Решение № 269 от 02.12.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Тетевен, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от М. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20234330100981 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез от юрк. Б. Т., срещу М. А. Ю., ЕГН ********** с адрес: с. ххххххх, област Ловеч, ул. „улица“ № 2 с цена на иска: 774.14 лева.

Сочи се, в исковата молба, че между страните К. ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството си на кредитодател, и М. А. Ю., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ******** на 05.11.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Ищцовото дружество заявява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.

11 и чл. 22 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че процесният договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, 1 организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Сочи се в исковата молба, че на 05.11.2018 г. Длъжникът М. А. Ю., ЕГН **********: сключил Договор за потребителски кредит № ******** на 05.11.2018 с „К.“ АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ,Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който получил сумата от 500 лв., срещу което се съгласил да върне - броя вноски по - лева в срок до 10.02.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

На 05.11.2018, ответникът М. А. Ю., ЕГН **********: е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ЮЛ. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице К. и да отговаря пред К. солидарно с М. А. Ю., ЕГН **********: за всички задължения по Договора за кредит с К. така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К.. На 05.11.2018 година ЮЛ и К. са сключили договор за поръчителство, по силата на който ЮЛ се е задължило спрямо К. за всички задължения на М. А. Ю., ЕГН **********: по Договора за кредит.

Ответникът М. А. Ю., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. К. поканило ЮЛ да плати всички изискуеми задължения на М. А. Ю., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство ЮЛ е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ЮЛ. На 23.02.2021 г. ЮЛ е погасило дължимите от М. А. Ю., ЕГН: ********** на К. суми

Заявява се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „ЮЛ“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3.

Моли съда да осъди М. А. Ю., ЕГН **********:, да заплати на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, представлявано от управителите Х. М. и П. В., гореописаната сума в общ размер от 774.14 лв. формирана както следва:

1) главница по Договор за потребителски кредит в размер на 500 лв., 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 34.75 лв. за периода от 05.11.2018 г. до 10.02.2019 г, 3) законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в размер на 239.39 лв. за периода от начало договор г. до 05.11.2018 г. до подаване на заявлението в съда

4) както и лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

2

Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му особен представител е депозирал отговор на Исковата молба с която изцяло оспорва исковата претенция с подробно развити в отговора на Исковата молба аргументи.

Районен съд - Тетевен, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК осъдителен иск с правна квалификация чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правна квалификация чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен с ответника договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, въз основа на който дружеството кредитор е предоставило на М. А. Ю. претендираната парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, като и че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, включително, че е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на главницата по договора.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД иск в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да установи, че е погасил на падежа задължението си.

Не е спорно между страните в производството, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че на 05.11.2018 г. между М. А. Ю. и „К.“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № ********/ 05.11.2018 г. Видно от договора и Приложение № 1 към него е, че ответникът „К.“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на 500.00 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 3, като в Приложение № 1 е посочен Годишен лихвен процента – 41.24 % и ГПР в размер на 50.00 %, общ размер на всички плащания е 534.75 лв. Инкорпориран е и погасителен план на 3 вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.

В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от К. гарант поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.

По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на датата на сключване на договора между „К.“ ЕАД и ответникът Ю., на 05.11.2018 г. последния и „ЮЛ“ ЕООД, с ЕИК: 203508899 са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който „ЮЛ“ ЕООД, е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, 3 според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено на сумата в размер на 155.64 лв. на месечни вноски с посочен падеж и размер на вноската.

Видно от договора за поръчителство, Юлианов е следвало да заплаща възнаграждението, като „К.“ ЕАД е овластено вместо поръчителя „ЮЛ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор-съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.

По делото не е спорно, че „К.“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „К.“ ЕАД, ЕИК 175330437 е едноличен собственик на капитала на „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК 203508899. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.