Решение № 173 от 18.06.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Сливен, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М.а Маринова при участието на секретаря Антония Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Стефка Т. М.а Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500269 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №305/02.04.2026г. по гр.д.№2320/2025г. по описа на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от С. К. Н. против Й. М. Й., както следва: иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3909,96 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 341,65 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата към момента на връчване на нотариалната покана и иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 490,48 евро, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 03.06.2024г. до 30.04.2025г. С Решението са присъдени разноски на ответника в размер на 409,03 евро.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство С. К. Н. чрез пълномощника адв. Д. П., като с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло.

1

В жалбата си, въззивникът С. Н. чрез адв. П. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Намира за неправилен извода на районния съд, че страните са солидарни длъжници по процесния договор за банков кредит №7/21.02.2014г. Посочва, че определящи са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел. Съдът следвало да изясни конкретното договорно основание за възникване на солидарността, за да установи действителното съдържание на общата воля и съгласие на страните и оттук да прецени дали те са съдлъжници или е учредено поръчителство или друго солидарно правоотношение.

Изводите следвало да се основават и на поетото задължение за връщане на сумата. В случая, въззивникът посочва, че договорът за кредит е фирмен, сключен с цел рефинансиране на остатъчен дълг по договор за кредит от 14.06.2005г. за разплащане с доставчици. Счита, че изначално е видно, че кредита е получен само от основния длъжник „Ф.“ ООД, а физическите лица се явяват не солидарни длъжници, а поръчители на кредита. Съгласно уговорките в договора, кредиторът винаги търси изпълнение първо от търговското дружество, а едва след това от другите двама длъжници, които отговарят като поръчители – само до колкото главния длъжник не изпълнява своето основно задължение по кредита. Посочва, че ако са били солидарни длъжници по кредита, то търговското дружество чрез синдика би могло да предяви спрямо другите двама длъжници иск за плащане на по 1/3 от кредита, но такива искове не били предявени. Въззивникът посочва, че след като дружеството е покрило 98% от дълга е станало несъстоятелно, т.е. няма имущество, с което да се покрие останалото задължение от 15291,41лв.

Именно, само това било задължението на останалите длъжници, от което те дължали заплащане на по половината от сумата. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи исковите му претенции.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна Й. М. Й. чрез адв. М. Й., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна 2 въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че съдът е направил подробен анализ на събрания доказателствен материал и въз основа на него е извел и правните си изводи. Правилна била дадената от съда правна квалификация, основана именно на твърденията в исковата молба за солидарни длъжници. Съжденията на въззивника за липса на солидарна отговорност на страните по процесния договор за кредит не кореспондирали със събраните по делото писмени доказателства. Позовава се на разпоредбата на чл.16.3 от Договора за банков револвиращ кредит №7/21.02.2014г., уреждащ по безспорен начин солидарната отговорност на страните. Посочва, че всеки от солидарните длъжници отговаря за изпълнението на цялото задължение. Между страните не било уговорено друго. Посочва, че солидарният длъжник не можел да претендира връщане на суми от съдлъжниците без да е платил изцяло на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В с.з., въззивникът С. К. Н., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Д. П., който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В с.з. въззиваемият Й. М. Й., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. М. Й., който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Поддържа съображенията за нейната неоснователност, изложени в отговора. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

3

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

От събраните пред районния съд доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

На 21.02.2014 г. е сключен договор за банков револвиращ кредит №7 между „У. Б.“ АД, като кредитор, „Ф.“ ООД, като кредитополучател, и Й. М.

Й. и С. К. Н., като солидарни длъжници. По силата на договора за кредит е отпуснат кредит в размер на 281 000 евро за рефинансиране на остатъчен дълг по договор за кредит от 14.06.2005г. и последващите анекси към него, сключени с "Р." АД, като краен срок за издължаване и погасяване на главницата по договора за кредит е посочено 20.02.2015 г. Било учредено обезпечение с ипотека върху имот, собственост на „Ф.“ ООД и залог по реда на ЗОЗ върху машини и съоръжения, собственост на дружеството.

С последващи анекси от №1 до №10 крайният срок на издължаване бил последователно удължаван /последно до 31.10.2017г./, както и съответно бил променян размера на кредита и срока за усвояване.

С Договор за прехвърляне на вземания от 12.04.2018г. „У. Б.“ АД е прехвърлило на „С.С.“ ЕООД вземанията по Договор за овърдрафт кредит за оборотни средства №24 от 6.12.2012 г., изменен с анекси от 1 до 8, с длъжник „Ф.“ ООД и вземанията по Договор за банков револвиращ кредит № 7/21.02.2014г., изменен с анекси от 1 до 10, просрочената главница по който възлиза на 399 967.23 лева, дължими редовни и наказателни лихви 24 766.17 лева. Договора за цесия е с нотариална заверка на подписите от 12.04.2018 г От частична сметка за разпределение № 3 на постоянния синдик на Ф.

