Решение № 50 от 18.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255000500625 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 221, постановено на 15.02.2024 г. по гр.д.

3143/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е осъден Д. Д. К. да заплати на „Несторов Агро“ЕООД-гр.Хасково сумата 41 631,84 лв., представляваща припадащата му се като наследник на Д. Г. К., починал на 2.06.2016 г., ¼ част от заплатените суми от „Несторов Агро“ЕООД в общ размер 166 527,36 лв.. за периода от 5.09.2018 г. до 21.10.2019 г. в изпълнение на договори за поръчителство, сключени на 4.10.2016 г. между „Райфайзенбанк /България/“ЕАД и „Несторов Агро“ЕООД, с които суми са погасени част от задълженията по договор за инвестиционен кредит, сключен на 24.11.2014 г. между „Райфайзенбанк /България/“ЕАД и Д. Г. К. в качеството му на ЕТ с фирма „Випера-Д. К.“, и задълженията по договор за овърдрафт № 76 948/20.09.2011 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/“ЕАД и Д. Г. К. в качеството му на ЕТ с фирма „Випера-Д. К.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 6.12.2021 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлено предявеното от Д. Д. К. възражение за прихващане на вземането на „Несторов Агро“ЕООД по 1 предявения иск в размер на 41 631,84 лв. със сумата от 42 000 лв., представляваща претендирано от ответника на основание чл.127,ал.3 от ЗЗД насрещно вземане за причинени вреди вследствие непротивопоставянето на кредитора възражение за неизпълнение на задължението му по сключен застрахователен договор за животозастраховане на кредитополучателя, довело до неполучаване на застрахователно обезщетение, с което да се погаси кредита, като неоснователно, както и е осъден Д. Д. К. да заплати на „Несторов Агро“ЕООД-гр.Хасково сумата 5 165,27 лв. – направени разноски за производството.

Жалбоподателят Д. Д. К. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 20.08.2024 г., и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. В производството пред окръжния съд предявява евентуално, ако бъде уважен предявеният срещу него иск, възражение за прихващане на исковата сума 41 631,84 лв. от сумата 42 000 лв., представляваща претендирано от него на основание чл.127,ал.3 от ЗЗД насрещно вземане за причинени вреди от ищеца вследствие непротивопоставянето на кредитора възражение за неизпълнение на задължението му по сключен застрахователен договор за животозастраховане на кредитополучателя, довело до неполучаване на застрахователно обезщетение, с което да се погаси кредита. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Несторов агро“ЕООД-гр.Хасково моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 28.10.2025 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

146,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата 41 631,84 лв., представляваща припадащата му се като наследник на Д.

Г. К., починал на 2.06.2016 г., ¼ част от заплатените суми от „Несторов Агро“ЕООД в общ размер 166 527,36 лв.. за периода от 5.09.2018 г. до 21.10.2019 г. в изпълнение на договори за поръчителство, сключени на 4.10.2016 г. между „Райфайзенбанк /България/“ЕАД и „Несторов Агро“ЕООД, с които суми са погасени част от задълженията по договор за инвестиционен 2 кредит, сключен на 24.11.2014 г. между „Райфайзенбанк /България/“ЕАД и Д.

Г. К. в качеството му на ЕТ с фирма „Випера-Д. К.“, и задълженията по договор за овърдрафт № 76 948/20.09.2011 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/“ЕАД и Д. Г. К. в качеството му на ЕТ с фирма „Випера-Д. К.“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 6.12.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 4.10.2016 г. дружеството-ищец „Несторов агро“ЕООД-гр.Хасково е сключило с „Райфайзенбанк (България)“ЕАД-гр.София два договора за поръчителство, с които като поръчител се е задължило спрямо банката да отговаря за всички задължения на наследниците на Д. Г. К., починал на 2.06.2016 г., възникнали съгласно договор за инвестиционен кредит от 24.11.2014 г. и анекси към него, и по договор за овърдрафт от 20.09.2011 г. и анекси към него, сключени между банката и Д. К. в качеството му на ЕТ с фирма „Випера-Д. К.“, ЕИК 126000275. Безспорно е, че съгласно определение от 28.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2693/2016 г. на РС-Хасково е вписано в специалната книга на съда приемане на наследството от Д. Г. К. от малолетния наследник Д. Д. К., действащ чрез неговия законен представител (майка) Т. П. А., по опис в производство по чл.61 във вр. с чл. 49,ал.1 от ЗН. Няма спор, че преди предявяването на иска в настоящото съдебно производство от ищеца е вече бил предявен против ответника иск, който е уважен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2410/2018 г. на ОС-Пловдив, за осъждането на ответника да заплати на дружеството част от платените от дружеството на банката суми за периода 1.06.2016 г.-31.08.2018 г., съответстваща на наследствения му дял – ¼ от платените суми (86 213,27 лв. от общо платени 344 853,10 лв.), ведно със законната лихва върху сумата от 24.10.2018 г.

