които в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № 5326 от 29.09.2020г. по ч.гр.д. № 11291/2020 на РС - Пловдив.

Ответниците - ЕТ „В. – В. П.“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, В. Г. П. ЕГН ********** и В. Х. П. ЕГН ********** са подали писмен отговор, с която оспорват предявения иск. Твърдят, че между тях от една страна и „Лено“ АД са сключени три договора за заем, както следва – договор за заем бизнес кредит – клиентски № 5668 от 13.11.2017г. за сумата от 102 300 евро, договор за заем бизнес кредит – клиентски № * от * за 50 000 евро и договор за заем бизнес кредит клиентски № 5668 от 17.05.2019г. за сумата от 66 000 евро. Твърдят, че В. П. и В. П. не са действали в качество на търговци при сключване на договорите, а имат качеството на потребители, поради което и навеждат възражение за прекомерност на възнаградителната лихва по сключените договори и за неравноправност на клаузите за неустойка в размер на 83.95 % на година, която считат, че противоречи и на добрите нрави, тъй като е извън присъщите за неустойката функции, доколкото 3 уговорката предвижда непрестанно растяща основа, върху която се начислява посочения процент за всеки ден забава, което я прави непосилна за плащане.

Сочат, че посоченото основание за отпускане на заема – за оборотни цели не е достатъчно, за да се приеме договора за търговски, тъй като заетата сума е използвана за лични нужди на физическите лица, за което свидетелства и уговореното, че таксата не се заплаща предварително, а се удържа от заетата сума. Като твърдят, че макар и регистриран като ЕТ, В. П. е сключил договора като физическо лице, както и че заетата сума му е преведена по банкова сметка на физическото лице В. П., по която същия получава пенсията си, настояват съда да му признае качеството на потребител и да приложи потребителската защита, съгласно ЗКНИП и ЗПК, което качество да бъде признато и по отношение на солидарния длъжник В. Х. П.. В подкрепа на искането, според ответниците е и обстоятелството, че след регистрацията на ЕТ по партидата на търговеца в ТР не са обявени никакви актове, от което следва, че същия не е осъществявал дейност.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, с която настоява да бъдат признати за безспорни между страните обстоятелствата, че договора за заем е сключен, както и че заемните средства са усвоени. Признава, че между страните са сключени трите договора за заем, както и че средствата, предоставени с последния договор са за погасяване на задълженията по предходните два договора, въпреки което обаче това не е сторено. Заявява, че соченото от ответниците съдебно решение не е влязло в законна сила и затова не може да бъде съобразено приетото в същото качество на потребител за ответниците. Оспорва като недопустими възраженията на ответниците за нищожност на клаузите, уреждащи неустойка за забава, тъй длъжниците са направили отказ от иска за нищожност на уговорената неустойка за забава и договорната лихва, поради противоречие с добрите нрави по образуваното гр.д. № 9024/2020г. по описа на ПРС, ІХ с. и затова не могат отново да заявяват тези възражения. Твърди, че спора е търговски, тъй като договора за заем е сключен от заемополучател търговец, който не може да се ползва от потребителска защита. В подкрепа на изложеното, според ищеца е предназначението на имота, послужил за обезпечение по договора за заем, а именно ипотека върху търговски имот – кафе – аперитив и стаи за настаняване, както и факта, че В. П. в годините е участвал и в други дружества – напр. СД „У.-Л.П. П..

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответниците, с който заявяват, че с оглед качеството им на потребители 4 приложим е ЗКНИП, а договора за кредит е нищожен, поради липса на ГПР.

Подържат наведените възражения за нищожност на неустойката за забава, поради противоречие с добрите нрави, както и на договорната лихва, за която е предвидено да се начислява на дневна база и затова е в противоречие с добрите нрави. Кредитополучателя възразява да е получил сумата по договора за заем; възразява и по твърдението на ищеца, че вземането е признато. Оспорва възраженията на ищеца за недопустимост на наведените възражения за нищожност, основани на направения отказ от иска, като твърди, че формираната СПН по прекратеното производство не може да санира нищожни клаузи от договора. Подържа възражението, че процесния договор не представлява търговска сделка.

От приложеното ч.гр.д. № 11291/2020г. по описа на РС Пловдив се установява, че със заявление от 03.09.2020г. „ЛЕНО“ АД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на договор за заем бизнес кредит – клиентски № * от * с нотариална заверка на подписите за сумата от 50 000 евро. Искането е удовлетворено, като на 29.09.2020 г. е издадена срещу солидарните длъжници, ответници в настоящото производство, заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 50 000 евро, дължима по договор за заем бизнес кредит – клиентски № * от * с нотариална заверка на подписите, 7533.33 евро договорна възнаградителна лихва за периода 08.06.2019г. до 20.01.2020г., както и за разноските по делото за държавна такса в размер на 2250.51 лв. и сума в размер на 50 лв. юристконсултско възнаграждение.

На 29.09.2020г. е издаден изпълнителен лист, а след постъпили възражения по чл. 414 ГПК от длъжниците, за което заявителя е уведомен с нарочно съобщение на 18.07.2023г. в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявен и установителния иск, който предвид изложеното, съдът намира за процесуално допустим.

Няма спор между страните, а това е прието и за безспорно между тях с доклада по делото, че между тях е сключен договора за заем от 07.06.2019г..

Спорът между страните е концентриран досежно това търговска сделка ли е сключения договор за бизнес кредит, предвид, факта, че кредиполучателя е регистриран като ЕТ към датата на сключване на договора или заемополучателя може да се ползва от потребителската защита.

Договорът за заем Бизнес кредит клиентски № * от * е сключен между „Ленно“ АД, в качеството му на заемодател, ЕТ „В. – В. П.“ в качеството му на 5 заемополучател,

В. Г. П. и В. Х. П. в качеството им на солидарни и ипотекарни длъжници. По силата на този договор заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на главницата 50 000 евро, срещу насрещното задължение за заемополучателят да върне заема, заедно с натрупаната лихва по реда на чл.