Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 618 от 29.04.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 4354/2025
Вид
Решение № 618
Подписан
29.04.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Майя Йончева Йончева

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Русе, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20254520104354 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание по чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Ищецът С. К. П., чрез пълном. адв. Д. Г. твърди, че на 17.06.2024г. е сключил с “Фератум България” ЕООД гр. София Договор за предоставяне на потребителски кредит №1358951/17.06.2024г., съгласно който му е предоставена в заем сумата 4000.00 лв при ГЛП 23.00 % и ГПР 49.11 %.

Начинът за погасяване на заема е разсрочено на 12 месечни вноски, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора, с първа падежна дата 17.07.2024г. Дължимият общ размер на всички плащания по кредита възлиза на 4920.00 лв. На основание чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит (Договор за заем) и за неговото обезпечаване сключил в полза на дружеството “Фератум България” ЕООД Договор за гаранция (поръчителство) с “Multitude Bank p.l.c.” - Малта, при възнаграждение (такса) 3920.00 лв, платимо също на 12 вноски в размер, условия и падежи по Погасителен план. Общото задължение по Договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за гаранция е в размер общо на 8840.00 лв. Счита, че Договор за предоставяне на потребителски кредит №1358951/17.06.2024г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК. Установил след справка в Търговския регистър по партидата на 1 ответника, че “Multitude Bank p.l.c.” е едноличен собственик на капитала на “Фератум България” ЕООД, че двете дружества са свързани лица, че възнаграждението за “Multitude Bank p.l.c.”, като поръчител, се получава директно в патримониума на кредитора, който получава допълнително възнаграждение, с което се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и допълнително се оскъпява кредита. Действителният годишен процент на разходите е значително по-висок от договорения - 49.11 % , който е нереален, тъй като в общия размер не е включена сумата 3920.00 лв – възнаграждението по Договора за гаранция. Моли съдът да признае за установено, че Договор за предоставяне на потребителски кредит №1358951/17.06.2024г. е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът “Фератум България“ ЕООД гр. София, представляван от управителя Ивет Веселинова Венева, чрез пълном. юрисконсулт Гардения Галинова Георгиева изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, като заявява, че “Мултитюд Банк“ (Малта) е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта и че Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което “Фератум България“ ЕООД не е страна. Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в разходите, формиращи ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. На ищеца е предоставена необходимата информация за ГПР и условията на договора, имал е време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок от договора, което право не е упражнил. Моли искът да се отхвърли с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Установено е по делото, че “Фератум България” ЕООД и С. К. П. са сключили

Договор за предоставяне на потребителски кредит

№1358951/17.06.2024г., в съответствие с Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на “Фератум България” ЕООД. Съгласно чл.1 от договора, размерът на отпуснатия кредит е 4000.00 лв. Уговорени са годишен 2 лихвен процент по кредита - 23.00 %, ГПР - 49.11 % и кредитополучателят се е задължил да върне сумата на кредитора разсрочено на 12 вноски, съгласно Погасителен план с първа падежна дата 17.07.2024г. Общата дължима сума по кредита е 4920 лв, представляваща сбор от сумата на кредита по чл.1 – 4000.00 лв и лихва 920.00 лв (23.00 %) – чл.3. В чл.4 е посочено, че общият разход по кредита е 920.00 лв - сумата по чл.3, като ГПР (49.11 %) е изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ.

Съгласно чл.5, ал.1, предоставеният кредит е обезпечен с поръчителство, предоставено от “Multitude Bank” в полза на дружествотокредитор, като според ал.2 кредитополучателят при кандидатстването за кредит сам е посочил избрания поръчител, след като е бил запознат с правото да посочи за поръчител, както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, за одобрение от Кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

Установено е също, че правоотношението между страните, възникнало по повод Договора за предоставяне на потребителски кредит №1358951/17.06.2024г., е реализирано при спазване условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като в чл.7 от договора кредитополучателят е декларирала съгласие за използване на Кода за потвърждение като негов саморъчен подпис, съгласно чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ.

В изпълнение на задължението по чл.5 ищецът е сключил с “Multitude Bank” Договор за гаранция (поръчителство), по силата на който Гарантът се е задължил солидарно с него спрямо Кредитора за изпълнение на всички негови задължения по Договора за потребителски кредит №1358951/17.06.2024г. срещу заплащане на такса за предоставяне на гаранция в общ размер 3920.00 лв, платима разсрочено на 12 вноски към датата на падежите, уговорени съгласно Погасителния план, който е неразделна част и от Договора за гаранция, с дата на първо плащане - 17.07.2024г. и краен срок за издължаване на таксата - 12.06.2025г.

Следователно, в Договор за предоставяне на потребителски кредит №1358951/17.06.2024г. не е отразена действителната обща сума, дължима от ищеца, доколкото в същия не е включено възнаграждението за гаранта по 3 сключения договор за гаранция - 3920.00 лв. Същото обаче е начислено към общия дължим размер, който първоначално е уговорен в размер на 4920.00 лв (чл.3), но после става 8840.00 лв по погасителен план, която сума включва:

4000.00 лв размер на усвоения кредит, 920.00 лв лихва по кредита и 3920.00 лв такса за банкова гаранция, видно от Удостоверение за наличие на задължение, издадено от отдел “Обслужване на клиенти” при дружеството-ответник на 17.06.2024г.

Безспорно възнаграждението за гаранта е “допълнителна услуга”, пряко свързана със заема, която се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по заема за потребителя, така както те са описани в чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение №1 към закона.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора.

Следователно, не е достатъчно в договора да бъде посочен общият размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит, а освен това следва да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се формира ГПР, което в случая не е сторено. Видно от съдържанието на чл.4 от договора за потребителски кредит №1358951/17.06.2024г., таксата за услугата предоставяна от гаранта не е включена в размера на ГПР (49.11 %).

Следователно, след като в размера на ГПР, посочен в Договора за кредит №1358951/17.06.2024г., не са включени допълнителни разходи, респ. не е включено възнаграждението, дължимо на “Multitude Bank Plc.” в размер на 3920.00 лв по гаранционната сделка, то същият не е реален и не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във вр. с чл.19, ал.1 и чл.10а, ал.4 ЗПК и по чл.19, ал.4 ЗПК.

4

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.

7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за предоставяне на потребителски кредит е недействителен.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че Договор за предоставяне на потребителски кредит №1358951/17.06.2024г., сключен с “Фератум България” ЕООД, е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и искът за прогласяването му за недействителен следва да се уважи.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 196.80 лв (100.62 евро) разноски по делото, а на процесуалния му представител да заплати адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 585.93 евро, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА Договор за предоставяне на потребителски кредит №1358951/17.06.2024г., сключен между “Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406 и С. К. П. от гр. Русе, ул. “********, ЕГН **********, за недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК .

ОСЪЖДА “Фератум България” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. “Младост - 3”, бл.1, бул. “Александър Малинов” №51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от управителя Ивет Веселинова Венева, ЕИК 200599406 да заплати на С. К. П. от гр. Русе, ул. “********, ЕГН **********, сумата 196.80 лв (100.62 евро) разноски по делото, а на адвокат Д. Г., вписан в АК - Ловеч с №1900017355, адрес гр. Троян, ул. “Захари Стоянов” №7, ет.4, офис 30, да заплати сумата 585.93 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5

6