ООД се установява, че по Договор за банков револвиращ кредит № 7/21.02.2014 г. с общ размер на вземането 481 758,91 лв., платима по сметката за разпределение е сумата от 466 464,50 лв. на С.С. ЕООД, като това е първото по ред вземане по списъка, одобрен с определение от 17.09.2019 г. В степен на 4 удовлетвореност е посочено 96,83лв.. От частична сметка за разпределение № 4 на постоянния Синдик на Ф. ООД в несъстоятелност се установява, че в т. 4 е посочено вземане за законна лихва върху главницата от 399 967,23лв. по изпълнителен лист от 25.06.2018 г по ЧГД № 3050/2018 г. на СлРС, в т. 6 е посочено вземане за законна лихва върху главницата от 399 967,23лв. по изпълнителен лист от 25.06.2018 г по ЧГД № 3050/2018 г. на СлРС 48 999,91 лв., като е заплатена сумата от 48 999,91 лв. и вземането е удовлетворено на 100%. В т. 8 е посочено вземане за законна лихва върху главницата от 399 967,23 по изпълнителен лист от 25.06.2018 г по ЧГД № 3050/2018 г. на СлРС, за периода от 24.12.2021 г. до 31.03.2022 г. в размер на 10 888.87 лв., от които платени 10 888.87 лв., удовлетвореност 100%. В т. 10 е посочено вземане за законна лихва върху главницата от 399 967,23лв. по изпълнителен лист от 25.06.2018 г по ЧГД № 3050/2018 г. на СлРС, за периода 1.04.2022г. – 11.12.2023г. в размер на 77421,58 лв., платени 77 421,58 лв, удовлетвореност 100%. Разпределението по двете частични сметки за разпределение е извършено въз основа на продадено имущество на Ф. ООД.

На 17.01.2024г. „С.С.“ ЕООД е поискало да бъде образувано изпълнително производство срещу Й. М. Й. и С. К. Н., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.08.2018г. за вземания по Договор за банков револвиращ кредит №0044 от 03.12.2015г. От издаденото удостоверение на 28.05.2025г. от ЧСИ Г.Г. се установява, че Й. М. Й. е заплатил по сметка по посоченото изпълнително дело сумата от 2006,73 лв. От издаденото удостоверение на 30.05.2025г. от ЧСИ Г.Г. се установява, че Й. М. Й. е заплатил по сметка по посоченото изпълнително дело сумата от 12 042.55 лв.

На 16.09.2022 г. е входирана искова молба от С. К. Н. срещу „С.С.“ ЕООД, с която е предявил отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК по отношение на договор овърдрафт кредит на оборотни средства №0044 от 03.12.2015г. в ОС– Сливен. С определение от 16.03.2023г. по гр. дело № 97/2022 г. на СлОС е прекратено производството по образуваната искова молба и е изпратено за разглеждане на Районен съд Сливен, по което е образувано гр.дело № 1356/2023г., висящо към момента.

От информация от Синдика на „Ф.“ ООД от 08.02.2024г. се установява, че към 08.02.2024г. „С.С.“ ЕООД е имала вземане за главница по договор за банков револвиращ кредит №7 от 21.02.2014 г. в размер на 15 294,41 лв.

5

На 09.02.2024г. С. К. Н. е заплатил по сметка на „С.С.“ ЕООД сумата от 15 628,85 лв., представляваща главница и лихви от 12.12.2023г. до 09.02.2024г. по договор за кредит № 7/21.02.2014г.

На 29.05.2024г. е връчена на Й. М. Й. лично нотариална покана от С. К.

Н. за заплащане на сумата от общо 8315,41лв., във връзка със задължение, породено от лихва и главница по договор за кредит №7 от 21.02.2014г. Даден е срок за изпълнение до 03.06.2024г.

С Решение №3/10.01.2019г. по т.д №113/2018г. по описа на СлОС е открито производство по несъстоятелност на "Ф." ООД, гр. Сливен, като дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата 25.06.2017г.

С Решение №91/23.10.2019г. по т.д №113/2018г. по описа на СлОС ТД "Ф." ООД, гр. Сливен е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността на дружеството; прекратени са правомощията на органите на управление на дружеството, постановена е обща възбрана и запор на имуществото му и е постановено започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

С Решение №260000 от 24.09.2024г. по т.д №113/2018г. по описа на СлОС, поради изчерпване масата на несъстоятелността и липсата на имущество за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, е прекратено производството по несъстоятелност на "Ф." ООД /в несъстоятелност/ и е постановено заличаване на "Ф." ООД /в несъстоятелност/ от Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията. Решението е влязло в сила на 02.10.2024г.