Определение № 269 от 07.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Велико Търново, 07.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500203 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.274 ал.1, т. 1 във вр. с чл.229 ал.1, т. 5 ГПК.

Образувано по частна жалба на А. Д. И. и Ю. А. П. против Определение № 241/07.03.2023 г. по гр. д. № 872/ 2022 г. по описа на ВТОС, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1, т. 5 ГПК.

Жалбоподателите считат акта за незаконосъобразен поради неправилно приложение от съда на процесуалната норма, немотивиран и постановен в противоречие с константната съдебна практика. Поддържат, че не са налице основания за спиране на производството по иск за обезщетение при висящо досъдебно производство на етап разследване, защото не е налице обусловеност между двете производства при липса на идентичност на противоправното деяние и дееца по тях, фактическите състави за реализиране на гражданската и наказателната отговорност са различни и не е налице невъзможност за установяване на релевантните за спора факти със средствата на ГПК. Съдът не съобразил законния интерес и правото на пострадалите да получат бързо и адекватно обезщетение за претърпените от тях вреди. Молят съда да отмени обжалваното определение и делото да се върне на ВТОС за разглеждане на предявения иск.

Насрещната страна „ЗК „Лев Инс“ АД не е подала писмен отговор на частната жалба.

1

Съдът, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, приема за следното:

Предмет на разглеждане по гр. д. № 872/2022 год. по описа на ВТОС са предявени от А. Д. И. и Ю. А. П. против „ЗК „Лев Инс“ АД искове за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат от смъртта на сина им, настъпила при ПТП на 17.09.2022 г., за което твърдят, че е реализирано виновно от водач със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От съдържащите се в исковата молба доказателствени искания става ясно, че по случая се води разследване и има образувана прокурорска преписка. Ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил исковите претенции с твърдения, че самият пострадал – синът на ищците е бил водачът на застрахования автомобил и именно неговото противоправно виновно поведение е причината за ПТП. Направил е искане за спиране на производството по делото до приключване на ДП № 574/ 2022 г. по описа на РУ на МВР Горна Оряховица. След извършената размяна на книжа съдът е постановил обжалвания акт за спиране на висящото пред него производство на основание чл.229 ал.1, т. 5 ГПК.

При тази фактическа обстановка въззивният съд намира обжалваното определение за незаконосъобразно.

Според практиката на ВКС, която настоящият състав споделя /Определение № 290/01.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1303/2020 г., I т. о.; Определение № 450/06.11.2020 г. по ч. т. д. № 1446/2020 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 170/13.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 47/2023 г., II т. о., ТК; Определение № 50010/18.01.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1996/2022 г., I т. о., ТК/, образуването на досъдебно производство за установяване извършено престъпление от общ характер по НК само по себе си не е основание за спиране на гражданското дело по чл.229 ал.1 т.5 ГПК. За прилагане на нормата разглеждащият гражданскоправния спор съд следва да разкрие престъпни обстоятелства – да установи, че заявената с исковата молба претенция се основава на деяние, което има признаците на престъпление от общ характер по НК, че не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено самостоятелно от него по реда на чл.124 ал.5 ГПК и ако има висящо наказателно производство, да констатира неговата преюдициалност спрямо производството пред гражданския съд.

В случая страните са посочили, че е образувано наказателно производство в 2 досъдебна фаза, но няма разкрити от съда обстоятелства във връзка с наведените в исковата молба твърдения, които да обосноват преценка за извършено престъпление. Не е установена и преюдициалност на висящото наказателно производство спрямо производството пред гражданския съд. Такава връзка би била налице ако досъдебно производство е образувано срещу сочения в исковата молба по чл.432 КЗ делинквент, ако спрямо последния са извършени процесуални действия по реда на НПК, от които е видно, че наказателното производство се насочва срещу него, ако има указания на прокурора за предприемането на такива действия или за привличането и разпита му в качеството на обвиняем. При установено тъждество между делинквента по исковата молба и извършителя на престъпното деяние и тъждество между деликта – предмет на иска и деянието – предмет на наказателното производство, ще е налице основание за спиране на гражданското дело на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство, за да се обезпечи зачитането на очакваната присъда.

Съгласно чл.300 ГПК тя е задължителна за гражданския съд относно вината на дееца, която обуславя ангажирането на отговорността на застрахователя за причинените от последния вреди. ВТОС не е изискал информация за ДП № 574/ 2022 г. по описа на РУ на МВР Горна Оряховица, за да изясни дали това производство има отношение към противоправното деяние, от което ищците твърдят да са настъпили вреди за тях и на което основават претенциите си за обезвреда, дали е налице тъждество между деликта и деянието, за което се води наказателното производство и между делинквента и дееца, дали престъпното обстоятелство следва да бъде установено от него на основание чл.124 ал.5 ГПК.

Поначало тези констатации не биха могли да бъдат направени преди ищците в изпълнение на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 ГПК да конкретизират исковата си молба, като изложат подробно обстоятелствата относно процесното ПТП. Видно е, че информацията в исковата им молба е крайно оскъдна и схематична: не е описан механизмът на ПТП, обстоятелствата и условията, при които то е реализирано; не е посочен водачът, управлявал лекия автомобил, за който се твърди, че е релевирал виновно поведение в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат; не е изяснено къде е седял пострадалият, имало ли е други пътници и къде са седели те.

По изложените съображения ВТАС приема, че на този етап не е налице основанието на чл.229 ал.1 т.5 ГПК за спиране на гр. д. № 872/ 2022 г.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по 3 него.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 241/07.03.2023 г. по гр. д. № 872/ 2022 г. по описа на ВТОС.

ВРЪЩА делото на ВТОС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4