Решение № 666 от 02.12.2015, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№

666 гр. Ямбол, 02.12.2015 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав

На 17.11

2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Марина

Христова при секретаря В.

Д. като разгледа докладваното от съдията Христова гр.дело № 2247 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „КОРЕКТ КРЕДИТ ГРУП“ЕООД против П.И.М. и М.П.М., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 17600 лв. , ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 18.06.2015 г. до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2015 г. по описа на ЯРС.

В исковата молба се твърди, че в полза на ищеца е издадена ЗНИ срещу двамата ответници за процесните суми по запис на заповед издаден в полза на поемателя „ЕИЧ Д. КРЕДИТ ГРУП“ ООД от 12.07.2011 год., предявен на 09.07.2012 год., който отговаря на изискванията по чл. 535 от ГПК. Вземането по ценната книга било прехвърлено на ищеца с джиро от 21.08.2014 год., за което длъжникът бил уведомен от стария кредитор по правилата на чл. 99 от ЗЗД. Процесния запис на заповед гарантирал сключен между кредитора и длъжниците договор за кредит от 12.07.2011 год. , по силата на който на длъжника била предоставена сумата от 11 000 лв., за срок от 12 месеца, която следвало да бъде връщана на погасителни вноски по схема за погасяване – неразделна част от договора, подписана от кредитополучателя П.М.. Именно посочения договор за кредит бил каузалната сделка, която гарантирал процесния запис на заповед. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания в законоустановения срок отговор ответниците оспорват иска като недопустим и неоснователен. Твърдят, че ищеца не е надлежна страна по спора, т.к. приложения договор за цесия от 21.08.2014 год. бил нищожен поради липса на съгласие относно цената, както и ответниците не били уведомени за извършеното джиро , което също го правело нищожно. Иска се оспорва и като неоснователен.

Действително на 12.07.2011 год. бил сключен договор за кредит между кредитора и П.М., както и договор за поръчителство с М.М.. Договорът бил гарантиран със запис на заповед от същата дата, предявен на издателя и поръчителя на 09.07.2012 год.

Ответниците не дължали сумата поради подробно изложени съображения, а именно – ищецът не се легитимирал с търговскоправно джиро; джиратарят бил недобросъвестен; по договора за кредит ответницата П.М. била извършила плащане в размер на 13 444,04 лв., за което имало издадена справка. Освен това се излага, че поръчителят и втори ответник не дължи, т.к. кредиторът не е предявил иск срещу главния длъжник в 6 – месечен срок от падежа на дълга, а именно 12.06.2012 год. Иска се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца.

Ответниците оспорват иска чрез процесуален представител.

Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните и видно от представените по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит № ***/12.07.2011 г. е, че между „Е. Д. Кредит Груп“ ООД – Ямбол и ответниците е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на потребителя П.М. сума в размер на 11 000 лв., за срок от 12 месеца, при годишен лихвен процент – 60 %. По силата на договора потребителят е следвало да върне сумата на 12 месечни вноски, в размери и срокове посочени в Приложение 1 , а имено по 550 лв. на 12-то число на месеца, за период от 11 месеца, представляващи лихва и 11550 лв. на 12.06.2012 год. – лихва 550 лв. и главница – 11 000 лв.

Договорът предвижда още възможност за кредитора да прехвърли правата си на трето лице, както и в чл. 22,ал.3 право на кредитора да отложи падежа на която и да е погасителна вноска, като ако това е станало по молба на кредитополучателя, кредитора има право да поиска такса за отлагане в определен процент. Договорът е подписан от втория ответник М. в качеството му на поръчител.

Страните не спорят още, че в обезпечение на вземането по горепосочения договор – за главница и лихви в общ размер на 17 600 лв. са подписали, ответницата М., като издател, а ответникът М. като поръчител запис на заповед от 12.07.2011 год. за горепосочената сума, както и че същият им е бил предявен на 09.07.2012 год. Записът на запис е джиросан в полза на ищеца с джиро, отразено на гърба на ценната книга от 21.08.2014 год.

Въз основа на така посочени запис на заповед, по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2015 год. на ЯРС. В заявлението е посочено, че се претендира сумата от 17 600 лв. по запис на заповед. Заявлението е уважено, като на длъжниците е връчена покана за доброволно изпълнение и в законоустановения срок са депозирали възражения, в които са посочили, че не дължат изпълнение на вземането.

Приложен е още договор за цесия от 21.08.2014 год. , сключен между „Е. Д. Кредит Груп“ ООД и „Корект Кредит Груп“ ЕООД, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си срещу ответниците придобито на основание договор за потребителски кредит от 12.07.2011 год., което възлиза на 17 600 лв.

Ищецът е представил още известие за доставяне, изпратено от „Е. Д. Кредит Груп“ ООД до ответницата М. . В същото е вписано че е изпратено уведомление и е с дата 29.09.2014 год. Ответницата не е оспорила в съответните процесуални срокове получаването на пощенската пратка, но твърди да не е уведомена за прехвърляне на вземането.

По делото страните са представили и са приети като писмени доказателства 26 броя ПКО за периода 12.08.2011 – 31.07.2013 год., с които П.М. е внасяла различни по размер суми с основание – погасяване по договор 712/12.07.2011 год., като в същите допълнително е посочено, че се погасява лихва, респ. главница.

По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която е посочило, че при справка при ищеца се е установило, че по договорът за кредит от 12.07.2011 год. са извършени плащания от П.И.М. в размер на общо 13 444,04 лв., като са погасени – такса за обслужване в размер на 220 лв.; договорената лихва от по 550 лв. месечно и главница в размер на 52,50 лв. Не са установени данни за писмена молба за отлагане на падежа на дължими вноски. За периода 12.08.2012- 11.07.2013 год. са внесени общо 6568,56 лв., които вещото лице е отнесло към главницата, т.к. при проучването не е посочено основание след погасяване на уговорената лихва да се начислява и погасява отново лихва.

Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.

Съдът приема иска за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство в предвидения в закона едномесечен срок от уведомяването, че длъжниците са възразили срещу издадената заповед.

В производството по чл. 422/ ГПК съдът е длъжен да установи дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. С т.17 от ТР № 4/ 18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 год. е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ал.1/ ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т.9/ ГПК е съществуване на вземането, основано на запис на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В това производство ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричано право – за съществуването или несъществуването на вземането по записа на заповед.

Съгласно Решение

№ 102 ОТ 23.07.2014 Г. ПО Т. Д. № 2680/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК - в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Въпреки, че при направени релативно възражение / твърдение, основани на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото относителното възражение би имало за последица погасяване на вземането по записа на заповед, с навеждането им по установителния иск за вземането по менителничния ефект не се упражнява право на иск за вземането по каузалното правоотношение, което е отделно от правото по абстрактната сделка.

В процесния случай страните не спорят относно редовността на представения менителничен ефект, както и не спорят, а и е видно от представените писмени доказателства и ССЕ, че уговорената по договор от 12.07.2011 год. възнаградителна лихва е заплатена в пълен размер. Спорът между тях е досежно размера на дължимата главница, а именно дали със сумата от общо 6548,64 лв. /внесена след крайния срок на договора/ е погасена главница или лихва. Предвид изложеното и производството е частично прекратено, като след направените уточнения в с.з. предмет на иска по чл. 422 ГПК е останала сумата от 10 947,50 лв. – главница.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя възраженията на ответниците, релевирани с отговора на исковата молба и касаещи нищожност на договор за цесия от 21.08.2014 год. и джиро от същата дата, отразено на гърба на процесния запис на заповед. Същите освен , че са действителни и съдържат всички изискуеми елементи /включително цена на придобиване на вземането, която е заличена с коректор в представеното по делото копие от договора за цесия/, според съда са съобщени на длъжника П. М. с приложеното известие за доставяне и то от стария кредитор – „Е. Д. Кредит Груп“. Липсата на описание за съдържанието на посоченото на лицевата страна на известието - уведомление не може да се тълкува в ущърб на ищеца. Дори и да се приеме, че ответниците оспорват съдържанието на получената пощенска пратка последните не навеждат каквито и да е твърдения за това какво конкретно писмено волеизявление от кредитора Е. Д. К. Г. са получили и то след датата на прехвърляне на вземането, нито представят доказателства за разменена кореспонденция между тях по различен въпрос.Т.е. според настоящия състав, представеното решение на ОС – Р., което не е задължителна практика, не попада в хипотезата на настоящия случай, т.к. видно от мотивите към същото кредитополучателите не са получили каквото и да е уведомление. Освен това в настоящия казус е спазено изискването на чл.

26,ал.1 от ЗПК, т.к. процесния договор за кредит съдържа изрична клауза, според която кредитодателя може да прехвърли дълга на трето лице.

Исковата претенция за установяване на вземане на ищеца е в размер на сумата 10947, 50 лв., представляващи незаплатена част от главницата в размер на 11 000 лв. Записа на заповед, послужил като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, който както беше посочено по-горе безспорно е издаден за обезпечаване на вземането по договор за кредит от 12.07.2011 г. , не обезпечава вземанията на ищеца за лихви за забава, респ. такса в размер на 5 %, предвидена в чл. 22,т.3 от договора т.к. към датата на подписване на договора и записа на заповед, като обезпечение за редовното и точно изплащане на всички суми по договора, вземанията за лихви за забава /такси/ са с неустановен размер, поради което следва извод, че те не са включени в цената на издадения запис на заповед. В същата разпоредба е предвидено, че кредиторът може да отложи падежа на която и да е вноска по кредита и само ако отложи падежа по молба на кредитополучателя има право да поиска заплащането на такса за отлагането в размер на 5 % от отложените плащания. В процесния случай кредиторът е приемал за период от около една година след крайния срок на договора заплащането на различни по размер суми, като от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че заплащане на вноска по кредита е отложено именно по молба, била тя писмена или устна на кредитополучателя, какъв е размера на отложената вноска, вкл. че е приемано заплащане на таксата, предвидена в чл. 22,т.3 от договора и как е изчислена тя. Още повече, както беше посочено по-горе процесния запис на заповед няма твърдения или доказателства да е обезпечавал заплащането на такава такса. Във всички ПКО, приети по делото, като основание за плащане е записано – погасяване по договор 712/12.07.2011 год. Предвид изложеното и съдът приема, че с допълнително внасяните суми с погасявани части от дължимата главница по договора, каквато възможност предвижда и ЗПК – чл.

Разпечатката съдържа 39 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c78d5bc-9c35-4f48-bfc2-30aa91a24563