Решение № 125 от 01.06.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. гр.Несебър, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.В.С. при участието на секретаря М.Р.Д. като разгледа докладваното от В.В.С. Административно наказателно дело № 20222150200075 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г. В. С. срещу наказателно постановление № 21-0304001865 от 18.11.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър , с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно. Развива съображения срещу валидността на техническото средство. Твърди, че АУАН е нечетлив. Оспорва положения в АУАН подпис на свидетел. Излага, че са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответната страна в производството – началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър , чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения в тази насока. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 27.10.2021г., около 11:35 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, по главна алея до бензиностанция „Петрол“, в посока към гр. Несебър, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ***. По същото време св. М. и св. Д. (полицейски служители в РУ Несебър) изпълнявали служебните си задължения, като автомобилът бил спрян за проверка. Била установена самоличността на водача – Г.С. и същият бил приканен да бъде изпробван с техническо средство алкотест „Дрегер“ 7410, номер 106. При проверката техническото средство отчело 0,72 промила алкохол. Данните били показани на С., като св. М. му съставил и талон за изследване № 131436 от 27.10.2021г., но жалбоподателят отказал да го попълни, да го подпише и да получи 1 екземпляр от него. При тези данни свидетелят М. съставил на жалбоподателя АУАН № 993317 от 27.10.2021г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, подписан и от свидетеля Д..

Срещу АУАН жалбоподателят вписал възражение, че показанията на техническото средство се дължат на неправилно функциониращия му черен дроб. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 993317 от 27.10.2021г., талон за изследване № 131436 от 27.10.2021г., възражение срещу АУАН, 2 бр. докладни записки, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на актосъставителя М. и св. Д..

Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Кредитира се изцяло и заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза, като същото не е оспорено от страните. От него се установява, че подписът за „свидетел“ на АУАН е положен лично от св. Д., поради което възраженията на жалбоподателя в обратната посока, се приемат за неоснователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34 , ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН . Не се констатират нарушения на чл.

57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като законовите разпоредби са отразени по пълен начин, а нарушението е описано достатъчно точно, пълно и ясно.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив екземпляр от АУАН. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 27.10.2021г. Т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг (четлив) екземпляр. От разпита на актосъставителя се установява, че съдържанието на акта е разяснено на жалбоподателя. Ето защо правото му на защита не е нарушено. Предявен му е напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 7 от делото), с който той се е запознал и подписал без възражения. Ето защо той е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта. Нещо повече – в предвидения срок е подал писмено възражение, от текста на което става ясно, че е разбрал за какво е наказан. Още към момента на съставяне на АУАН за него е станало ясно извършването на какво нарушение му се вменява, текстът на АУАН (който е кратък) му е бил разяснен от актосъставителя, а освен това напълно четлив екземпляр му е бил предявен за запознаване, за което С. е положил подписа си. Впоследствие му е връчено и НП, с което е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено. Той е имал възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота защитата си, вкл. и в съдебното 2 производство. В практиката си касационната инстанция също е имала повод да посочи, че след като е положил подпис в АУАН, съответният водач е запознат със съдържанието му и правото му на защита не е нарушено. В такава насока са напр. Решение № 1110 от 20.06.2017г. на АдмС Бургас по адм. д. № 2332/2016г., Решение № 634 от 03.04.2018г. по КАНХД № 432/2018г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1462 от 31.07.2019г. по КНАХД № 1101/2019г. по описа на Административен съд Бургас.

Не се споделят и възраженията, свързани с годността на техническото средство, тъй като жалбоподателят е имал възможност да даде кръвна проба, издаден му е талон за медицинско изследване с тази цел, но въпреки това той е отказал да даде такава проба, с което е приел показанията именно на процесното техническо средство. Възраженията във връзка с подписа на свидетел на АУАН също са неоснователни с оглед установените по делото факти.

Съдът намира, че издаденото НП е и материално законосъобразно. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 0,72 промила. Посочената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е установена по надлежния ред – чрез техническо средство алкотест „Дрегер“ 7410, номер 106. Самият жалбоподател е приел тези показания, като е подписал АУАН без възражения и е отказал да подпише и получи талон за медицинско изследване. От фактическа страна е доказано, че жалбоподателят е управлявал автомобила към момента на проверката. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500. Налага се извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като същото е подведено под правилната санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Размерите на наказанията, които следва да се наложат, са фиксирани в санкционната норма на чл.

174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказващият орган е наложил наказания именно в тези размери, поради което санкцията е определена правилно от негова страна и не е налице законова възможност същата да бъде намалявана.

С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0304-001865 от 18.11.2021г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Г. В. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж. к. „Чайка“ № 189, ет. 7, ап. 37, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14 -дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3