Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 11.04.2023, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Гражданско дело 107/2022
Вид
Решение № 11
Подписан
11.04.2023
В сила
05.05.2023
Състав
Сона Вахе Гарабедян

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 32, ал. 2 · Конституция на Република България

Решение № 11/15.03.2023г. по гр.д. № 107/2022г.

Съдия докладчик: Сона Гарабедян

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 1424/2022 г., подадена от В.С.Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „....“ № .... против .... – гр. С., ЕИК *******, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Заявена е за разглеждане и акцесорната претенция с правна квалификация чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху претендираната главница за имуществени вреди, считано от датата на увреждането – 04.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 04.04.2022 г. около 06:25 часа на главен път на пет километра след к.к. Пампорово посока гр. Чепеларе, ищецът управлявала собствен лек автомобил „Фиат 500“, с рег. № *******, при заледен, неопесъчен и непочистен участък, вследствие на което автомобилът поднесъл и се преобърнал на дясната си страна. Причина за преобръщането бил заледеният, неопесъчен, непочистен и неподдържан участък, за което отговаряла .....-С./.....-С., като поднасянето и преобръщането на „Фиата“ било в причинно следствена връзка с това, че пътният участък в мястото на ПТП бил заледен, неопесъчен, непочистен и неподдържан за безопасно пътуване на автомобилите. Вследствие на преобръщането по собствения й автомобил били причинени щети/вреди.

Възникналото ПТП било посетено от полицай от РУ-Чепеларе, който също констатирал, че причина за ПТП-то бил заледеният, неопесъчен, непочистен и неподдържан участък от пътното платно за безопасно преминаване и движение на колите. Оформили и съставили документи и направили снимки на състоянието на пътя и автомобила й. Сочи, че не е бил съставен протокол за ПТП, но същото било посетено от полицаи, които имали пряко възприятие относно причините за настъпването на същото, както и относно вида и размера на имуществените вреди върху автомобилът й и за претърпените от нея неимуществени вреди.

След ПТП била извикана пътна помощ, която изтеглила автомобила и го транспортирала до гр. Смолян, за което от страна на ищеца била заплатена сумата от 100 лв. по издадената и приложена фактура за това.

Описва причинените върху собствения й автомобил – „Фиат“ имуществени вреди, като на база на посоченото по - горе определя претърпените от нея имуществени вреди, в т.ч. и заплатена услуга пътна помощ, в общ размер на 7000 лева.

Твърди също, че вследствие на ПТП, при преобръщането на колата ищецът претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, дискомфорт и причинени телесни увреждания - натъртвания в областта на врата, дясното рамо, дясната ръка и десния крак, за които претърпени от нея неимуществени вреди претендира сумата от 1000 лв. Болките, страданията и дискомфортът продължили около 10 дни.

Въпросният пътен участък бил държавна собственост и се поддържал от ...... Ответникът бил лице, което поддържало пътя съгласно решение № 959/31.12.2018 г. на Министерски съвет.

В конкретния случай ответникът не изпълнил законовите си задължения - да поддържа пътищата в изправно състояние и да не допуска заледявания на същите, като осигурява безопасно преминаване на колите по тях. Съгласно чл. 30 от ЗП, ..... осъществявала дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Това задължение важало целогодишно и с още по-голяма сила за зимните месеци от годината и месеците, в които има заледявания и поледявания, в които поддържането в изправно състояние включвало и дейностите по снегопочистване, разпръскване на противообледенителни материали и снегоизвозване. През зимния сезон, когато се образували заледени участъци, грижа на собственика, в случая - ответната ....., било да предприеме необходимите мерки за отстраняването им и тяхното обезопасяване, каквато 1 грижа в случая не била положена.Ответникът като лице поддържащо пътя, съобразно § 6, т.

1 от ДР на Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон бил длъжен да го поддържа така, че да осигури условия за бързо и сигурно придвижване през цялата година. ..... възложило поддържането на пътя на трето лице и като възложител носел отговорност за вредите от неизпълнената работа.

Поведението на ответника било противоправно, защото е допуснал участъка от пътя, където е станало ПТП /преобръщането да е заледен, неопесъчен, непочистен и неподдържан, като по този начин и вследствие на това се случило ПТП/ преобръщането с нанесени материални/имуществени вреди/щети върху автомобила на ищеца, както и нанесени и претърпени неимуществени вреди.

Ищецът имала право и на лихва съгласно нормата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, която се дължала от датата на увреждането, като ищецът претендира за присъждане такава законна лихва върху сумата от 7000 лв. по реда на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, считано от датата на увреждането 04.04.2022 г., до окончателното й изплащане.

