Определение № 350 от 17.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 528/2023
- Вид
- Определение № 350
- Подписан
- 17.11.2023
- В сила
- 16.11.2023
- Състав
- Георги Драгoстинов, Пламен Борисов, Милена Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл. 342 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1 б."А" · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 350 гр. Велико Търново, 16.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Драгoстинов
Членове:
Пламен Борисов
Милена Карагьозова като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно наказателно дело № 20234100600528 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при РП Велико Търново, ТО – Г.Оряховица.
Предмет на подадения частен протест е Определение № 115/11.10.2023 г. по ЧНД № 444/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, в частта с която съдът е отменил постановление от 07.08.2023 г. на прокурор в РП Велико Търново, ТО – Г.Оряховица за прекратяване на провежданото наказателно производство по ДП № 702/2021 г. на РУ Горна Оряховица на основание чл. 243, ал. 1 НПК, за престъпление по чл. 343, ал. 1 б.“А“ вр. чл.
343, ал. 2 НК.
С подадени протест се прави искане за отмяна като неправилно и незаконосъобразно на Определение № 115/11.10.2023 г. по ЧНД № 444/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, поради неправилна оценка на събраните в хода на разследването доказателства.
Според представителя на държавното обвинение, от установите в хода на разследването факти, ставало ясно, че по отношение на задълженията на свидетеля О.. Л., обективирани в чл. 396, ал. 1 и, ал. 3, т. 1 и т. 2, чл. 400, т. 4 ПДВМРЖТ, не можело да бъде направен извод, че същият е имал задължение непосредствено да отиде и да наблюдава действията на Я. Установено било, че Л.. е дал необходимите указания, като е имал визуален контакт със свидетеля А и е наблюдавал действията на Я, като според представителя на държавното обвинение от това следвало, че е невъзможно да се докаже, че някое действие или бездействие на Л. е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото произшествие. Твърди се да е установено по несъмнен начин, че неизпълнението на задълженията от страна на стрелочника Р Я е в пряка и непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат, но настъпилата смърт на последния се явявала основание за 1 прекратяване на наказателното производство.
Постъпило е становище от „Б-“ ЕООД, в което се поддържа, че допуснатото от стрелочника Р Я нарушение, състоящо се в пропуск да разкачи куплата между седмия и осмия вагон, по никакъв начин не изключвал личната отговорност на ръководителя на маневрата и на машиниста за съпричиняване на дерайлирането. Счита, че разследването следва да продължи по отношение на двамата, поради което моли съда да отхвърли като неоснователен частния протест на РП В. Търново и да потвърди обжалвания съдебен акт.
Подаденият частен протест е срещу акт /определение/, попадащ в приложното поле на чл. 341 и сл. НПК, тъй като на основание чл. 243, ал. 7 вр. чл. 341, ал. 2 НПК, законодателят изрично е предвидил, че постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, подлежи на обжалване/протестиране. Същият е подаден в законоустановения срок за обжалване/протестиране по чл. 243, ал. 7 вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от съответния родово и местнокомпетентен държавен орган /прокуратура/, поради което се явява процесуално допустим. Не са наЛ. и други абсолютни и/ или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на подадения частен протест. Последният отговаря и на изискванията за редовност по съдържание и приложения, установени с нормата на чл. 320 НПК.
На основание чл. 345, ал. 1 НПК, настоящият съдебен състав счита, че не е наЛ. необходимост подаденият въззивен частен протест да бъде разгледан в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, поради което с настоящото определение ще следва да се произнесе в закрито заседание, по същество.
Въззивният частен протест е допустим, но разгледана по същество, се явява неоснователен
Това е така по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че от анализа на доказателства се прави извод, че Л в качеството си на началник влак, товарно движение е нарушил чл. 396, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и чл. 399, т. 3 от ПДВМРЖТ, което като резултат е довело до причиняване по непредпазливост на значителни имуществени вреди на „Б“ ЕООД. Приел e, че изводите на прокурора, че не можело да се докаже дали при изпълнение на задълженията от страна на Л би се предотвратило настъпването на престъпния резултат са незаконосъобразни, тъй като ако липсваше нарушение на Правилата от страна на Л то е невъзможно да бъде осъществен съставът на чл. 343, ал. 1, б. „А“ вр. чл. 343, ал. 2 НК.
Посочил е, че при установяване на виновно нарушаване на правилата е необходимо да се достигне до извод дали това нарушаване от страна на Л ( в случая бездействие), е довело до настъпване на престъпния резултат, като според районния съди. отговорът е положителен, тъй като липсата на извършена проверка по отношение на бездействието на Я, е довело до нарушаване на правилата от страна на последния. Приел е, че в частта относно виновността 2 на св. ОЛизводите на прокурора са незаконосъобразни и необосновани, поради противоречие със събрания доказателствен материал.
Видно от материалите по делото ДП е образувано на 17.12.2021 г. с Постановление на прокурор А престъпление по чл. 343 ал. 1 б.“А“ вр.чл. 342 ал. 2 НК, като преди това е депозиран сигнал от „Б“ ЕООД (л.21-22) за причинена щета на дружеството на 18.08.2021 г., следствие дерайлиране на вагони на композиция, управлявана от машинист - Е Е, помощник – машинист Я Я, когато на работа били в маневрена бригада - О Л - ръководител, „стрелочник, маневрен“- Р Я и Х А.
По делото, са били извършени различни процесуално-следствени действия разпити на свидетели, събрани били писмени доказателства, част от които длъжностни характеристики на лицата, окончателен доклад във връзка с настъпилата щета, длъжностна характеристика за длъжността “стрелочник,маневрен“(л.45-47), длъжностна характеристика за длъжността „началник, влак, товарно движение“(л.48-50) и за „машинист, локомотивен, влакова работа“(л.51-53); Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт(л.54-65), Инструкция за работата на машинисти и помощникмашинисти в „БДЖТоварни превози“ ЕООД(л.66-80) и др.
С постановление от 07.08.2023 г. производството по делото е било прекратено, тъй като от страна на прокурора е прието в атакувания акт, че нарушението на правилата за експлоатация на подвижния състав(чл. 410 т. 1 и т. 7 от Правилата за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт) от страна на Р Я е единственото деяние в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия престъпен резултат – причинени значителни имуществени вреди в размер от 78 463,71 лв. на „Б.“ ЕООД и ДП „Н.“.
Прокурорският акт за прекратяване на производството е бил подложен на внимателен анализ от страна на състава на Районен съд – Горна Оряховица както касателно установеното като фактическа обстановка, така и изведените въз основа на нея, правни изводи.
На първо място, така приетата за установена в акта на първоинстанционния съд, фактическа обстановка кореспондира със събраните до настоящия момент доказателства. В постановения съдебен акт, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд в пълнота е посочил всички правно значими факти, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да възпроизвежда отново същите фактически положения. Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраната доказателствена съвкупност, като основен предмет на извършената от него дейност по проверка на законосъобразността на постановлението за прекратяване.
Нормата регламентираща престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК е бланкетна. Тя се запълва от правила, които уреждат движението по пътищата, експлоатацията или ремонта на подвижния състав и т.н. Следователно, за да е наЛ. престъпление по този текст, трябва да е установено конкретно нарушеното правило или норма. Освен това именно нарушение на 3 такова правило следва да е и в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Настоящият състав, при преценка на доказателствата от досъдебното производство, не достига до различни от споделените от състава на първоинстанционния съд изводи. За пълнота следва да се посочи, че с Определение № 109 от 20.04.2023 г. по ч. н. д. № 153/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново предходен състав е имал възможност да се произнесе по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, като е посочил указания, които следва да бъдат изпълнени от страна на разследващи органи при продължаване на действията по разследването. Макар посоченият акт да няма обвързваща сила за съда в настоящото производство, то съдът възприема, изложените в Определение № 109 от 20.04.2023 г. по ч. н. д. № 153/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново указания и по-конкретно – „водещият разследването към РП правилно да анализира всички факти по делото, да съобрази свидетелските показания, а при нужда да проведе повторен разпит, да съобрази доклада и нормативната база, която точно и правилно е записана в правилата за движение на влаковете, да прецени дали началника на влака е спазил стриктно своите задължения по длъжностна характеристика и да обоснове с извод, ако е така - кои са доказателствата подкрепящи правните изводи за несъставомерност на деянието от страна на О. Л. а по отношение на Е. Е. следва да се съобрази, той убедил ли се е лично, че началник влака е дал такава команда, че да започне предвижването на влака и извършването на маневрата, реално той усетил ли е при започване на маневрата някаква нередност в локомотивната композиция и ако е така, защо не е преустановил движението“.
Видно от материалите по делото е, че процесните указания не са изпълнени в цялост, като единствено и само са проведени повторни разпити на Я. Я. и Х.А.. Като по досъдебното производство липсва прецизен, ясен и точен анализ на специалната нормативна разпоредба, уреждащата дадените правоотношения, липсва подробен анализ и преценка досежно изпълнението на задълженията на началника на влака. Изложеното от прокурора в частния протест и прекратителното постановление съждение, че в случая разпоредбите на чл. 396, ал. 1 и, ал. 3, т. 1 и т. 2, чл. 400, т. 4 ПДВМРЖТ не предвиждали задължение за началника на влака непосредствено да отиде и да се увери в действията на Янков са неправилни и в разрез с посоченото по-горе са напълно голословни, тъй като не са подкрепени от никакви доказателства. В тази връзка правилни са изводите на районния съд, че под „проверка“ следва да се има предвид личното и непосредствено възприемане на фактическите действия и резултат от тях, което видно от доказателства не е било осъществено от Л.. При обстоен анализ на чл. 396 и сл. ПДВМРЖТ е видно че задълженията, вменени на ръководителя на маневрата изискват създаване на непосредствени впечатления от страна последния, непосредствено възприемане на място с цел същия да бъде убеден в изпълнението/неизпълнението на дадените от него указания, обстоятелства които некореспондират с настоящото фактическата обстановка, при която е било наЛ. „устно уведомяване“ за изпълнените указания. Посочените съждания налагат извод за необноснованост на прокурорския акт, което е в противоречие с изискванията на закона.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилна и законосъобразна, осъществената 4 от първоинстанционния съд проверка относно законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като счита, че посочените като неизяснени в хода на разследването факти и обстоятелства, досежно неизпълнението от страна на вменените задължения на Л. са съществени за крайния извод на прокурора и същевременно некореспондират със събрания доказателствен материал.
В хода на наказателното производство следва да бъдат извършени допълнителни действия по разследването в съответствие с дадените в акта на първоинстанционния съд, предмет на настоящото производство, насоки, с цел доизясняване на фактическите положения, необходими за изграждането на правилна и законосъобразна преценка досежно съставомерността от обективна и субективна страна на деянието по 343 ал. 1 б.“А“ вр. чл.