Решение № 654 от 13.06.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1158/2018
- Вид
- Решение № 654
- Подписан
- 13.06.2018
- В сила
- 13.06.2018
- Състав
- ДЕСИСЛАВ СВЕТОСЛАВОВ ЛЮБОМИРОВ, ДОРОТЕЯ ИВАНОВА МИШКОВА-КЕХАЙОВА, ХРИСТИНКА КОЛЕВА ХРИСТОВА БОЖКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.150, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.2, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т. 2, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ№ гр... София, 13.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в публичното заседание на........седми юни……………………………………………………………...…….… двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав Любомиров..............……..
Членове:...…Христинка Колева.………….......
... Доротея
Кехайова……………....... при секретаря... А. Ламбева……………………….…..….….……… в присъствието на прокурора......... Мариян Александров...........................като разгледа докладваното от …... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 1158 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от адв.А.М., САК, защитник на подсъдимия Т.И.А., срещу присъда от 24.10.16г., постановена от СРС, 17 състав по НОХД №6159/12г, с която подсъдимия е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.150, алт.2, пр.1, вр.чл.26 от НК и му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Съдът постанови, също така, подзащитният ми да заплати на гражданската ищца сумата от 8 000лв. за претърпени от нея неимуществени вреди.
На основание чл.45 от ЗЗД подс. Т.И.А. е осъден да заплати сумата от 8 000лв лева за причинени неимуществени вреди на гражданския ищец.
В жалбата са изложени твърдения, че обвинението не е доказано по изискуемия несъмнен начин, а предявеният граждански иск е неоснователен, тъй като събраната доказателствена съвкупност не установявала извършването на нито едно от отделните деяния, за които е повдигнато обвинението. Обясненията на подс.А. били оценени като защитна версия, а като достоверни били възприети показанията на св.В.В.. Показанията на последната не установявА. посочените от обвинението факти и били крайно непоследователни, вътрешно противоречиви и житейски нелогични. Те намирА. частична подкрепа единствено в показанията на свидетели, които не могат да бъдат определени като незаинтересовани и не кореспондирА. с изготвените по делото експертизи.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение и изцяло да се отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Защитникът твърди, че в процеса на събиране и след това в мотивите при оценка на доказателства първоинстанционния съд е допуснал редица отклонения от изискванията на процесуалния закон, в следствие на което е постановил една необоснована присъда, една присъда при недоказаност по несъмнен начин на обвинението. Ето защо по изложените подробни съображения в жалбата и в допълнението към нея, моли присъдата да бъде отменена и да се постанови нова с която подсъдимият да бъэде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, или да се върне делото за разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно моли в случай, че не бъдат уважени тези искания, да се намА. размера на наложеното наказание и този на присъденото обезщетение
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна. От целия доказателствен материал събран в съдебното следствие се доказвало по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил деянието за което му е повдигнато обвинение, доказано било както от обективна така и от субективна страна. Относно размера на наказанието счита, че е правилния размер, с оглед минА.те 12 години, и моли да присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Подсъдимия моли присъдата да бъде отменена. Твърди, че е беден и възрастен човек и не е направил нищо лошо.
Въз основа на материА.те по делото, съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от
НПК.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда констатира следното.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил като цяло обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи.
Установено е, че подс. Т.И.А. е роден на *** г. в гр.Силистра, българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, завършен 7 клас, пенсионер. Същият и св.В.П.В. се запознА. в края на месец април 2006г. чрез св. С.З.А.- колега на подс. А. и приятел на пострадалата В.. По това време последната имала проблеми с родителите си, а подсъдимият живеел сам и В. често посещавала домът му, находящ се в гр.София, бул."******. От 01.05.2006г. тя трайно се преместила да живее при подсъдимия Т.И.А.. Оттогава до 20.06.2006г. последният системно осъществявал физически тормоз-изтезавал я, удрял шамари по цялото тяло на В.П.В., удрял с юмруци в носа докато й потече кръв, скубал й косата, стискал със сила гърдите й, дърпал ги и стискал зърната й, докато посинеят, като вкарвал половия си член в гърлото й, еякулирал и я карал да го поглъща, вкарвал пръст във влагА.щето и забивал нокът в него. Тези действия извършвал в желание да задоволи половия си нагон. На 01.05.2006г.подс.А. удрял шамари по цялото тяло на В., нанесъл й удари с юмруци в носа, скубал й косата, стискал със сила гърдите й, дърпал ги и стискал зърната докато посинеят, както и вкарал половия си член в гърлото й, еякулирал и я карал да гълта. Освен това вкарал пръст във влагА.щето на В. и забил нокът в него. През цялото това време заплашвал В., че ще я направи проститутка на Околовръстен път. На неустановена по делото дата в инкриминирания период от 01.05.2006г. до 20.06.2006г.подс.А. отново употребил сила и приклещил с ръце В., така че същата да не може да мърда и вкарал половия си член в ануса й. На друга неустановена дата за времето от 01.05.2006г. до 20.06.2006г., А. отново нанесъл удари с ръце по тялото на В. и със сила я принудил да направи „свирка", като поеме половия орган на тригодишното дете И.КА.нов в устата си, като през това време А. я наблюдавал и по този начин удовлетворил половото си желание без съвкупление. На 20.06.2006г. с цел отново да удовлетвори половото си желание подс.А., принудил със сила като събул панталоните и бельото на В., опрял острие на нож в областта на срамните й устни, заплашил я че ще ги отреже и направил опит да осъществи анален акт с нея.
Въз основа на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обяснения на подсъдимия А., показанията на св.В.В.; на свидетелите С.Ж., А.В., С.А., Д.С., приобщени на осн. чл.281 от НПК свидетелски показания на А.М.от ДП, КА.н КА.нов, Б.П., А.С.и А.Н.; протокол за оглед на местопроизшествие от 21.06.2006r.-2 броя и албум; протокол за изземване на сравнителен материал, заключенията на СМЕ №222/2006г., СПЕ, ССекс.Е на В.В., заключенията на СПЕ и ССексЕ на подсъдимия; заключенията на СМЕ на веществени доказателства, КСМЕ на веществени доказателства, ССППЕ на св. Моарем, справка за съдимост и характеристика на подсъдимия А., са направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107, ал.З и 5 м чл.305, ал.З от НПК. Каквито и забележки да се направят към начина по който са изготвени мотивите, не може да се приеме, съдът не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото и не ги е подложил на проверка. Съдът обосновано е приел за установена описаната от него фактическа обстановка въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, веществени доказателствени средства и изслушани и приети експертни заключения. Не е вярно, че е кредитирал взаимно изключващи се гласни доказателства и в частност обясненията на подс.А.. В обясненията на последния се съдържат доказателства относно пребиваването на пострадалата и на други лица в апартамента му. Подсъдимият отрича да е имал каквито и да било сексуални контакти със св.В., включително и инкриминираните. Това не означава, че съдът е кредитирал „взаимно изключващи се гласни доказателства“ и обяснява, защо е счел, че обясненията на подсъдимия частично допринасят за изясняване на фактическите обстоятелства.
Обосновано районният съд е констатирал противоречията между показанията на В. и тези на свидетелите С., А., М. и Н.. Неоснователно е твърдението за необоснованост на извода, че последните „не били информирани от В. за осъществявано върху нея престъпно поведение, тъй като сексуалните отношения имА. твърде личен характер, а В. не ги чувствала достатъчно близки“. Всъщност, кое св.В. е приемала за притеснително и кое не е действително въпрос на субективно отношение. От съществено значение в случая е, че тя не е отричала сексуални контакти и с други лица. Това не изключва възможността подсъдимия насилствено да е осъществил инкриминираните действия. Показанията на пострадалата, дори и да съдържат известни противоречия са относително последователни и годни да установят обективираните от подсъдимия противоправни действия. Тя не отрича, че е през май месец 2006г. е заживяла с подсъдимия и то не временно, на гости, а на семейни начала в квартирата му в кв.“Овча купел“. Установява, че там са живеели и св.КА.н К.и Б.П., заедно с малолетния им син. Твърди, че постепенно подсъдимия станал нагъл, казвал как биел и ритал жена си, започнал да се държи лошо с В. и да я удря. Последната свидетелства, че подсъдимия опирал нож в областта на половия орган, карал я да блудства с детето на Б.П.. Осъществявал насила с нея орален секс, със заплахи, с държане на ръцете, като й казвал, че дори да повърне ще поглъща и повърнатото. Причинил й физически травми, заради които ходила по лекари. Св.В. установява също, че е имало периоди на доброволно осъществяване на сексуални контакти и насилствено правене на анален секс, когато той я държал за ръцете. Въпреки това не си тръгвала, тъй като насилието се осъществявало в малките часове на нощта и нямало как да се прибере, но споделяла с приятелката си. Св. Д.С. потвърждава, че В.В. и се е оплаквала, че Т. я бие и малтретира
Показания на св.В. се подкрепят от събрани по делото доказателства, включително от показанията на св. А.В., която посочва, че е виждала пострадалата в синини докато е живяла у подсъдимия, известно й било, че В. е заплашвана да не казва какво се случва с нея, защото в противен случай ще пострада семейството. Св. К. К.е бил очевидец на случая с неговото дете Ивелин, на което пострадалата е трябвало да пипа половия орган. Същият твърди, че св.В. е била заплашвана от подсъдимия, карал я е да прави орален секс с него, удрял й шамари, виждал е пострадалата да излиза с пълна уста, гола да тича към банята.
Св. Б.П. свидетелства, че пострадалата В. е споделяла, че подсъдимият иска да прави секс с нея „отзад", оплаквала се, че я е удрял, защото тя се дърпала, че имала синини по гърдите, които е виждала, удрял й шамари и я карал да се съблича и да прави „свирки" на детето й - двегодишния Ивелин.
Майката на св.В.В., св.С.Ж. твърди, че дъщеря й е споделила, че живее при Т.А. в кв. Овча купел, както и че, А. когато не е бил доволен от В. непрекъснато я биел. Св.Ж.твърди, че видяла синини по тялото на дъщеря си, а гърдите й били целите на буци. Заявява също, че на мобилният й телефон се е обадило лице представило се с името К., което й предложило да се видят за да разкаже какво се случва с дъщеря й в дома на Т.А.. При срещата й с К., той разказал, че Т.А. давал на дъщеря й В.В. от сутрин да пие алкохол, след което й казал „направи нещо за детето си защото може да го загубиш“. Това накарало св. Ж.да подаде молба за съдействие в 06 РПУ – СДПП. Тези показания кореспондират с показанията на св.К. К.който заявява, че подсъдимия биел с юмруци и шамари В.В. без причина, след, което я събличал гола започвал да я щипе по гърдите и издевателства над нея, казвал й да мълчи и да изпълнява всичко каквото пожелае. Наред с това заявява, че подс.Т.А. карал
Разпечатката съдържа 28 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c7b6d0a-324b-4583-9737-c14e1fc5192b