Решение № 19 от 27.08.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр.Мадан, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Административно наказателно дело № 20265430200058 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № *********/*******., издадено от Началник група РУ М. в ОДМВР - С., на М. И. Г. с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от М. И. Г., чрез адв.В. А., с която моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателя не участва лично и не се представлява. От пълномощника му адв. А. е постъпило становище, с което се поддържа искането за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения, както и се претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган се явява лично в съдебно заседание, като чрез пълномощника си юрк. К. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. В представени писмени бележки излага подробни съображения за потвърждаване на наказателното постановление.

1

Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 27.07.2026 г., а жалбата е подадена на 03.08.2026 г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери следното:

От фактическа страна се установява, че на 30.03.2026 г., около 10.12 часа, в гр. Р., ул. „*******“ №*, до промишлена зона, свидетеля В. В. К. и Р.

В. Ф. - полицаи в РУ М. към ОДМВР - С., спрели за проверка, водач на лек автомобил "*****", рег. № *******, движещ се в посока ул. „******х“ в гр. Р.

След преглед на документите представени от него полицейските служители установили самоличността му – М. И. Г. с ЕГН **********. Служителите на РУ М. от представените документи и от извършена справка в информационните масиви на МВР, установили, че собственик на превозното средство е водача Г., както и че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на 10.02.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 от Закона за движение по пътищата, с оглед това че не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка "гражданска отговорност".

Във връзка с тези констатации срещу М. Г. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия ********* от *******, като актосъставителят приел, че виновно са нарушени разпоредбите на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на акта не били вписани обяснения и възражения от жалбоподателя. Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

След запознаване с материалите по административнонаказателната преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН прекратил административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе и изпратил материалите на съответния прокурор.

Въз основа на тях в Районна прокуратура - С. била образувана преписка с № ***/****. След анализ на съдържащите се в нея данни, с Постановление от 07.05.2026 г. прокурор при РП - С. отказал образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и прекратил преписката. Приел, че извършеното от Б. Д. деяние е несъставомерно по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от субективна страна, тъй като не са събрани доказателства деянието да е извършено виновно, с пряк умисъл, което изключва приложение на наказателна репресия срещу дееца. Приел, че 2 макар деянието да не е престъпно, то същото би могло да се окачестви като административно нарушение по Закона за движение по пътищата, преценката за което е в компетентност на съответния административнонаказващ орган.

Ето защо, постановил препис от постановлението, ведно с преписката да се изпрати на АНО - началник РУ на МВР М., с оглед преценка реализиране административнонаказателна отговорност на дееца за нарушение по ЗДвП.

На 12.06.2026 г., след получаване на препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и въз основа на прокурорския акт по преписка № ***/**** по описа на Районна прокуратура - С. издал наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 - во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на М. Г. за установеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на свидетеля В. К., писмените доказателства - заверено копие на АУАН серия ****** от ******г., Постановление на РП - С. от ********г. по пр. пр. № ***/******г. на РП - С.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля К.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката са извършили справка, от която се е изяснил статусът на автомобила и липсата на надлежна регистрация към момента на управлението му, както и че водачът не е знаел че автомобилът му е с прекратена регистрацията.

При така приетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, без същото да е регистрирано. Съдът намира обаче, че деянието му неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба ( Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за ригистрираните пътни превозни средства) на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Според на чл. 18б, ал. 2 от същата, при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

Уведомяване е предвидено и в разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, според която Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за 3 наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ /изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г. / компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. За да се направи извод, че собственикът е могъл да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила да е прекратена, следва да е бил уведомен по реда на чл. 574, ал.

10 от КЗ. Едва след това уведомяване той би могъл да знае, че ако не представи съответните доказателства в срок, Гаранционният фонд ще уведоми МВР и регистрацията ще бъде прекратена. Хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се различава от тази по чл. 143, ал. 15, където регистрацията се прекратява след изтичане на 2 месечен срок от придобиването на МПС. В последния случай собственикът няма как да не е наясно, че от момента на придобиването тече срок, изтичането на който е скрепено със съответните последици. В хипотезата на чл. 143, ал. 10 обаче знанието за възможните неблагоприятни последици се базира на уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ. От писмените доказателства се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за тази възможност не е уведомен собственика на автомобила. По делото липсват каквито и да е данни за уведомяване от страна на Гаранционния фонд за това обстоятелство. Липсата на уведомяване е попречило на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Макар чл. 574, ал. 10 КЗ да говори за 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението, то следва все пак уведомлението да е било получено от адресата, за да се очаква да знае, че следва да изпълни дадено действие и то в определен срок. Отделно, макар и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП вече да не е предвидено задължение за органите на МВР да уведомяват собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.

11 от КЗ, то такова задължение за уведомяване продължава да съществува в чл.

18б, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за ригистрираните пътни превозни средства. В случая липсват доказателства, че собственикът на процесния лек автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. По делото не се установява по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена. В този смисъл са и мотивите на РП - С., ТО М. в постановлението за отказ да се образува ДП.

При липсата на доказателства за виновното извършване на нарушение, 4 обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

В съдебно заседание защитата претендира за разноски, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатена сумата от 350,00 евро. При такъв изход на делото искането за присъждане на разноски е основателно и същото следва да се уважи, но не в пълния претендиран размер, а в размер на 210 евро. Това е така предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и проведеното само едно съдебно заседание по същото.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: