Присъда № 1 от 09.01.2025, Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 1/09.01.2025г. по ВНОХД № 418 по описа на Варненски апелативен съд за 2023 г., Наказателно отделение .

Настоящото въззивно производство е второ по реда си, тъй като с Решение № 477/13.12.2023г. но нд № 139/2023 г. състав на ВКС, ІІІ но, е отменил въззивна присъда на № 6/09.062022 г., постановена по ВНОХД № 107/2022г. на Апелативен съд Варна и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 5/07.02.2022 г., постановена по НОХД № 187/2021г. на Окръжен съд - Т., с която подсъдимите В. Т. С., Д. С. Д. и К. Н. Н. са признати за невинни и оправдани по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.1 във вр. с чл.213а, ал.2, т.4 във вр. с чл.214, ал.1 от НК, за това, че на 14.05.2015г. за времето от 7.00ч. до 9.30 ч. в гр. Т., като съизвършители, в съучастие помежду си, с цел да набавят за Д. С. Д. имотна облага, принудили Б.Г.Х. от гр.Т. чрез сила - отвличане и принудително държане в обособено помещение в подземния гараж на жилищна сграда, находяща се на ул.„Поп Сава Катрафилов“ № 19 да извърши нещо, противно на волята му - да изтегли сумата от 496(четиристотин деветдесет и шест) лева от собствената си банкова сметка, открита в „Райфайзенбанк България ЕАД и да ги предаде на Д. С. Д. и с това причинил нему имотна вреда, като деянието е извършено от две и повече лица.

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по протест на Окръжна прокуратура - Т.. В протеста се навеждат доводи за неправилност на присъдата и необоснованост на изводите на ТОС, както с доказателствата по делото, така и с материалния закон.

Представителят на Апелативна прокуратура-Варна счита, че протестът е основателен, а постановената присъда от първоинстанционния съд -незаконосъобразна. Подлагайки на анализ наличните по делото доказателства, включително и тези, събрани от въззивната инстанция, достига до извод за доказаност на обвинението. Пледира за отмяната на присъдата на ТОС и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им се наложи справедливо наказание.

Защитниците на подсъдимите оспорват изцяло доводите, изложени в протеста и допълнителното изложение към него.

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимите В. Т. С., Д. С. Д. и К. Н. Н. молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Варненският апелативен съд, след като прецени доводите, изложени в протеста и становищата на страните, доразвити в съдебно заседание, както и 1 след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК констатира, че протестът на прокурора е основателен по следните съображения:

Събраната по делото доказателствена съвкупност, включително и в резултат на проведеното от Варненския апелативен съд следствие, формират следната фактическа обстановка:

През есента на 2014 година пострадалият Б. Х. започнал да работи като общ работник за подсъдимия Д. Д. в различни обекти. Трудов договор не бил сключен. Заплащането на възнаграждението се извършвало ежедневно и възлизало между 5 и 15 лв. При Д. работили също и подсъдимите В. С. и К.

Н.. В. С. през периода 20.01.2015 до 03.07.2015 г- бил назначен по трудов договор в „Къневи груп„ ООД Т., представлявано от подс.Д. Д.. Именно подс.В. С. съдействал на пострадалия за започване на работа при подс.Д. Д..

Подс.К. Н. работел като общ работник за подс.Д. Д., без отношенията да се били оформени с трудов договор.

В началото на 2015 година подсъдимият Д. Д. поръчал на Б. Х. да се регистрира като безработен в Бюрото по труда - Т., за да бъде назначен на трудов договор по програма за временна заетост. На 10.02.2015г. бил сключен трудов договор между Б.Г.Х. и ЕТ „М. Г. - Финес“, ЕИК 202985207, със седалище и адрес на управление: с.Стара речка, общ.Антоново, обл.Т., хижа „Стара речка“, стая 5, представлявано от М. М. Г.. М. Г. е съпруга на С. С. Д., а последният е брат на подсъдимия Д. Д..

Свидетелят Б. Х. бил назначен на длъжност „управител-бар“. Трудовият договор бил сключен по проект „Подкрепа за заетост“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013г.“. Съгласно разпоредбите на трудовия договор, служителят следвало да постъпи на работа на 11.02.2015 година. Основното месечно трудово възнаграждение, съгласно трудовия договор възлизало на 905 (деветстотин и пет) лева. Средствата за заплата и осигуровки за лицата на трудов договор по програмата за временна заетост били за сметка на работодателя, като същите се възстановявали след представени платежни нареждания и банкови извлечения по горепосочената програма.