С исковата молба ищецът твърди, че след 31.08.2018 г. е продължил да заплаща дължимите вноски по двата договора за поръчителство от 4.10.2016 г.

3 и е погасило напълно задълженията по тях. Твърди, че по договора за инвестиционен банков кредит от 24.11.2014 г. в периода от 20.09.2018 г. до пълното издължаване на кредита на 21.10.2019 г. е заплатил банкови вноски в общ размер 50 091,83 евро с левова равностойност 97 679,09 лв., а по договора за овърдрафт от 20.09.2011 г. в периода от 5.09.2018 г. до пълното издължаване на кредита на 5.08.2019 г. е заплатил банкови вноски в общ размер 68 848,27 лв. Твърди, че ответникът дължи на дружеството заплащане на припадаща му се ¼ част от заплатените суми съразмерно на наследствения му дял, общо по двата кредита в размер на 41 631,84 лв., от която 17 212,07 лв. по договора от 24.11.2014 г. и 24 419,77 лв. по договора от 20.09.2011 г., и претендира за присъждане на тази сума на основание чл. 146,ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска 6.12.2021 г.

С отговора на исковата молба от 19.04.2022 г. ответникът възразява, че ищецът не установява реално заплащане на посочените в исковата молба суми по двата договора с банката, поради което не е встъпил в правата на банкатакредитор и не се легитимира като правоимащ спрямо ответника. Възразява, че ищецът не представя писмени доказателства за сключени договори за поръчителство. Твърди, че целта на договорите за поръчителство е била само другите трима наследници на Д. К. да натрупат достатъчно на брой е размер задължения в неговия патримониум като четвърти наследник, чрез които той да бъде принуден на практика да се разпореди със собствената си ¼ част от наследствената маса в полза на останалите трима наследници. Твърди, че затова процесните договори за поръчителство следва да се приемат за нищожни като сключени в противоречие с добрите нрави на основание чл.

26,ал.1 от ЗЗД и като привидни на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД. Твърди, че целта е, от една страна, да се избегне възможността за прихващане на евентуалните задължения на ответника с негови вземания към останалите сънаследници, а наред с това да се ползва различният режим на отношения с останалите солидарно длъжници при плащане на дълга, който предвижда нормата на чл.146,ал.1 от ЗЗД спрямо нормата на чл.127,ал.2 от ЗЗД. Твърди, на следващо място, че банката на общо основание е следвало да предложи, а и по всяка вероятност реално дори е поставила условие за сключването на застрахователен договор за животозастраховане на кредитополучателя с оглед гаранционно-обезпечителната и обезщетителна функция на този вид застрахователни договори съгласно КЗ (отменен). Твърди, че съгласно 4 разпоредбата на чл. 127,ал.3 от ЗЗД в случай, че изпълнилият солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора някое общо възражение, той отговаря спрямо тях за причинени вреди, а в случая ищецът е платил задължението без да направи възражение за неизпълнен договор от страна на банката, която не е изпълнила задължението си и това е довело до неполучаване на застрахователно обезщетение, с което да се погаси кредита, или искане за прихващане по повод на претърпените от солидарните длъжници вреди вследствие на неизпълнението от страна на банката на задълженията й по застрахователния договор. Твърди, че това е причинило вреди на останалите съдлъжници, в това число и на ответника, чиито вреди възлизат на сумата от най-малко 42 000 лв. Затова при уважаване на иска изцяло или частично ответникът заявява възражение за прихващане с посоченото негово вземане.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е установено сключването на два договора, от 24.11.2014 г. и от 20.09.2011 г., за кредит между банката и наследодателя на ответника Д. Г. К. в качеството му на ЕТ с фирма „Випера-Д. К.“, с които са предоставени договорени суми, както и че кредитополучателят К. е починал на 2.06.2016 г. и е оставил четирима наследници (съпруга и трима синове), единият от които е ответникът, които го наследяват при квоти по ¼ част от неговото наследство и които са приели наследството, включително ответникът го е приел по опис, и които отговарят съгласно чл.60 от ЗН включително и за задълженията по посочените два договори. Съдът приема, че е установено сключването на 4.10.2016 г. между банката и дружеството-ищец на двата договори за поръчителство, с които то е поело задължението да отговаря солидарно за всички задължения на наследниците на Д. К., както и че не се установява договорите да са нищожни, както възразява ответникът, поради противоречие с добрите нрави като сключени от ищеца с цел единствено да го увредят и да го накарат да се разпореди с наследствения си дял, и като привидни, абсолютно симулативни поради сключване от страните само за да се създадат привидни правни последици, настъпването на каквито те не са желаели. Съдът приема за установено, че с извършените от ищеца като поръчител плащания са погасени задължения в размер на 50 091,63 евро по договора за инвестиционен кредит и в размер на 68 808,69 лв. по договора за овърдрафт, с което той реално е погасил задълженията по договорите, заплащайки остатъка от тях. Съдът 5 намира, че представените от ищеца платежни документи от онлайн банкиране са в подкрепа на твърденията, че в периода от 1.09.2026 г. до 21.10.2019 г. е плащал дължимите вноски по договорите за поръчителство. Съдът посочва, че генерираните електронни документи са представени както на електронен носител, така и възпроизведени върху хартиен носител и приложени в заверен препис по делото, като въпросът за авторството им не е повдиган от ответника. Съдът приема въз основа на заключението на ССЕ, изготвено на база изискана справка от банката-кредитор, че са установени горепосочените размери на погасения дълг по договорите за кредит и овърдрафт. Съдът преценява, че в случая е без значение, че плащането от ищеца по договора за кредит е извършено в евро, а претендираната от него сума е в лева, доколкото не се търси нещо различно от съответната сума в лева. Съдът посочва, че по отношение на еврото е налице фиксиран обменен курс към лева, поради което съобразно установеното от ССЕ платените вноски по договора за инвестиционен кредит възлизат на 97 970,71 лв., а погасените плащания по втория договор са в размер на 68 808,69 лв. или общо погасените задължения по двата договора са в размер на 166 779,40 лв. и припадащата се част на ответника съобразно наследствената му квота е 41 694,85 лв. Съдът приема, че чрез плащането от поръчителя е настъпило погасяване на вземането спрямо кредитора, но в полза на ищеца е възникнало правото на регрес на изплатеното по договора срещу ответника. Съдът посочва, че не е спорно между страните, че Д. К., който е бил малолетен към момента на откриване на наследството, е приел същото по опис съгласно чл.61,ал.2 от ЗН и приемането е породило действието си от вписването му в особената книга по реда на чл.49,ал.1 от ЗН. Съдът приема, че не е формиран спор по отношение на обстоятелството, че е налице оценка на наследственото имущество, изготвена в охранителното производство, както и оценка на имуществото по описа към 2.06.2016 г., извършена по искане на ответника в предходното съдебно производство, която е в размер на 1 116 940 лв., при което делът на ответника от това имущество е в размер на 279 235 лв., съставеният опис ограничава отговорността на задължените лица до стойността на наследственото имущество и тъй като този дял надвишава дължимата от ответника част от извършените от поръчителя плащания по договорите за кредит и овърдрафт, то предявеният иск се явява основателен в пълния предявен размер от 41 631,84 лв. Затова съдът разглежда евентуално заявеното от ответника 6 възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума с негово насрещно вземане за сума в размер на 42 000 лв. и го приема за неоснователно. Съдът приема, че от ответника не е доказано по делото наличието на договор за застраховка в полза на банката-кредитор, който да покрива рискове, свързани с живота и здравето на кредитополучателя по двата договора. Съдът посочва, че от постъпилото писмо от банката от 16.06.2022 г. е видно, че по досиетата на договорите не са установени застраховки за живот по договори, сключени с посредничеството на банката и посочен застрахователен брокер. Съдът намира, че след като не е доказан фактът, че кредитополучателят е застраховано лице, не е възникнало вземане за ответника за вреди съгласно чл.127,ал.3,изр.последно от ЗЗД, поради което възражението за прихващане е неоснователно и подлежи за отхвърляне.