Решение № 37 от 23.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Г. Чавдарова Търговско дело №

20233100900751 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба, подадена от ИСИС ХОРУС ЕООД, ЕИК 201723344, със седалище и адрес на управление гр.Варна,р-н Одесос, ул.Стефан Стамболов №8, ет.1, ап.1, действащо чрез адв.Г.Г., срещу отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията №20210118151134/09.12.2023г. за обявяване по партидата на ИСИС ХОРУС ЕООД, ЕИК 201723344, със седалище гр.Варна, на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания отказ. Жалбоподателят излага, че ЗСч посочвал обстоятелството за липса на дейност да се декларира еднократно, но не забранявал деклариране на това обстоятелство и за следващите години. Излага, че към датата на подаване на заявление Г3 вх.№ 20210118151134 не била вписана декларацията за липса на дейност на дружеството, която забава продиктувала подаването на заявлението. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на АВ да извърши исканото вписване.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице и е процесуално допустима.

С отказ № 20210118151134/09.12.2023г. длъжностното лице при Агенция по Вписванията е отказало на заявителя – адв.Г.Г. в качеството й на пълномощник на ИСИС ХОРУС ЕООД, ЕИК 201723344, по заявление вх.№ 20210118151134/18.01.21г. обявяване на следния акт – декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. В мотивите към отказа е посочено, че по партидата на дружеството е обявена декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч за 2019г., с което 1 са изпълнени изискванията на чл.38, ал.9, т.2 от с.з. за еднократно деклариране и представената декларация за 2020г. не е сред актовете, подлежащи на обявяване в ТР.

Съобразно разпоредбата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да извърши проверката за законосъобразност на искането за вписване/обявяване единствено въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. В обхвата на проверката, дължима от длъжн.лице, е и обстоятелството дали представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в ТРРЮЛНЦ /чл.21, т.2/.

Съгласно чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч. /изм. ДВ бр.96/19г., в сила от 01.01.2020г./ предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период декларират това обстоятелство еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност, с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите, която се публикува в срок до 31 март / а след изменението с ДВ, бр.104/20г., в сила от 01.01.2021г., в срок до 30 юни / на следващата година в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно §40 от ЗИД на ЗКПО / обн.ДВ бр.96/19г., в сила от 01.01.20г./ параграф 39, т.2, буква „а“, подбуква „бб“ относно чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството по отношение на еднократното подаване на декларация по образец се прилага за отчетни периоди, започващи на и след 1 януари 2019г.

Видно от горното, с изменението на цитираната разпоредба, приложимо от отчетен период 2019г., е предвидено предприятията, неосъществяващи дейност по см. на §1, т.30 от ДР на ЗСч, да декларират еднократно това обстоятелство и то за първия отчетен период, с което задължението по чл.38, ал.9 от ЗСч се счита за изпълнено. Едва при промяна в това обстоятелство, а именно при реализирана дейност, за търговеца ще възникне отново задължението за публикуване на ГФО съгласно чл.38, ал.1 ЗСч.

В случая от вписванията по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ се установява, че същият е изпълнил задължението си по чл.38, ал.9 от ЗСч като е обявил декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч за 2019г., съгласно вписване №20220705091133.

Законодателят не е предвидил при продължаваща липса на дейност този факт да се обявява и в последващите отчетни периоди, поради което и такова задължение не е налице. Ето защо, при подадена декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч за следващ период и при наличието на обявен вече акт за това, законосъобразно длъжн.лице е приело, че този последващ акт не подлежи на обявяване. Обстоятелството, че заявление вх.№20210118151134/18.01.21г. е подадено преди обявяването на декларацията за 2019г. не обосновава друг извод, доколкото към датата на постановяване на отказа вече е било налице обявяване в регистъра на изискуемия по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч акт.

Изложеното по-горе обосновава извода за законосъобразност на постановения отказ, поради което същият следва да бъде потвърден.

2

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ №20210118151134/09.12.2023г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх.№ 20210118151134/18.01.21г. за обявяване по партидата на ИСИС ХОРУС ЕООД, ЕИК 201723344, със седалище гр.Варна, на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 7дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3