Поради всичко посочено моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена „....." да заплати на В. С. Й. сумите:

- 7000 лв.- представляваща стойността на причинените имуществени вреди (претърпени вследствие на ПТП/преобръщане станало в следствие на заледен, неопесъчен, непочистен и неподдържан пътен участък в мястото на ПТП/преобръщането), върху собствения й лек автомобил „Фиат 500“, с рег. № *******, ведно със законната лихва върху сумата от 7000 лв., считано от датата на увреждането - 04.04.2022 г., до окончателното й изплащане;

- 1000 лв. - представляваща стойността на причинените й неимуществени вреди (претърпени вследствие на ПТП/преобръщането станало вследствие на заледен, неопесъчен, непочистен и неподдържан пътен участък в мястото на ПТП/преобръщането) изразяващи се в: болки, страдания, дискомфорт и причинени телесни увреждания.

Претендира разноски, както и да бъде осъден ответникът да заплати на адв. П. М. от АК-С. адвокатски хонорар определен от съда за предоставената от него безплатна правна помощ и процесуално представителство по изготвянето и подаването на ИМ, процесуално представителство в съдебно заседание пред първа инстанция при условията на чл. 38 от ЗА.

С протоколно определение от 01.11.2022 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на исковата претенция за имуществени вреди от заявения с исковата молба такъв в размер на 7000 лева на 7294.20 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност на иска, тъй като нямало причинна връзка между противоправното бездействие на служителите на ..... и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, както се твърдяло в исковата молба.

От представените от ищеца доказателства за настъпилото на 04.04.2022 г. ПТП не ставало ясно точното място на пътнотранспортното произшествие, астрономическото часово време, метеорологичните условия, скоростта, с която се движел автомобилът по време на произшествието, както и поведението на насрещно движещия се автомобил, относно възможността да бъде избегнато произшествието, както и други съществени фактори, определящи движението на автомобила като безопасно по смисъла на чл. 20 от ЗДвП.

Наведените в исковата молба твърдения в частта относно механизма на причиняване на съставомерната вреда, доколкото в тази част била съставена по данни на водача на увреденото МПС, не се ползвала с обвързваща сила досежно обстоятелствата на причиняване на вредите, които в рамките на ангажиране на имуществена отговорност следвало да се докажат от ищеца.

Твърди, че в случая водачът е проявил небрежност при управлението на автомобила, нарушил е разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо 2 препятствие.

Оспорва размера на посочените вреди. Не съставлявало доказателство за размера на настъпилите вреди - опис и калкулация по претенцията посочена в исковата молба. Това били твърдения на ищеца в процеса, които сами по себе си подлежали на доказване.

Уврежданията по автомобила, за които ищецът претендирал, можело да се дължат на сочената от него причина, но можело да се дължат и на друг фактор, което съмнение не било елиминирано с посоченото доказване. Възразява и по приложения снимков материал.

Снимките не били събрани по установения в ГПК ред за събиране на тези доказателства.

При определяне на размера на обезщетението в контекста на разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД и отчитайки представените с исковата молба доказателства, счита поведението на водача на процесния автомобил като допринасящо за настъпване на произшествието. Поради това, в случай че бъде уважен главният иск, следвало да се намали претендираното обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Исковата претенция била неоснователна, поради това че .....- С., чрез специализирано звено Областно .... – С., по никакъв начин не била допринесла за възникването на сочената вреда, нито нейни длъжностни лица имали вина за настъпването им. Ако такова действително имало, то било само и единствено по вина на водача, тъй като не е спазил задълженията си по чл. 20 от ЗДвП - да се движи с безопасна скорост и да е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Моли да се отхвърли иска като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Същата, чрез процесуалния си представиел, поддържа исковата молба, ведно с уточнението към нея. Оспорва изцяло отговора, депозиран от ответника. В хода на устните състезания моли за уважаване на исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ. Ответникът поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.

235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на претенциите, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. с 45 от ЗЗД – че ответникът отговаря за осигуряване на необходимите условия за безопасно ползване на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП на 04.04.2022г.;неговия механизъм, противоправно деяние /действие/бездействие/ на ответника, респективно виновно противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за максимално обезопасяване на пътя, в частност в участъка на пет километра след к.к. Пампорово посока гр. Чепеларе, изразяваща се в опесъчаването, почистването и поддържането на заледените участъци през зимните месеци, в резултат на което е настъпило ПТП, като вината на извършителя се предполага до доказване на противното, твърдените имуществени и неимуществени вреди във връзка с наведените от него твърдения и сочените факти, претърпени от ищеца в твърдените конкретни размери, пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди за ищеца.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си, че ПТП е настъпило при изключителна вина на водача на процесното МПС, евентуално възражението си за съпричиняване – че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, което е в причинна връзка с настъпилата увреда на МПС, а при установяване на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил.

3

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:

Предвид становището на страните, на основание чл. 153, във вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: при управление на МПС лек автомобил „Фиат 500“, с рег. № ******* В. С. Й. е претърпяла ПТП; главен път след к.к. Пампорово посока гр. Чепеларе е път от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от .... (чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата), както и обстоятелството, че на територията на Смолянска област тази дейност се извършва чрез специализираното звено - Областно ... – С. (на основание чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата).