Решение № 21377 от 28.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21377 гр. С., 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110138158 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. В. Р. , ЕГН **********, срещу „K.“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2520910/14.02.2022 г.

Ищецът твърди, че на 14.02.2022 г. сключил с ответн ика Договор за потребителски кредит № 2520910/14.02.2022 г., по силата на който му бил отпуснат кредит в размер на 3000 лв. Съгласно Приложение № 1 към договора общият размер на предоставения кредит бил в размер на 3131,76 лв., от които 3000 лв. – главница и 131,76 лв. - застрахователна премия. Сочи, че срокът на кредита бил 8 месеца, като съответно сумата следвало да бъде върната на 8 погасителни вноски, съобразно погасителен план. Лихвеният процент по кредита бил уговорен в размер на 40 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,21 %. Съгласно посоченото в т. 9 от Приложение № 1 общият размер на всички плащания бил 3626,86 лв. Ищецът посочва, че договорът за потребителски кредит бил сключен изцяло онлайн като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като самият договор за кредит не му бил предоставен веднага, а впоследствие. Посочва, че узнал, че следва да заплаща и вноски по договор за поръчителство, за които не бил наясно при сключването на договора за кредит. Твърди, че до 10.06.2022 г. заплатил на „K.“ ЕАД по договора за кредит общо 1837 лв., а на 25.06.2022 г. заплатил по банков път с авизо за нареден кредитен превод сумата от 1163 лв. за пълно предсрочно погасяване на 1 задължението му по договора, която сума представлявала чистата стойност на кредита – 3000 лв. Твърди, че след запитване до ответното дружество установил, че дължи допълнителна месечна такса в общ размер на 1836,10 лв. по договор за поръчителство, с който ищецът не разполагал и който не му бил връчен при сключването на договора за кредит. Според ищеца процесният договор за кредит е нищожен – тъй като в договора не са описани основните му параметри, а същите са посочени в Приложение № 1, без да става ясно как е формиран ГПР и застрахователната премия, същият е неразбираем и не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК; недействителен е и поради нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 2 ЗПК, с оглед начисляването на такса за т. нар. „гаранция“ или „поръчителство“ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението за дружеството – поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР по арг. § 1, т. 1 ДР на ЗПК, а невключването му води до нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, като следва да се приложи разпоредбата на чл. 22 ЗПК и потребителят следва да дължи само чистата стойност на кредита – чл. 23 ГПК, която ищецът вече е върнал. Ищецът твърди, че не дължи такси за поръчителство и гаранция, каквито му били удържани, доколкото не бил сключвал такъв договор. Счита, че клаузата на т. 4 от договора, касаеща обезпечаването на кредита, противоречи на императивните правни норми на ЗПК. Твърди, че възнаграждението за дружеството поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, с оглед на което същият е значително по-висок от посочения в договора за кредит. Освен това счита, че последният е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, доколкото ответникът е поискал заплащането на услуга, която не била по посочения договор за кредит.

Ищецът счита, и че договорната клауза за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, което води до недействителност на целия договор за кредит. Моли за прогласяване недействителността на договора за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция. Не оспорва сключването на посочения договор при посочените в исковата молба условия. Оспорва договорът да е недействителен, като посочва, че е сключен в изискуемата форма и отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК. Оспорва сключването на договора за поръчителство да е било изискване за сключването на договора за кредит, като сочи, че това била само евентуална възможност, от която ищецът се е възползвал, а дължимото възнаграждение по този договор не следвало да се включва в дължимия ГПР. Твърди, че ищецът се е присъединил към застраховка „Живот“, за което е подписан застрахователен сертификат № 136210/14.02.2022 г., за което е начислена и застрахователна премия. Оспорва твърдението за прекомерност на договорната лихва като счита, че същата е съобразена със законовите изисквания. Счита, че в договора няма клаузи, противоречащи на закона или накърняващи добрите нрави, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по 2 делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и се установява от приетите доказателства, че на 14.02.2022 г. между Г. В. Р. , като кредитополучател, и „K.“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № 2520910, по силата на който „K.“ ЕАД е предоставило на Г. В. Р. сумата от 3131,76 лв., от които 3000 лв. - размер на кредита и 131,76 лв. - размер на застрахователна премия, които ищ ецът се е задължил да върне на 8 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40 %, годишен процент на разходите от 48,21 %, общ размер на всички плащания – 3626,86 лв., както и при евентуално договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция – съгласно Приложение № 1 към договора за потребителски кредит. Безспорно е, че Г. В. Р. е усвоил изцяло заемната сума.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:

(i) да предостави на „K.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „K.“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по договора се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението, които са представени по делото.

В случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „K.“ ЕАД, съответно договорът за кредит не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 8 месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.

Не се спори между страните, а се установява и от представения по делото договор за предоставяне на поръчителство от 14.02.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него, че м е ж д у Г. В. Р. и „Ай Тръст“ ЕООД е б и л сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „K.“ ЕАД (също приет по делото), въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 1836,09 лв., платимо на 8 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за 3 потребителски кредит № 2520910/14.02.2022 г (съгласно уточнение в съдебно заседание на 13.12.2023 г.).

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 14.02.2022 г. между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2520910/14.02.2022 г. със соченото в исковата молба съдържание; 2/ че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания – поради противоречие с императивни норми на ЗПК и/или поради накърняване на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове.

Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма (решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).

С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание – нищожност поради противоречие с нормите на ЗПК.

Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият състав приема, че между „K.“ ЕАД и ищеца е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който „K.“ ЕАД е предоставило на ищеца - кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 3131,76 лв. за срок от 8 месеца.

Установява се също така, че между Г. В. Р. и „Ай Тръст“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „K.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 1836,09 лв., платимо на 8 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на падежните дати на всяка вноска по кредита съгласно погасителния план.

4

Сключеният между Г. В. Р. и „K.“ ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.