Служителка (неустановена в хода на наказателното производство) на ЕТ „М. Г. - Финес“, която обработвала документите във връзка с трудовото правоотношение, поръчала на Х. да си открие сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – Т. и да се сдобие с банкова карта. Тази банкова карта Х. трябвало да предаде на служителката в офиса. Пострадалият Х. изпълнил това, което му било поръчано, и предал на служителката пластиката на банковата карта заедно със съответния пин-код. Той не се усъмнил, че може да 2 се върши нещо нередно. Въпреки, че бил назначен на длъжност „управителбар“ Х. продължил да работи като общ работник следващите две-три седмици.

В края на месец март Х. посетил офис на „Изи Кредит“ с искане да му бъде отпуснат заем, тъй като имал нужда от пари. Той не бил одобрен за кредит, но в разговора със служителя разбрал какво е трудовото му възнаграждение по сключения по-рано трудов договор. Така разбрал, че уговореното възнаграждение (което той никога не получил) е твърде високо за град Т.. На другия ден В. С. заявил на Б. Х. да му предаде екземпляра от трудовия си договор, тъй като подс.Д. Д. бил разбрал, че Х. е кандидатствал за кредит.

След това Х., на 08 април 2015 г, отишъл в клона на „Райфайзенбанк“ Т. и блокирал собствената си банкова карта като заявил на служителката, че същата е изгубена. Направил това, за да попречи на подсъдимия Д. да изтегли останалите по сметката пари. Сам Х. не изтеглил наличните по сметката пари.

Трудовият договор на Х. с ЕТ „М. Г. - Финес“ бил прекратен на 23 април 2015 година на основание член 325, алинея 1, точка 3 от Кодекса на труда, с изтичане на уговорения срок.

Известно време след това Х. разбрал, че подсъдимият Д. Д. го търси и се досетил, че причината за това са останалите по сметката пари. Х. обаче не желаел да се срещне с бившия си работодател, нито пък искал да му даде парите, останали по сметката.

Подсъдимият Д. от своя страна настоявал в опитите си да осъществи контакт с пострадалия - посетил дома на Х. и разговарял с брат му, на когото заявил, че Х. му дължи пари. Подсъдимите К. Н. и В. С. също по поръчение на подс. Д. правили неуспешни опити да задържат Х..

Сутринта на 14.05.2015г., между 7.00 и 8.00 часа , Б. Х. излязъл от входа на блока си - бл.50 в кв.“Запад” на град Т., за да купи продукти от близкия магазин. В себе си не носел мобилен телефон. В него била личната му карта.

Тогава той бил пресрещнат от подсъдимите В. С. и К. Н.. Св.Х. се опитал да се върне във входа и да избяга по стълбите нагоре, но подс.В. С. го хванал за ръката и го издърпал навън. Тогава и подс.К. Н. хванал Б. Х. за другата ръка.

Двамата насилствено го повели в посока магазин „Еверест” в кв. „Запад“, в близост до бл. 50. Тогава подсъдимият В. С. се обадил по телефона на подсъдимия Д. и му казал: „Идвай, хванахме го“. Малко след това подсъдимият Д. пристигнал с автомобил марка „Мерцедес”. Подсъдимите казали на Б. Х. да се качи в колата и той седнал на задната седалка на автомобила заедно с подс.К. Н., а отпред се настанили подсъдимите Д. Д. и В.

С.. Автомобилът с подсъдимите и пострадалия, управляван от Д. се 3 придвижил до пицария „Контеса“ и паркирал пред нея. Всички слезли от автомобила и тръгнали към сградата срещу пицарията, находяща се на ул.

„Поп Сава Катрафилов“ №19, гр.Т.. Четиримата минали през подход за автомобили, водещ към подземния гараж на сградата. Подсъдимият Д. отворил вратата на подземния гараж, предназначена за автомобилите, и четиримата влезли в него. Д. Д. отворил още една метална врата, намираща се вляво от входната врата и отделяща обособено помещение във вътрешността на подземния гараж. Д. Д. казал на Б. Х.: „Влизай. Ще стоиш вътре, докато отворят банката в 9 часа“. Подс.Д. поискал личната карта на св.Х. и той му я дал. След това подс.Д. затворил вратата и заедно с В. С. и К. Н. си тръгнали.

След известно време Д. Д. отворил вратата. С него отново били В. С. и К. Н..

