Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4961 от 16.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7541/2025
Вид
Решение № 4961
Подписан
16.07.2026
В сила
16.07.2026
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Весела Тодорова Аврамова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4961 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100507541 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 8401 от 11.05.2025 г., постановено по гр.д. № 34 863/2024 г. на СРС, ГО, 48 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Х. Я. А. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 64,82 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, община „Триадица“, ул. „********, магазин с абонатен № 333157, за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 9430 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 14 776/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

С решението са отхвърлени искът за главница за сумата над 64,82 лв. до пълния предявен размер от 78,75 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. до имот с адрес: гр. София, община „Триадица“, ул. „********, магазин с абонатен № 333157, ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането; изцяло искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 13,84 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането; и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 12,01 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 31.12.2020 г. до 15.03.2023 г., и за сумата 2,78 лв. - мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 15.03.2023 г.

1

Подадена е въззивна жалба вх. № 187222/29.05.2025 г., уточнена с молба вх. № 122962/21.10.2025 г. на Х. А. против решението в частта, с която е уважен предявеният против него иск за сумата от

64,82 лв. Излага в жалбата, че неправилно СРС е уважил иска по доводи, че вземането се погасява с изтичане на 3годишен срок, а не на 5- годишен срок /както е приел СРС/. Други оспорвания във въззивната жалба не се съдържат. Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба от 05.06.2025 г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

Със заявлението се претендират суми за доставена ТЕ за стопански обект, като не е сключен договор за доставката на ТЕ, а именно: сумата 78,75 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,01 лв. - мораторна лихва за период от 31.12.2020 г. до 15.03.2023 г., сумата 13,84 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 2,78 лв. - мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 15.03.2023 г. върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за имот, находящ се на адрес: гр.

София, община „Триадица“, ул. „********, търговски обект - магазин, с абонатен № 333157, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 14776/2023 г. по описа на СРС, ГО, 48 състав.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете по доводи, че сумите са погасени по давност /кратка тригодишна/, както и че не се дължат лихви за забава. Така не е било спорно, че до имота в исковия период е доставена ТЕ, със стойността на която ответникът се е обогатил, а ищецът – обеднил.

С решението е уважен искът за главница за ТЕ до размера, установен от неоспорената експертиза. Съдът е приел, че сумата за главница за ТЕ, претендирана по чл. 59 ЗЗД, не е погасена по давност, като давностният срок е 5-годишен. Приел е, че предвид обстоятелството, че вземанията на ищеца произтичат от неоснователно обогатяване, на основание чл. 110 ЗЗД същите се погасяват с изтичането на петгодишна давност, която започва да тече от деня на получаване на престацията.

Настоящият състав намира, че изводът за неоснователност на възражението за давност е правилен. Претендират се суми, с които ответникът неоснователно се е обогатил. За пълнота – дори да се приеме, че давностният срок е тригодишен, то заявлението е входирано на 22.03.2023 г., а се претендират вземания за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. Като правилно решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Така мотивиран, Софийски градски съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8401 от 11.05.2025 г., постановено по гр.д. № 34 863/2024 г. на СРС, ГО, 48 състав В ЧАСТТА, с която по предявен от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 против Х. Я. А. ЕГН **********, установителен иск с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 64,82 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.

София, община „Триадица“, ул. „********, магазин с абонатен № 333157, за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 9430 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2023 г. по ч. гр. д. № 14 776/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Х. Я. А. ЕГН ********** да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 сумата от 76,68 евро – разноски пред въззивната инстанция за депозит за особен представител.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3