Решение № 82 от 17.07.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Търговище, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.А при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500224 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Тузлушка гора“ЕООД(н)гр.Антоново против решение №125/28.03. 2025г., постановено по гр.д.

№185/2024г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените против ответниците Т. Г. Г. от гр.Добрич и Н. Б. Ю. от с.Ч..., общ.Търговище искове по чл.422 от ГПК във вр. чл.27, ал.4 от ЗДФИ за установяване съществуването на парични вземания, както следва: срещу Т. Г. Г. от гр.

Добрич за сумата от 10 944,50 лева - част от главница по акт за начет № 11-0421/30.10.2018 г. на АДФИ; сумата от 10 645,77 лева - лихва за периода от 22.11.2013 г. до 30.10.2018 г., сумата от 8 577,71 лева - лихва за периода от 31.10.2018 г. до 24.10.2022 г.; както и срещу Т. Г. Г. от гр. Добрич и Н. Б. Ю. от с. Ч..., общ. Търговище като солидарни длъжници за сумата от 10 278,70 лева част от главница по акт за начет № 11 -04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 25.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в заповедното производство -205.57 лв.- държавна такса от двамата 1 солидарни длъжници и 603.36 лв. - държавна такса - само против Т. Г. Г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 742/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 1509/2022г. по описа на Районен съд–Търговище, като на първия ответник са присъдени деловодни разноски в размер на 20лв., а по сметка на съда-държавна такса в размер на 1 617.87 лв.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Т. Г. Г., действащ чрез процесуалния си представител адв.А. Н. от АКТърговище оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна Н. Б. Ю. не е постъпил.В открито заседание процесуалният му представител адв.А. М. оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове по чл.422, ал.1 във вр.с чл.417, т.9 от ГПК за установяване на съществуването на вземания по акт за начет №11-0421/30.10.2018г. на гл. финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ, както следва: срещу Т. Г. Г. от гр. Добричза сумата от 10 944,50 лева - част от главница по акт за начет № 11-0421/30.10.2018 г. на АДФИ; сумата от 10 645,77 лева - лихва за периода от 22.11.2013 г. до 30.10.2018 г., сумата от 8 577,71 лева - лихва за периода от 31.10.2018 г. до 24.10.2022 г.; както и срещу Т. Г. Г. от гр. Добрич и Н. Б. Ю. от с. Ч..., общ. Търговище като солидарни длъжници за сумата от 10 278,70 лева част от главница по акт за начет №11-04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-25.10.2022г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 742/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 1509/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, са обосновани с неизпълнение на задължението до 2 настоящия момент от страна на длъжниците, възразили срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК.

С писмени отговори по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответниците оспорват исковете с възражения за изтекла погасителна давност, както и за липса на останалите предпоставки за ангажиране на пълната им имуществена отговорност.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд прие за установено следното:

По силата на договор за възлагане на управление № 390/ 27.07.2012г. ответникът Т. Г. е бил управител на ищцовото дружество в периода 27.07.2012г.-01.09.2014 г., като с акт за начет №11-04-21/30.10.2018г. на АДФИ е констатирано, че относно издадените 50 бр. позволителни за сеч на дървесина за маркиране на насажденията същият е сключил договори за услуги с личен труд на физически лица, които нямат нужната лесовъдска квалификация и не притежават удостоверения за упражняваме на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ, без определено възнаграждение, нито възложени количества по асортименти, а с договорена единична цена на услугата, за което пък е следвало да бъдат правоимащи лица, регистрирани за дейността лесовъди с КГМ, които да могат самостоятелно да извършат маркирането и сортиментирането на дърветата, да съставят сортиментната ведомост, където да запишат количеството извършена работа или броя маркирани дървета, както и съответните категории и асортименти маркирана дървесина в плътни куб.м.В резултат на това, по посочените граждански договори без правно основание били платени суми на Мурад Исмаилов Мурадов в размер на 9 809.30 лв. и на Н. Б. Ю.- в размер на 10 278.70 лв.. както и удържани осигурителни вноски за сметка на лицата-488.40 лв. и начислени и внесени осигурителни вноски за сметка на „Тузлушка гора“ ЕООД – 646.80 лв., или вреда в общ размер на 21 223,20 лв., настъпила на 22.11.2013г.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗДФИ, независимо от спирането и прекъсването на давността, имуществена отговорност по този закон не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняване на вредата, като така регламентираната абсолютна давност е относима не само в частност към ревизионното производство, а включая и към производните от него заповедни и искови производства.В конкретния случай, вредата е настъпила на 3

22.11.2013г. и 10-годишната погасителна давност е изтекла на 22.11.2023г., независимо дали е имало основание за нейното спиране или прекъсване в хода на някои от тези производства-напр.съставяне на акт за начет, подаване на заявление по чл.417 от ГПК и искова молба по чл.422 от ГПК, поради което и имуществена отговорност по чл.21 от ЗДФИ не може да бъде ангажиранадостатъчно за отхвърляне на предявените установителни искове по чл.422 от ГПК.