Разпоредил, че е време да ходят към банката. На излизане от подземния гараж минали през друг вход - бяла ПВЦ врата, която чрез стълбище водела към жилищния вход на блока. Д. Д. заплашил Б. Х. с думите: „Внимавай какво правиш, защото ще ти счупя краката с бухалка“. Четиримата се качили в друг лек автомобил - бял фургон, който бил управляван отново от Д. Д.. С автомобила се придвижили до паркинг до площад „Свобода“ и обществените тоалетни в центъра на град Т.. Слезли от колата и се отправили към офиса на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. По пътя Д. Д. се поздравил с двама униформени полицаи, като преди това предупредил Б. Х. да внимава какво прави. Д. Д. и К. Н. седнали на кафенето, което се намирало в близост до банката. Там подс.Д. върнал личната карта на св.Б. Х. и той влязъл в офиса на банка „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, придружен от В. С., за да изтегли парите. Двамата се отправили към служителка на банката, която била свободна в този момент - св. Л.С. Ц.. Б. Х. казал на служителката, че иска да си изтегли парите от банковата сметка и дал личната си карта. През цялото време подсъдимият В. С. бил до Б. Х. пред банковото гише. Свидетелката Ц. дала на Б. Х. да подпише формуляр и отброила сумата от 496 (четиристотин деветдесет и шест) лева. Докато излизали, още в салона на банката, Б. Х. предал всички пари, които изтеглил, на В. С.. Двамата отишли при Д. Д. и К.

Н., след което В. С. предал парите на Д. Д.. Б. Х. изчакал, за да получи част от парите, както му обещал Д., но получил отказ и си тръгнал след настояването на Д..

Междувременно срещу подс.Д. Д. започнала проверка за злоупотреба със средства от фондове за безработица. По този повод св.Б. Х. бил извикан в полицията и на 01.06.2015 г. споделил случилото се с него – т.1 дп, л.85.

На 26.06.2015г. Б. Х. подал жалба за друг случай на отправени заплахи за саморазправа от двамата братя Д. и С. Д.и.

На 26.06.2015 г. Д. С. Д. и брат му С. Д. са били предупредени с протокол за полицейско предупреждение – т.1 дп, л.86 и 87.

4

На 01.10.2015 г. св.Б. Х. подал отново жалба до Началника на РУ Т. с твърдения за нови посегателства срещу личността му, извършени през септември 2015 г. от Д. Д.. По този повод била образувана преписка вх.№ 1174/2015 г. по описа на РП Т., приключила на 02.11.2015 г с отказ за образуване на досъдебно производство – т.1 дп, л.76.

Пострадалият Х. подал на 08.03.2016 г. поредна жалба до РП Т. /л.63,64, т.1 от ДП/, с която сезирал полицейските органи с оплакване за отправени към него заплахи и психически тормоз от Д. Д. и В. С.. Последните двама били предупредени по реда на ЗМВР през март 2016 г.

В крайна сметка едва през 2020 година постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство на РП Т. било отменено (т.1 дп, л.74) всички преписки, образувани по жалби на Б. Х. обединени (т.1, л.70) и на 10.07.2020 г. било образувано настоящото досъдебно производство – т.1, л.1.

Тук следва да се отговори на възражението на адв.Й. - защитник на подс.Д., за допуснато на абсолютно процесуално нарушение при образуване на досъдебното производство с позоваване на чл.243, ал.10 от НПК. Според защитата прокурорът не можел да сам да образува досъдебно производство, а това е следвало да стори Главния прокурор. Въззивният съд в този си състав не намира каквито и да е нарушения при образуване на досъдбното произвоство. Нормата на чл.212 от НПК посочва кой е компетентният орган да стори това - - прокурор (ал.1) или разслидващ орган (ал.2). В конкретния случай наказателното производство е било образувано с постановление на прокурор, като преди това е бил отменен по реда на служебния конктрол отказа на РП Т. да стори това. Прокурорските постановления за отказ да се образува досъдебно производство не са сред актовете, които биха могли да активират принципа non bis idem (за разлика от влязло в сила постановление за преклатяване на наказателното производство). Нормата на чл.243, ал.10 НПК всъщност урежда именно реда за проверка на постановленията на прокуратрата за прекратяване на наказателното проивдоство, но не и отказите за образуване. В Решение № 86 от 22.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 348/2022 г., III н. о., НК е посочено, че сметка процесуалното предназначение на действията по чл. 212, ал. 1 и 2 от НПК е да отграничи момента, след който информацията, интересуваща процеса, придобива процесуална стойност и се превръща в доказателство, което следва да бъде събрано и проверено по реда н а НПК. Доколкото по дела от общ характер поставянето на началото на наказателния процес е единствено в правомощията на прокурора (ал. 1) или на разследващите органи (ал. 2), само тяхна е преценката налице ли са законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Законодателят не е предвидил правомощия на съда да осъществява нито предварителен, нито последващ контрол, подлагайки на преоценка изводите на органите на 5 досъдебното производство дали са изпълнени условията по чл. 207, ал. 1 от НПК. Според актуалната законова редакция дори и първоначално те да не са налице съдът не може да отмени постановлението на прокурора за образуване на наказателно производство, нито да прогласи отсъствието на висящ наказателен процес, когато същият е започнал по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК.