Акт от 29.04.2022, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 14 гр. Русе, 29.04.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, V - ти състав, в открито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при участието на секретаря БИСЕРКА

ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 515 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 220, ал. 1 от ЗМ.

Образувано е по жалба на „Ерик МБ“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, чрез процесуалния му представител, против Решение № 32-226251 от 15.07.2021 г. към митническа декларация MRN 19BG002002003523R3/01.03.2019 г. на с.д. Директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция „Митници“, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 77, § 1, във вр. с чл. 85, § 1, във вр. с чл. 101, § 1, във вр. с чл. 103, чл.

104 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с № 1 по митническа декларация MRN 19BG002002003523R3/01.03.2019 г., определена е нова митническа стойност на внесените стоки от жалбоподателя по посочената митническа деклрация, както следва – стока № 1, в размер на 138 404,16 лева, в резултат на което е начислен и взет под отчет мито – 4 293,95 лева и ДДС – 6 061,75 лева, които са заплатени и са определени суми за доплащане мито в размер на 18 957,95 лева и ДДС в размер на 26 360,58 лева, ведно с лихвата за забава.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че не са били налице предпоставките, визирани в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за неприемането на декларираната договорна стойност на внесените стоки. Твърди, че „основателните съмнения“ по смисъла на посочената разпоредба относно това дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не могат да бъдат обосновани със статистическите данни за т. нар. „справедливи цени“, извлечени от системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) на ЕК, тъй като тези обобщени данни са за килограм, а внесените от него стоки били индивидуално определени и имали стойност за единица бройка. Поддържа, че посоченият в оспорения акт рисков праг за стоките на практика представлява минимална митническа стойност, чието използване, съгласно чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, било забранено. Заявява, че липсва нормативен акт, който да урежда приложения рисков праг от 50% от справедливите цени на стоките, извлечени от системата „ТЕЗЕЙ“, а позоваването на административния орган на възприетото в т. 38 – 39 от решение от 16.06.2016г. на Съда на ЕС по дело C‑291/15 било неоснователно, тъй като според това решение основателните съмнения на митническите органи могат да се базират на необичайно ниския размер на декларираната договорна стойност в сравнение със „средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки“, а системата „ТЕЗЕЙ“ предоставя информация относно митническата стойност на стоките, която включва и допълнителни елементи, освен действително платената или подлежащата на плащане тяхна цена. Твърди, че както в оспореното решение, така и в хода на административното производство, митническите органи не са обосновали защо считат стоката по посочената декларация с получател – трето лице, използвана като аналог за определяне на новата митническа стойност, за сходни с тези, внесени от жалбоподателя с процесната митническа декларация. Възразява, че както от внесените стоки, така и от стоките, използвани като аналог, липсват мостри, поради което не може да се направи извод за тяхното сходство по критериите, съдържащи се в легалната дефиниция на това понятие по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Поддържа, че липсата на конкретни мотиви, с които да е обосновано сходството на стоките, ограничава правото му на защита и поради това съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е изяснено дали използваните като аналог стоки са действително сходни, води до нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТД Митница

Варна, чрез процесуалния си представител, е представил становище и писмена защита, в които, както и в хода по същество на делото, подробно аргументира своите съображения за законосъобразност на издадения административен акт и моли подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Видно от приложеното известие за доставяне (л. 3 от преписката), Писмо рег. № 32-227103 от 16.07.2021 г., с което оспореното решение е изпратено до жалбоподателя, е било връчено на последния на 02.08.2021 г., а жалбата срещу оспореното решение е подадена чрез куриер и входирано в деловодството на ТД Северна морска на 16.08.2021 г. Следователно тя е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта, неблагоприятно засегнат от него, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Същото е в писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и се съдържа изложение на фактически обстоятелства, които, според административния орган, обосновават разпоредения краен резултат.

Съдът констатира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 урежда процесуалното задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил.

В чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в него следва да е посочено: а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считано от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби.

По преписката е представено Писмо рег.№ 32-168424 от 31.05.2021 г. (л. л.19 - 24 от преписката), в което подробно са изложени съображенията, намерили място и в мотивите на оспореното решение. В съобщението е указан и определеният срок за изразяване на становище по изложените в него мотиви – 30-дневен от получаване на уведомлението. Писмото обаче, като съдържание, не отговаря на изискването по чл. 8, § 1, б. “в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – на жалбоподателя не е указана възможността за достъп до документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и по-конкретно правото на достъп до посочената в писмото митническа декларация с получател – трето лице, стоките по която са използвани като аналог за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. до търговските документи, съпровождащи тази митническа декларация и съдържаща описание на използваните като аналог стоки.

На следващо място, самото писмо също не съдържа описание на тези стоки, за да може жалбоподателят да изрази становище по отношение на това дали същите действително са сходни на внесените от него.

На следващо място, от данните по делото е видно, че оспореният административен акт е издаден след осъществен последващ контрол съгласно чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ.

Според чл. 84м от ЗМ, за връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл. 19а от същия закон. В случая по преписката не са представени никакви доказателства за начина на връчване на Писмо рег. № 32-168424 от 31.05.2021 г., за да може съдът да извърши проверка дали посоченото писмо изобщо е било връчено на жалбоподателя, съответно било ли е връчено то по надлежния ред, разписан в цитираната разпоредба. В мотивите на оспореното решение се съдържа информация относно връчването му – чрез известие за доставяне на Български пощи ЕАД, като същото било получено на 07.06.2021 г., видно от известие за доставяне № PS9028 0049QN Q, такава информация има и относно връчването на писма, с които от вносителя е изискана допълнителна информация, на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Нормата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 е императивна, а в случая не са налице някои от изключенията от регламентираното в нея право на изслушване, предвидени в същата разпоредба, втора алинея, б. “а“ – б. “е“, респ. в чл. 10 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446.

Нарушаването на изискването на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, било от гледна точка на изискванията към съдържанието на съобщението, било от гледна точка на надлежното му връчване, накърнява правото на защита на жалбоподателя, поради което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а оттам – и основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения административен акт.

Налице е и друго процесуално нарушение – на изискването по чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивиране на неблагоприятното за заявителя решение на митническите органи. Както приема и Съдът на ЕС в решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16, т. 44 и т. 45, задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи, трябва, от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, а от друга страна, това задължение означава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на адресата да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение.

Съдът намира, че щом митническата стойност се определя по реда на чл.74, § 2, б. “б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, то мотивите на оспореното решение следваше да съдържат и конкретна информация за използваните като аналог стоки, чието описание не може да се изчерпва само в посочване на митническата декларация, с която те са внесени и техния код по ТАРИК, а следва да обхваща всички техни съществени белези, въз основа на които административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със стоката, чиято митническа стойност се определя. Такова описание в оспорения акт липсва. В мотивите на същия е посочена единствено декларацията на третото лице, в която са декларирани стоки със същия код по ТАРИК като внесените от жалбоподателя, без да е обосновано защо митническите органи считат същите за сходни. В мотивите на решението е посочено, че след направения анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски.