Определение № 1960 от 28.07.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1960 гр. София , 26.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20211000502015 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274, вр.чл.435, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила жалба от М. И. Д., с която обжалва определение № 269 504 от 31.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 5 555/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане жалба, с вх. № 9 842/08.03.2021 г., подадена от М. И. Д. от гр. ***, ж. к. „***" бл. *** вх. „*“, ап. **, с ЕГН **********, лично и като представител на В. Х. М., с ЕГН **********, и К.

Х. М., с ЕГН **********, за прекратяване на изп. д. № 20208580402327 по описа на ЧСИ У.

Д. с район на действие СГС, с per. № *** на КЧСИ, и е прекратено производството по в. гр. д. № 5 555/21 г. по описа на СГС.

В жалбата се твърди, че с определението съдът е приел, че жалбата следва да се остави без разглеждане поради непредставянето на пълномощно от дъщеря й. Твърди, че ЧСИ е приел обжалването в този вид, като по този начин ЧСИ е проявил разбиране. След което частния жалбодател излага твърдения в които не се обосновава прекратяване на изпълнителното производство на някое от визираните в чл. 433 ал. 1 от ГПК основания.

Навежда твърдения свързани с тежкото финансово състояние, заболяването на дъщеря й, вкл. и хода на заболяването, както и твърдения за погасяване на задължението, поради изтичане на предвидения от законодателя погасителен давностен срок.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и отговора и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 269 504 от 31.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 5 555/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане жалба, с 1 вх. № 9 842/08.03.2021 г., подадена от М. И. Д. от гр. ***, ж. к. „***" бл. *** вх. „*“, ап. **, с ЕГН **********, лично и като представител на В. Х. М., с ЕГН **********, и К. Х. М., с ЕГН **********, за прекратяване на изп. д. № 20208580402327 по описа на ЧСИ У. Д. с район на действие СГС, с per. № *** на КЧСИ, и е прекратено производството по в. гр. д. № 5 555/21 г. по описа на СГС.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК жалбата, против действията на съдебния изпълнител, се подава чрез него до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. В конкретния случай жалбодателят е длъжник в изпълнението. В новия ГПК е въведен изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. Т.е. вместо генералната възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, както предвиждаше стария ГПК, е въведен т.н. "ексклузивен" подход, установен в разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях.

В разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК законодателят е предвидил изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника: постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от недвижим имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468 ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите на чл.

486 ал. 2 от ГПК; както и отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.

В конкретния случай видно от отправеното искане (петитума) на жалбата се иска съдът да прекрати производството по цитираното изпълнително дело, като в тази връзка са инвокирани твърдения за погасяване на правото. Липсва обаче нарочен акт на съдебния изпълнител, с който същият е отказал да прекрати изпълнителното производство.

От друга страна твърденията за погасяване на задълженията не могат да бъдат разгледани в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435 от ГПК.

Същите могат да се твърдят и да бъдат част от исковата молба при предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, чрез който длъжникът оспорва съществуването на задължението, релевирайки твърдения за настъпването на обстоятелства след издаването на изпълнителния 2 титул. Такъв иск обаче не е предявин, а основанията за него не могат да се разглеждат в настоящето производство.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 269 504 от 31.05.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 5 555/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3