Решение № 3767 от 23.10.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 458/2026
- Вид
- Решение № 3767
- Подписан
- 23.10.2026
- В сила
- 23.10.2026
- Състав
- Николай Господинов, Елка Братоева, Любомира Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.413, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.348, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3767
Плевен, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ канд № 20267170600458 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е въз основа на касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с която се оспорва Решение № 157 от 16.04.2026 год., постановено по АНД № 517 по описа за 2026 год. на Районен съд – гр.Плевен.
С така постановения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 15-2600005 от 12.02.2026 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Амиго Финанс “ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, [улица], представлявано от П. М. И. с [ЕГН], на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 766.94 /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евро цента/ за извършено нарушение на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване чл.267, ал.1 и ал.2 от Наредба № 16 116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения за неправилна оценка на събраните по делото доказателства и се оспорват правните изводи, изложени в съдебния акт, с оглед което настоящата съдебна инстанция приема, че се навеждат касационни основания по смисъла на чл.63в от ЗАНН вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да се потвърди оспореното наказателно постановление.
Ответникът по касация чрез юрк. В. В. е подал отговор на касационната жалба, с който оспорва същата. Счита решението на Районен съд – Плевен за правилно и законосъобразно, поради което прави искане същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро.
В съдебно заседание касаторът се представлява от редовно упълномощения юрк. М. И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че оспорения съдебен акт е постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и оспорва формираните изводи от първостепенния съд. Излага доводи, че контролните органи са установили по несъмнен начин нарушението, за което е издадено процесното НП и твърди, че събраните в хода на съдебно производство доказателства неправилно са кредитирани от съда. В заключение прави искане да бъде отменено обжалваното решение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските, претендиране от ответника по касация.
В съдебно заседание ответникът по касация не изпраща процесуален представител. За същия е постъпила писмена защита, в която се излагат подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави се искане да бъде оставено в сила решението на първостепенния съд и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 евро на основание чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.143 от АПК.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Настоящият съдебен състав счита, че РС - Плевен е събрал относимите към предмета на делото доказателства. В решението те са обсъдени и съдът е изложил съответни правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, в който смисъл е разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
По конкретните оплаквания на касатора съдът съобрази следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН на 09.01.2026 г. от Д. И. Й. – гл. директор при ДИТ – Плевен против „Амиго Финанс “ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, [улица], за нарушение на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване чл.267, ал.1 и ал.2 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането. От обективна страна същото се изразява в това, че дружеството в качеството си на работодател, не е извършило задължителните периодични измервания на импеданса Zs на контура „фаза-защитен проводник" и не е определило ефективността на зануляването на електрическите уредби и съоръжения в обект – офис, находящ се в гр. Плевен, [улица]. Горните обстоятелства са установени при проверка, извършена в периода 29.12.2025 г. – 09.01.2026 г. В АУАН е посочено, че до приключване на проверката на 09.01.2026 година не са представени протокол и/или сертификат за извършени измервания от акредитирана лаборатория.
С оглед горното е съставено оспореното НП, в което за нарушението на чл.200, ал.1, т.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.267, ал.1 и ал.2 от Наредба № 16-116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 766,94 евро.
Районен съд – Плевен е отменил така съставеното НП въз основа на представените с жалбата писмени доказателства, а именно Сертификат № Е-5166/22.06.2023г. /находящ се на л.5 от АНД № 517/2026 г./ и Протокол № 5166.4/22.06.2023г. за контрол на импеданс Zs на контура „фаза-защитен проводник“ /находящ се на л.6 АНД № 517/2026 г./, издадени от „Димана Консултинг 2015“ ЕООД, въз основа на които е приел, че липсва извършено нарушение.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя тези доводи.
Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.2, т.3 от Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, периодичността на проверка на ефективността на защитата чрез измерване на импедансът на защитния контур "фаза - защитен проводник" е най-малко веднъж на пет години. С посочените по-горе писмени доказателства се установява замерване, което е извършено на 22.06.2023 г. и което съобразно чл.267, ал.2, т.3 от Наредба № 3 е било валидно към момента на проверката от административнонаказващия орган.
Така представените с жалбата писмени доказателства не са били оспорени от административнонаказващия орган в хода на съдебното производство, а обстоятелството, че са били представени едва в съдебната фаза на производството само по себе си не налага извод, че същите не са годно доказателство за установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства. В ЗАНН и субсидиарно приложимия НПК не е налице преклузия или законова забрана за представяне на нови писмени доказателства след приключване на административнонаказателното производство с наказателно постановление и при подаване на жалба пред съответния първостепенен съд, с оглед което така представените писмени доказателства законосъобразно са били съобразени от Районен съд – Плевен при постановяване на съдебния акт.
Обстоятелството, че тези писмени доказателства не са представени в хода на проверката е ирелевантно, тъй като нарушението, предмет на издаденото НП не се изразява в непредставяне на документи, удостоверяващи конкретни обстоятелства, а във фактическата липса на такива, в конкретния случай удостоверяващи извършване на периодични проверки по чл.267, ал.2, т.3 от Наредба № 3.
Административен съд - Плевен счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които да обуславят отмяна на въззивното решение. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството съдът намира, че следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение. Направеното от процесуалния представителна ответника възражение за прекомерност на претендираните разноски е основателно, тъй като ответникът с писмената си защита претендира разноски в максималния размер на чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ. Действително по делото е налице определяем материален интерес, но в случая е приложима разпоредбата на чл.27е от наредбата, тъй като се касае за производство по ЗАНН и доколкото в касационното производство процесуалният представител на ответника не се е явявал, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото справедливият размер на юрисконсултското възнаграждение е 80 евро.
Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 157 от 16.04.2026 год., постановено по АНД № 517 по описа за 2026 год. на Районен съд – гр.Плевен.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен да заплати на Амиго Финанс “ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, [улица]разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ евро.
Решението е окончателно.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