Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 422 от 31.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 111/2026
Вид
Решение № 422
Подписан
31.03.2026
В сила
31.03.2026
Състав
Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен Чакалов Въззивно гражданско дело № 20265300500111 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение № 9931/07.11.2025г. на Пловдивския районен съд, ХХІV-ри гр. с., постановено по гр. д. № 6794/25г., с което се ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, с адрес: *********, да плати на И. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес:***********, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 411,93 лв., платена на 16.07.2024 г. от И. Г. и получена от „СТИК-КРЕДИТ" АД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 11.04.2025г., до окончателното плащане.

Жалбоподателят „Стик-Кредит" АД, ЕИК: **********моли съда да отмени решението на Районния съд и постанови друго, с което отхвърли иска по съображения, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна И. Г. Г., ЕГН: **********, чрез адв. Р. Р. моли съда да постанови решение, с което се отхвърли жалбата, като претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Първата група оплаквания са за допуснати процесуални нарушения относно доклада по реда на чл. 146 ГПК и свързаните с това доказателсвтени искания. По тези възражения съдът се произнесе в откритото съдебно заседание след докладване на въззивната жалба като прие, че те са неоснователни.

1

По правилността на обжалваното решение: Няма спор, а и от представения препис от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 689591/09.04.2024г. се установява, че жалбоподателят е предоставил на въззиваемата страна паричен заем в размер на 500лв. като според погасителния план заемателят следва на 09.05.2024г. да върне главницата в размер на 500лв., в какъвто размер е и общата сума дължима от потребителя според клаузата на чл.1, ал.7 от същия договор.

С разписка от 16.07.2024г. И. Г. Г. е превела на „Стик-Кредит" АД сумата 911.93лв., което обстоятелство е обявено за безспорно по смисъла на нормата на чл.

146, ал.1, т.3 от ГПК.

В отговора на исковата молба, ответникът, тук жалбоподател, твърди, че между страните има общо три договора и с горницата над 500лв. са погасени задължения към друг договор за кредит. Тези договори не са представени по делото, за да се установи имали ли и какви са задълженията на И. Г. по тях със съответните падежи.

Представените Общи условия и справки за извършени плащания не установяват сключването на договори за кредит, нито техните клаузи.

След като не се установява плащане на разликата от дължимите по представения с исковата молба договор 500лв. до пълния преведен размер от 911.93лв., то сумата от 411.93лв. е получена от въззивника при начална липса на основание, поради което на основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е длъжен да я върне, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Като е достигнал до същия краен правен извод и е уважил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед неоснователността на жалбата, жалбоподателят следва да се осъди да заплати на процесуалния представител на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 185 евро на основание чл. 4 от ЗВЕРБ.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9931/07.11.2025г. на Пловдивския районен съд, ХХІV-ри гр. с., постановено по гр. д. № 6794/25г.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит" АД, ЕИК: ***********, с адрес: ************ да заплати на адвокат Р. Н. Р., Личен № **********с адрес ******* сумата 185 (сто осемдесет и пет) евро представляваща адвокатско възнаграждение определено на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Решението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3