Но дори и абсолютната давност да не бе изтекла, не са налице останалите предпоставки за реализиране на отговорността.

Съгласно нормативната уредба, за да е налице умисъл по смисъла на чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ, то поведението на лицето следва да сочи на категоричен извод, че е съзнавало настъпването на вредните последици, като ги е целяло пряко или ги е допускало-решение №54/12.08.2022г. по гр.д.№876/ 2021г. на ВКС, IVг.о.

В конкретния случай, съгласно събраните по делото доказателства, лицата по цитираните 2 бр. граждански договори са били натоварени само със спомагателни функции в помощ на оторизирания по маркировката лесовъдтоварене и разтоварване, носене на блажна боя, задялкване ствола на дървото, почистване и др., поради което и за тях не е необходима специална лесовъдска квалификация, притежание на лиценз за упражняване на лесовъдска практика, нито регистрация на лесовъд с контролна горска марка /КГМ/.

При тези обстоятелства, умисъл за увреждане не е възможно да се приеме за установен, опровергаващо констатациите по акта за наличие на такъв, което да обуславя ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответниците и предявените установителни искове са неоснователни.

При разрешаване на спора първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция, поради което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към същите.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на ответника следва да се присъдят направените по делото във въззивното производство разноски в размер на 5 220 лв., а по сметка на Окръжен съд-Търговищедържавна такса по обжалването в размер на 808.93 лв. за сметка на масата на 4 несъстоятелността-чл.620, ал.7 от ТЗ.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №125/28.03. 2025г., постановено по гр.д.

№185/2024г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ищеца „Тузлушка гора“ЕООД(н)-гр.Антоново да заплати на ответника Т. Г. Г. от гр.Добрич, ЕГН:********** направените по делото във въззивното производство разноски в размер на 5 220 лв., а по сметка на Окръжен съд-Търговище-държавна такса по обжалването в размер на 808.93 лв. за сметка на масата на несъстоятелността-чл.620, ал.7 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Търговище, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. И.А при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20253500500224 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „Тузлушка гора“ЕООД(н)гр.Антоново против решение №125/28.03. 2025г., постановено по гр.д.

№185/2024г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените против ответниците Т. Г. Г. от гр.Добрич и Н. Б. Ю. от с.Ч..., общ.Търговище искове по чл.422 от ГПК във вр. чл.27, ал.4 от ЗДФИ за установяване съществуването на парични вземания, както следва: срещу Т. Г. Г. от гр.

Добрич за сумата от 10 944,50 лева - част от главница по акт за начет № 11-0421/30.10.2018 г. на АДФИ; сумата от 10 645,77 лева - лихва за периода от 22.11.2013 г. до 30.10.2018 г., сумата от 8 577,71 лева - лихва за периода от 31.10.2018 г. до 24.10.2022 г.; както и срещу Т. Г. Г. от гр. Добрич и Н. Б. Ю. от с. Ч..., общ. Търговище като солидарни длъжници за сумата от 10 278,70 лева част от главница по акт за начет № 11 -04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда - 25.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в заповедното производство -205.57 лв.- държавна такса от двамата 1 солидарни длъжници и 603.36 лв. - държавна такса - само против Т. Г. Г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 742/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 1509/2022г. по описа на Районен съд–Търговище, като на първия ответник са присъдени деловодни разноски в размер на 20лв., а по сметка на съда-държавна такса в размер на 1 617.87 лв.С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Т. Г. Г., действащ чрез процесуалния си представител адв.А. Н. от АКТърговище оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна Н. Б. Ю. не е постъпил.В открито заседание процесуалният му представител адв.А. М. оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове по чл.422, ал.1 във вр.с чл.417, т.9 от ГПК за установяване на съществуването на вземания по акт за начет №11-0421/30.10.2018г. на гл. финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ, както следва: срещу Т. Г. Г. от гр. Добричза сумата от 10 944,50 лева - част от главница по акт за начет № 11-0421/30.10.2018 г. на АДФИ; сумата от 10 645,77 лева - лихва за периода от 22.11.2013 г. до 30.10.2018 г., сумата от 8 577,71 лева - лихва за периода от 31.10.2018 г. до 24.10.2022 г.; както и срещу Т. Г. Г. от гр. Добрич и Н. Б. Ю. от с. Ч..., общ. Търговище като солидарни длъжници за сумата от 10 278,70 лева част от главница по акт за начет №11-04- 21/30.10.2018 г. на АДФИ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-25.10.2022г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 742/02.12.2022г. по ч.гр.д. № 1509/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, са обосновани с неизпълнение на задължението до 2 настоящия момент от страна на длъжниците, възразили срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК.